Да ме прости Вапцаров, ама такъв спор вярно ме сполетя: дамата твърдеше, че електронните четци ще изместят хартията, аз възразявах и тогава тя приведе необорим, според нея, довод: "Печатната книга трябва да я носиш със себе си, докато в Kindle-а си изтегляш от интернет колкото си искаш книги безплатно и ги четеш!" Което си е вярно - можеш, но друго ме учуди в аргумента: пълната забрава, че тези книги, теглиш от интернет, имат автори и/или преводачи, следователно онова, което вършиш, е чиста проба кражба. За филми и музика да не говорим - там явлението е достигнало размерите на пладнешки грабеж, всеки дърпа на воля каквото и колкото му се прище.

Светна ми всъщност защо в България няма и няма скоро и да заима пиратска партия...

Наистина у нас въпросът с авторските права е рожба понякога на такива скимвания, че нещата стигат до абсурд. Абсолютно е загърбен проблемът с репроправата (репрографски права) - правата, които вносителите на репродукционна техника - фотокопирни машини, принтери, на репродукционни носители - дискове, дивидита, флашки и т.н., както и фирмите, преснимащи учебници, монографии, романи, са призвани да плащат на съответните национални организации. Тези права са извадени от Закона за авторското право и сродните му права (с телефонно обаждане, доколкото знам) и лишени от юридически фундамент, висят във въздуха неприютени и отрязани. В същото време в не кой знае колко развити в други области държави репроорганизациите събират и разпределят съвсем не скромни числа: в Буркина Фасо сумата възлиза на 44 000 евро. А в България за 2014 г. председателят на "Репро-БГ" Дамян Яков съобщава, че в касата влезли едва 60 лв. (!) При държави от нашата черга в Словения са набрани 144 000 евро, в Унгария - над милион (данните са от "Репро-БГ").

Ама, ще речете, всичката Мара втасала,



та за репроправата се затюхкала



И ще сте прави, разбира се, защото у нас дори въпросът с плагиатстването не е уреден по надлежен ред. Скандали вулканични - последствия нищожни. За разлика от по света: в Германия сума ти държавен ръководител вече не е държавен ръководител заради обвинения в плагиатство. И то не обикновени чиновници, а важни министри - на отбраната, на образованието. В Съединените щати Моника Кроули, която трябваше да бъде "гласът на Тръмп", скоропостижно онемя, след като се оказа, че на няколко пъти е преписвала: цяла книга, че и докторантурата си. В Унгария цял президент стана курбан: Пал Шмит подаде оставка преди пет години, защото преписал дисертацията си от българския учен Николай Георгиев и германския Клаус Хейнеман.

Обвинения в плагиатство валят като дъжд, особено към световноизвестни и музиканти, и писатели. Джими Пейдж го заподозряха, че откраднал "Стълба към небето". Преди време кипърски автор обвини Умберто Еко, че заимствал от негова книга "Името на розата". И той имал манастир, и Еко имал манастир, и в неговия манастир станало убийство, и в Ековия станало убийство, и там бил забъркан монах, и в Ековия е забъркан монах... Обвиненията обаче не издържаха и няма как да издържат: ако тръгнем по тази линия, то цялото творчество на Великия бард трябва да обявим за изплагиатствано. "Крал Лир" и "Макбет" от Джефри Манмаут, "История на бритите"; "Хамлет" от "Деяния на даните" на Саксон Граматик (и не само от тях), а "Ромео и Жулиета" - от италиански ренесансови писатели и най-вече от Луиджи да Порто, написал "Новооткритата история на двама благородни влюбени" (1530). Фабулата "плагиатство" не е неизвестна нито в исторически, нито в интернационален план. Дори д-р Мартин Лутер Кинг седи на преписваческата скамейка, бидейки обвинен, че откраднал 1/3 от дисертационния си труд. Чак Нобелов лауреат е "задържан" в плагиатство: Антъни Хюиш, взел приза за откриването на пулсарите, всъщност присвоява труда на своята докторантка Джослин Бел. Тя останала без награда...



В България също има куриози:



Елин Пелин се нахвърля върху Йордан Йовков - харесал си сюжета на "Боряна" от "Гераците". В скандала има пръст критикът Д. Б. Митов, пръв повдигнал обвиненията. Друг критик, Георги Цанев, пише: "Някой си Иван Рилски преписал стихотворението "Пролетно утро" от Димчо Дебелянов и го напечатал под ново заглавие "Към планината". Преводачката проф. Ана Димова хвана в крачка свой колега - Владко Мурдаров, гуруто на езикознанието; във Варненския технически университет ректорът попадна на прицел. Чак в чалга средите се дърпат за "творчески" права: ДесиСлава подбра друга фолк грациетка - Емилия, че копирала стила й.

С други думи, и от плагиатство, и от обвинения в плагиатство полза все има: плагиатът е спестил време и по "втория" начин се е сдобил с титла, която му открива път към академичното общество; обвиненията пък те правят поне 15 минути прочут покрай световното име, което си набедил и донякъде опозорил.

Всъщност и пиратите, и плагиатите са тарикати, целят да минат метър: първите пестят пари, вторите интелектуални сили (доколкото ги имат). Засега присъдата срещу тях е повече морална, не юридическа. Не че някой по-дебелоок плагиат ще се трогне до сълзи от нравственото неодобрение. Затова с щекотливия въпрос трябва да се захване законодателството - все пак друго си е, когато мечът на Темида виси над главата ти.

Макар че, от друга страна, кога ли в България мечът на Темида е влизал в действие, за да възстанови справедливостта? Тук той е повече нащърбен и изхабен, не остър и точен. Поради това тарикатите - и пирати, и плагиати, а и не само те, си хойкат на воля.

Ние съгласни сме двама със дама на тема: "Справедливостта във нашето време".

Няма я...