Сезонът на бюджетните дебати е точното време да се замислим не само как да се похарчи, но и как се пълни държавната хазна. И пълни ли се достатъчно. Поне 80% от всички икономисти и самодейци от множащите се като зайци неправителствени организации са загрижени за разпределението на бюджетните разходи. Ако съберем всички предложения за какво и колко да плаща държавата, ще видите, че и бюджетът на Швейцария няма да ни стигне. Тази седмица предстои финалният етап от караницата за дял от баницата - с други думи дебатите по второто четене на закона за държавния бюджет. Но много по-важно от шумните спорове за делбата на парите в хазната е да се замислим за скритата част от фискалния айсберг, за



парите, които се изплъзват



на бирниците. Разликата между сумата на постъпленията, които би трябвало да събере хазната, ако всички публични задължения се платят в пълен размер, и онази сума, която наистина постъпва по сметки на приходната администрация, е т.нар. данъчна дупка, за която става въпрос. По-правилно е да говорим за "данъчни дупки", тъй като всеки данък си има своите специфични пробойни. За жалост в България засега не се прави системно проучване на данъчните дупки, може би с две изключения. Едното е акцизната дупка от цигарите, която производителите всяка година измерват, като броят колко от изхвърлените цигарени кутии имат бандерол и колко са избегнали облагането. Второто проучване е за данъчната и акцизната дупка при горивата, за която имаме данни покрай спора за картел на дистрибуторите на горива.



Европейската комисия също мери дупката



на данъците, основно се интересува от ДДС. Последното проучване бе публикувано преди два месеца и се отнася за 2015 г. Според него България е някъде по средата на ЕС, като губи 20.6% от потенциалните постъпления от ДДС. "Само" два пъти над преобладаващото ниво (медианата) на страните от ЕС - съвсем приемливо в сравнение с 37% ДДС дупка в Румъния, 30% в Словакия, 28% в Гърция. И най-важното - у нас дупката намалявала с над 3 процентни пункта през 2015 г. в сравнение с 2014 г. Отсега е ясно, като знаем текущите постъпления от ДДС, че през 2016 и 2017 г. тази дупка се е свила още. Разбира се, това проучване, както и всички подобни икономически изследвания, правени по поръчка на Европейската комисия от група самодейни НПО, не бива да се взема на сериозно. Даже си е пълен въздух. Ето ви само един аргумент: Проучването за ДДС дупките, излязло през 2016 г., сочеше за България 19.83% ДДС дупка през 2014 г., която тихомълком е нараснала до 23.59% в цитираното изследване, публикувано през 2017 г. И нито гък как така една и съща дупка се е разширила с 1/5 от размера си в тазгодишното "изследване". И все пак, колкото и да е съшита с бели конци,



брюкселската дупкология е ориентир



за държавните пари, които се прокрадват и изтичат между пръстите на бирниците. Как става това? Според наивните представи на брюкселските икономисти и волнонаемните им помагачи основният дупкообразуващ фактор е "сивата икономика", т.е. нерегистрираните производство и търговия, включително домашното стопанство. Не е съвсем вярно. Наистина сивата икономика (по определение) не плаща данъци, но това е единствената причина изобщо да съществува. От нея ДДС не можем да съберем. Ако бъде изловено и обложено, скритото производство просто ще изчезне, изобщо ще спре, но ДДС няма да може да плаща, защото е неконкурентно. Вярно, търсенето, покривано от него, ще се насочи към продукти с платен ДДС, обаче само частично, защото самото търсене ще се свие от по-високото ценово равнище. Огромна част от ДДС дупката



се дължи на данъчните измами



чрез скрит внос (и "вътрешнообщностни доставки"), за които не се плаща данък, и чрез познатото "източване" на ДДС. То е най-големият бич - при тези данъчни измами мошениците се изхитряват да накарат държавата да им "върне" ДДС, сухи пари, които теглят от хазната чрез всевъзможни въртележки (които впрочем са много добре известни на бирниците по света, много подробно са описани в литературата и дори на сайта на ОИСР, oecd.org). Според последни изследвания поне 40% от ДДС дупката се дължат на данъчните измами. Те са дело главно на организирани международни банди и мрежи. Счита се, че многобройните, но дребни домашни разбойници завличат под 1/3 от плячката от данъчните измами. Тъкмо рафинираните международни данъчни престъпници трябва да гонят българските бирници и полицаи, най-многобройни на глава от населението в цяла Европа, обаче - както личи от статистиката на ДДС - едни от най-нискоефективните. Но и в Европа бирници и полицаи не са особено успешни срещу измамниците. Измамите се пресичат най-добре чрез реформи, които изнасят основната част от проверките извън администрацията, като ги възлагат на професионални данъчни консултанти. При успешна борба с данъчните измами в българската хазна могат да влязат (и да останат неизточени от нея) между 2 и 3 милиарда лева годишно. А иначе трябва да се знае, че



българинът е съвестен данъкоплатец,



широко разпространеното в ЕС недеклариране или занижено деклариране на дължимите данъци у нас се отчита далеч под средното ниво. Друг е въпросът, че са значителни и делът, и размерът на декларираните, но неплатени данъци, но това се дължи на финансовото състояние на фирмите, а то се подобрява постепенно, с излизането на икономиката от дългата и тежка депресия, не на последно място, и поради облекчения през последната година достъп на бизнеса до банков кредит.