Решението на Бойко Борисов - начело на Министерството на здравеопазването да застане дългогодишният заместник-министър на финансите и шеф на управителния и надзорния съвет на здравната каса Кирил Ананиев - е леко изненадващ, съвсем нелош, но не и кой знае колко добър ход. Изненадващ е, защото можеше да е и далеч по-зле - виждали сме какви ли не недоразумения от скамейката на ГЕРБ; защото е доста далеч от обичайните заподозрени за поста - директори на болници или политически кадри на партията; защото е нещо неправено и нетрадиционно, но пък в крайна сметка - съвършено логично. За съжаление, и този здравен министър няма да направи нищо, което да доведе до положителна промяна в сектора. Но поне няма да направи и нищо, с което да доведе до негативен обрат.



И това е все по-очевидната политика на ГЕРБ,



а Кирил Ананиев е най-логичният й носител - да не се прави нищо. Колкото и странно да изглежда на пръв поглед - предвид очевидните различия - зам.-министърът на финансите ще е същият министър, какъвто беше и бившият началник на Военна болница Николай Петров. Ще тупа топката и ще пази финансовата рамка на бюджета. Как се разпределят парите в рамката е въпрос от второстепенно значение, стига да не води до масови протести.

Кирил Ананиев е вечният заместник-министър на финансите, който прави и следи за изпълнението на бюджета. Писал е бюджетите и на Костов, и на Сакскобургготски, и на Станишев, и на Борисов. Горе-долу също толкова време и при толкова различни правителства е бил и в ръководството на здравната каса - или като член на управителния съвет, или като негов председател. Не просто познава много добре този аспект от управлението на здравната система, той реално я е управлявал. Друг негов плюс е, че никога, въпреки безкрайния си стаж в какви ли не правителства, не се е забърквал в скандали, не е бил подозиран в странни връзки с когото и да било и всички го възприемат като тих и възпитан човек, без капка цинизъм, чийто връх на професионалното щастие настъпва, когато в края на годината извади разходите от приходите в бюджета на държавата и се получи нула. Или число не по-голямо от няколко милиона. За Ананиев постът на здравен министър не е пик в кариерата или цел, а просто работен етап, задължение, което все още не знаем защо се е съгласил да поеме. Печалният опит с последните 6 здравни министри на ГЕРБ трудно може да мотивира когото и да било да е седмият, защото министерстването му или ще свърши със скандал, или в прокуратурата, или и двете. Не е изключено и за Ананиев някъде да има някоя папка, закътана за всеки случай, но освен ако не бъде забъркан в грандиозен скандал, какъвто досега не сме виждали - което не изглежда особено вероятно - след като се поупражнява в МЗ, най-вероятно ще се върне в Министерството на финансите.

А Ананиев едва ли ще съумява да предизвиква особено гръмогласни реакции, защото едва ли ще прави нещо, което да ги провокира. Той е счетоводителят на държавата и работата му е сметките да излизат. Той ще предприема необходимите стъпки, ако трябва и по-щекотливи, за да няма минуси и дефицити, но едва ли е подготвен и



едва ли има концепция за истинска, цялостна реформа,



която да доведе до по-добро, качествено, достъпно и човешко здравеопазване. Последният пример за това е мораториумът в бюджета за здравната каса за финансиране на нови болници, дейности и лекарства през 2018 г., очевидно измислен и наложен от министерството на финансите, т.е. от Кирил Ананиев и шефа му Владислав Горанов. Логиката за подобна забрана е да не се пилеят пари за нови болници и медикаменти, защото ежегодната традиция в НЗОК е появата им да води до преразходи. Мораториумът едва ли ще лиши българския пациент от каквото и да било животоспасяващо лечение, противно на масовия писък. Но и не решава нищо - това е механично отлагане на разходи, а не реформа, която да даде възможност за устойчивост. Или както каза министър Владислав Горанов - мораториум се налага, защото в системата много се краде. Само че мораториумът няма да спре кражбите, само ще отложи достъпа до кацата на нови крадци.

Преди да подаде оставка, Николай Петров се занимаваше със спасяване на фалиращи държавни областни болници - в Ловеч, Враца, Видин. Това е щафета, която Кирил Ананиев ще поеме, а задачата е от неговата компетентност. Вероятно ще публикува нова здравна карта, по която НЗОК да сключва договори, така че да не се налагат нови мораториуми за финансиране - стъпка в правилна посока. Само че Ананиев беше шеф на надзорния съвет на касата, когато здравната карта беше приета, и когато НЗОК не се съобрази с нея и не спря парите на нито една излишна структура. Той познава системата, тъй като дълги години в ръководството на НЗОК е гласувал правила, които са я довели до настоящия й хал. Би било доста наивно да се смята, че тепърва ще измисли и наложи революционен модел, който да я промени. Освен това - не че здравният министър отговаря лично и управлява всяко звено от системата, но може ли бюджетар да е инициатор и носител на промени за паралелния износ на лекарства, за промяна на модела на финансиране, така че системата да стане по-хуманна, за общественото здраве, за профилактиката и превенцията на заболявания?

Не това е силата на Кирил Ананиев. Няма незаменими хора, но един от първите въпроси, които логично изникват при преназначението му в МЗ, е: Кой ще пише бюджета на държавата догодина? А най-логичният отговор е - вероятно отново Кирил Ананиев. Защото той е временно решение.