България е като "една човешка длан", но работа не може да си намериш, ако нямаш връзки. В политиката ситуацията е усложнена - там се "влиза" не само ако имаш връзки, но и голяма фамилия, и поне една семейна фирма.

Ако мащабно държавата е най-големият работодател, на местно ниво това е кметът. Той е "баща и майка", той "раздава" обществени поръчки, "храни" семейства, развива естествени монополи. Местното самоуправление е фасадно, каквато е и демокрацията ни. И зад тази фасада се крият обръчите на местния феодализъм.

Трябва върховете да се изпокарат, за да се види какво става в низините на държавата. Хасково и Батак се превърнаха в моментен символ на "шуробаджанащината" в държавата, но не са единствен пример. На едното място родата на депутата Делян Добрев била единствено компетентна да е в ръководството на общината, а в Батак - фамилната фирма на кмета през годините се превърнала в "естествен монополист". Признанието на Петър Паунов, че "Престиж Паунов", сега управлявана от сина му, притежава единствения бетонов възел в региона, снабдява изпълнителите на обществени поръчки с техника и материали, "храни 32 семейства" е само един от многото разкази за това, че в България има огромна пропаст между морал и закон - нещо може да не е морално, но е законно. Тук дори и законът за предотвратяване на конфликт на интереси е просто инвентар. Имаме специализирана комисия с комична абревиатура КПУКИ, която от 4 години е на "трупчета", съставът й е на санитарния минимум, но пък е усвоила 10 млн. лв. от държавния бюджет.

"Във всички общини на Родопите, които познавам, ситуацията с "естествения монопол" на кмета в строителството, дървопреработката, търговията е идентична. И в община Доспат, с кмет от ГЕРБ, и в община Велинград, с кмет пак от ГЕРБ, и в община Борино, с кмет ДПС, и в община Сърница, с кмет от... вече не го знам от кои е... Феодализация v2.0 - това е Българският модел." - така описа читател във форума на "Сега" феодалната географска карта на страната. Затова и никой не може да му държи сметка на баташкия кмет, който има четири мандата. Включително и да му се иска оставката. Той е просто един от многото. Ако



когато си част от натрупването, ти формираш "нормалността"



Тази псевдонормалност направи така, че подобни политически фигури не само да се котират високо, но и да се търсят и формират с години от партийните централи.

Те държат не само местната власт. В началото се майтапехме, че яките момчета свалиха анцузите, обуха поръбени панталони, сложиха вратовръзки и станаха политици. В малките "Българии" местните бизнесмени им писна да плащат на посредници в политиката и сами решиха да управляват. Те създадоха микромрежи от бизнес кръгове и насърчени от партийни центрове, се превърнаха и в работодатели, и в "машина за печелене на избори".

Дълголетните кметове, покрай килцата, които понатрупаха с всеки нов мандат, се еманципираха и загубиха своите партийни книжки. Прецениха, че е по-добре да играят с местните момчета, отколкото със софийските партийци. Играят с тези, от които имат най-голяма изгода. Затова и се самопровъзгласяват за "независими" - за да бъдат удобни за всички. Партиите губят значение в местните общински съвети, там се формират "шарените" мнозинства, които управляват общините. В парламента лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов може "да се кълне", че никога няма да управлява с БСП и ДПС, но по места "интереса клати феса". Там боята няма значение. "Колкото и пъти да сме участвали в избори, не сме успявали да спечелим в община Батак", издаде съжалението си и самият Цветан Цветанов. А лидерът на БСП Корнелия Нинова гузно мълчи за всичко, което става в Батак, защото знае, че такива кметове пълнят електоралната кошница.



Българската администрация освен раздута е и тежко политизирана



В общините дори хигиенистите и параджията имат партийни книжки или са просто лоялни на кмета. Преди 89-а е било трудно, почти невъзможно да заемеш някакъв пост, ако не си член на БКП, а днес не може да си намериш държавна или общинска работа, особено извън София, ако не си от хората на градоначалника или местния депутат. Скорошна национална социология на "Тренд" посочи, че 80% от участниците в допитването търсят работа с помощта на близките си. И за тях успехът в България зависи от това кого познаваш, а всеки втори вярва, че само с труд не можеш да успееш.

Образът на социалистическите величия от времето на БКП продължава да съществува. "Номенклатурните бакали", описани в "Задочните репортажи" на Георги Марков, "представляват повече или по-малко дебели хора с тромави мозъци, с груби маниери, които живеят живота на гоголевски губернатори в затънтена руска провинция". Те са давали работа и продължават да го правя. Ако дори и да не си от кръвната им връзка, просто си им длъжен. Защото всеки крепостен трябва да има феодал.

Днешният политически естаблишмънт модифицира образа на номенклатурчика от онова време. Формално има плурализъм. Няма го член 1 в конституцията (налагащ водещата роля на партията в държавата). Но зад фасадата механизмите са същите. Феодализмът и ояждането с власт са общата спойка - слепваща всички петимни за държавна служба и далавера. И това създава един нов тип кариерист - политически номад, сменящ партиите и властниците, на които се кланя, с леснотата на носни кърпички.