Сигурно е заразно, защото се разпространява като епидемия. Заболяването изглежда като разновидност на графоманията и се изразява в трескаво писане на закони и съпътстващи подзаконови актове. Да простят психиатрите, не открих смислен термин за страдащите от законотворческа мания 1), та реших, че изживяващите се като авангардисти + юристи е логично да наречем "авантЮристи". Да отбележа, че болестта не зависи от политическите пристрастия, защото



авантЮристи има във всички партии



на българското законодателно събрание. Едни са написали законопроект, който със задна дата да обезсили сделките по прехвърляне на вземания (цесия), прихващане на вземания срещу дълг и дори заличаването на обезпечения (ипотеки, особени залози), извършени преди години от клиентите на фалиралата Корпоративна банка. Други са твърдо убедени, че могат със закон да увеличат с 10% до 20% доходите на всички българи. Трети искат със закон да ограничат цените (на лекарства, горива) за радост на гласоподавателите и за ужас на злите изедници - чужди вериги. Даже референдум щяха да правят по въпроса. Чувам, че имало законопроект за отмяна на давността по отношение на приватизационни сделки с цел "да върне на държавата разграбеното". Това е типична за повечето авантЮристи мъглива, но гръмка литературна форма. Засега такъв антиприватизационен проектозакон няма и затова е невъзможно да коментираме чудесата на юриспруденцията, ще ни изненада. Обаче има



десетки авангардни законопроекти,



събиращи прах в парламентарните архиви, така че и без фундаменталния антиприватизационен акт имаме достатъчно примери, илюстриращи клиничното явление и ужасните вреди, които може да донесе то на невинно пострадалите и на националното стопанство. За радост както огромна част от творчеството на графоманите никога не вижда бял свят, така повечето маниакални законопроекти никога не стигат пленарната зала, където работи машината за гласуване, още по-рядко такива актове излизат от машината готови, подпечатани с държавния печат, и успяват да влязат в сила. Повечето авантЮристи много добре знаят, че продукцията им е ялова и трудно ще стигне до заветната публикация в "Държавен вестник". Тогава



защо изобщо се пишат гръмки законопроекти?



Най-вероятно с чисто показна цел. Чрез тях авантЮристите показват на нацията своето трудолюбие, плам и старание, как се грижат за интереса на народа, държавата или на заинтересуваната група свои избиратели. Колко да е налуден и вреден един законопроект, малцина могат да преценят, но самото му внасяне в парламента е повод авторите авантЮристи да застанат под прожекторите на трибунката, за да представят своето произведение. Колкото по-абсурдни са идеите, толкова повече се шуми. Учени, опитни и недотам сериозни хора, започват да разясняват защо проектът не става. Ето повод авантЮристите да се изстъпят отново, да заговорят като равни с авторитетни опоненти, да извисят глас, че който не ги подкрепя, явно е враг, че зли сили пречат на техния закон-чудо да накаже лошите и възцари Доброто.



А може би аз съм зъл враг



и затова "без никакви аргументи по същество" се нахвърлям върху народните будители и борци за човешки правдини? Мигар е лошо да отнемем ограбеното от грабителите ("грабь награбленное", "loot the looters!", Маркс: "експроприация на експроприаторите"). Лошо е. Извънредното законодателство е ужасно и разрушително. Грабежът е безплоден. Преди дни само отбелязахме един век от метежа, който сложи началото на болшевишката революция. Тази епохална победа на авантЮристите над здравия разум под същия лозунг, който (забележете) винаги в крайна сметка цитират и днешните наши авантЮристи (без значение от политическата им разцветка!), когато ни пробутват поредния авангарден законопроект. Не е нужен обемен труд, за да обобщим защо



извънредното законодателство е вредно:



защото разбива правото - основата, върху която се крепи пазарната икономика; защото къса договора между човека и държавата, за да го ограби. Ако вчера напълно законно съм сключил сделка 2) и съм си прибрал парите или съм си погасил заема, преди да се сгромоляса една банка, но днес държавата се е усетила, че поради некадърност и слабоумие или друга слабост на огромния надзорен, административен и репресивен апарат "се е минала" - защото аз съм избягал овреме, а тя, великата държава, се е наглобила в блатото - и затова утре приема закон, с който обезсилва законните ми действия, за да ми вземе моето, което съм успял да спася и за да ме натовари обратно с дълг, който вече съм погасил, значи държавата е скъсала договора между нея и всички като мен. От наш защитник се е превърнала в наш грабител. Погазила е акта, наречен "конституция", в мига, когато е отнела със сила (с извънреден закон) и един лев от когото и да било. Не само чужденците, но и собствените й граждани бягат от такава държава и крият парите си - в буркани, закопани на двора или по сметки в страни, където такова извънредно законодателство е изключено. Трябва да знаем



как да познаем авантЮристите,



защото (някои от) същите хора, когато не са обзети от мании и популизъм, могат да внасят разумни законопроекти. Има няколко белега на законодателната авантюра. Вижте дали това е извънреден закон, написан за един отделен случай. Помислете дали изменя законовия ред с цел да навреди на едни в поза на други или на държавата. И най-лесния тест: проверете има ли някоя друга страна с вековни традиции на законодателство и здрав правов ред, която да е приела същия закон. Ако няма такава, ако се окаже, че България е първата в света, където ще се прояви законотворческия гений, най-вероятно имаме работа с авантЮрист.



- - -

1) Манията е "тежко медицинско състояние, характерно с крайно добро настроение, енергичност и необичаен начин на мислене" Faust, V., Manie. Eine allgemeine Einfuhrung in die Diagnose, Therapie und Prophylaxe der krankhaften Hochstimmung. Enke-Verlag, 1997

2) Никаква сделка нито с активи, нито с пасиви на КТБ не съм сключвал, нито съм й дължал пари, нито съм имал пари в нея, когато банкрутира - три години преди това закрих и последната сметка, по която имах право на подпис. Извънредния законопроект за КТБ ползвам само за пример, вредите от всеки подобен извънреден закон са аналогични.