Проблем с наличието на антибиотици в месо, продавано на българския пазар, няма. Контролът е стриктен, а и когато са използвани медикаменти, се изчаква карантинният период, преди месото да стигне до пазара. Тази теза се защитава от различни експерти вече повече от седмица. Миналия понеделник в. "Сега" разпространи данни от изследване на Европейската агенция по лекарствата за продажбата на антибиотици за животни (без домашните любимци) в 30 държави. В него България е поставена на осмо място. Посочено е, че на 1 кг живо тегло през 2015 г. са се падали средно по 121 милиграма антибиотик. И се подчертава, че страната ни е сред малкото, в които употребата на антибиотици в животновъдството расте, докато в повечето държави намалява.

Интересното е, че



никой не оспори данните



Защото няма как да бъдат оспорени. Европейската агенция получава, при това доброволно, информация колко антибиотици за животновъдството (официално) са били продадени във всяка от изследваните страни. За България за 2015 г. е посочено числото от 46.3 тона. Те се съпоставят с официални статистически данни за производството на животновъдството и така се получава "тежестта", с която е бил натоварен всеки килограм, достигнал до пазара. Дали има внесени и употребени препарати извън официалния ред, изследването не коментира, а и не това е целта му. То е само предупреждение срещу прекомерната употреба на медикаменти в животновъдството, които в бъдещ период могат да бъдат заплаха и за човешкото здраве.

Родните експерти обаче се скъсаха да ни убеждават, че проблем няма, като внимателно заобикаляха самия проблем. А най-интересното е, че се цитират данни на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), която рапортува, че тази година до 30 септември са били направени 290 проби на месо на пазара и при нито една няма наличие на антибиотик. През 2016 година са изпитани 521 проби, при които са констатирани само три несъответстващи проби при патешко месо. Тези проби показали наличие на тетрациклин. През 2015 г. са изпитани 532 проби. Тогава е констатирана една несъответстваща проба пчелен мед, показала наличие на сулфатиазол. Колко партиди месо и месни продукти са тръгнали към пазара и какъв е делът на проверените - не се казва.

Ирония е, че успокоението идва от агенция, която ни "успокояваше", че проблемът със заразените с фипронил яйца си е холандско-белгийски и не ни засяга. Докато не дойдоха данни за внесени заразени продукти и у нас, а след това не бяха открити яйца с фипронил и в наши ферми. Но, забележете, не при редовна проверка, а по сигнал на търговска верига. За кравето масло без масло, за сиренето без мляко, за майонезата без яйца - все случаи от тази година, пак не ни е информирала БАБХ. Направиха го потребителски асоциации. Пак те доказаха и влагането на противогъбичен препарат в кравето масло, който да го направи по-дълготрайно.

Затова е и



съмнението в сегашната "експертна" реакция



И докато "отговорните" институции ни уверяваха, че няма нищо нередно и опасно в използването на антибиотици, дойде призивът на Световната здравна организация (СЗО), която призова фермерите да престанат да ги използват при здрави животни, за да може лекарствата да останат ефективни в борбата с животозастрашаващи заболявания при хората. "Прекомерното използване и злоупотребата с антибиотици при животни и хора допринася за нарастващата заплаха от бактерии, които стават имунизирани срещу съществуващите лекарства и позволяват леки диагнози и често срещани инфекции да станат смъртоносни. Липсата на ефективни антибиотици е толкова сериозна заплаха за сигурността, колкото внезапната смъртоносна болест", казва ръководителят на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус. Изследователите смятат, че до 2050 г. около 50 милиона смъртни случая в световен мащаб ще се дължат на антимикробната резистентност. Светът без функциониращи антибиотици ще бъде като "връщане към тъмните векове", предупреждава Марк Спренгър, който оглавява секретариата на СЗО по този проблем.

Според информацията, цитирана от БГНЕС, преглед на близо 200 отделни проучвания, поръчан от СЗО и публикуван в сп. The Lancet, показва, че намаляването на употребата на антибиотици при животни, отглеждани за производство на храна, може да окаже значително влияние върху проблема.

Нищо подобно няма в официалните реакции на българските власти.



Нито признак на тревога



Само уверения, че контрол има, че спазваме европейските правила. Но според шефа на Българския ветеринарен съюз Трифон Цветков системата може лесно да бъде излъгана. "Всяка ферма по принцип има сключен договор с регистриран ветеринарен лекар, който е длъжен да осъществява профилактиката, имунизацията и т. н., цялата лечебна дейност при животните. Но голямата пробойна е възможността търговските фирми, разпространяващи лекарства, да снабдяват директно животновъдите, без участието на ветеринарния лекар. Водени от техния търговски интерес и печалба понякога това става безконтролно", коментира той в интервю за dir.bg. Затова Цветков смята, че забрана на фирмите да снабдяват директно с лекарства фермерите значително би увеличила контрола и би намалила употребата на антибиотици и забранените хормони за растеж.

В България има хиляди дребни стопани, които отглеждат малък брой животни. Колкото и да е строга системата за контрол, тя не може да ги обхване напълно. Преди време собственик на голяма мандра ми се оплака, в неформален разговор, че му се налага да плаща на местните ветеринари, за да му казват кога са лекували животните на даден стопанин. Просто защото този стопанин си спестява информацията, особено ако е извън карантинния период, а това може да съсипе тонове продукция на мандрата при евентуална проверка...



Все пак има и трезви гласове



"В доклада на Европейската агенция по лекарствата не се казва, че в месото, което си купуваме, има антибиотик, а се казва, че животните по време на своето развитие са били третирани с тези количества антибиотици", разясни проф. Тодор Кантарджиев, шеф на Центъра за заразни и паразитни болести, пред БНТ миналата седмица. Според него медикаментите за животните, както и за хората, се изхвърлят от организма след шест, осем или 12 часа. Но не е ясно дали всички фермери спазват тези изисквания и задължителната "карантина". Все пак той коментира, че при засиленото използване на антибиотици е възможно някои бактерии да придобият резистентност, да останат в месото и да са потенциална опасност за хората.

Отделна тема е, че немалка част от месото, внасяно у нас заради малкото родно производство, идва от страни, в които употребата на антибиотици в животновъдството е дори по-голяма от тази в България. То е с произход от ЕС, тоест качеството се признава само със сертификат.

Затова е нужно да се сложи карантина на успокоенията за антибиотиците в месото. Проблемът, както впрочем и при допинга, не е дали ще го засечеш директно в дадена проба, а дали не е използван прекомерно и дълго време, за да нанесе трайни последващи вреди. Проблем, който видимо у нас умишлено се заобикаля.