Вместо да намалява, както в повечето европейски държави, броят на преждевременно напусналите обучение млади хора у нас се увеличава за пета поредна година - от 13.4 на 13.8%. Това показва годишният обзор на ЕК за 2017 г. за образование и обучение в Европа. От комисията отчитат, че българското правителство е започнало "прилагането на нов подход в борбата срещу преждевременното напускане на училище", визирайки голямата кампания на МОН за връщане в клас на липсващите ученици. Оттам обаче се съмняват, че страната ни ще изпълни целта си през 2020 г. да сведе броя на ранно отпадащите от образование до 11%. "Интегрирането на ромите в образователната система продължава да бъде предизвикателство, както и сегрегацията на ромските училища", категорични са евроекспертите.

Въпреки повечето отпуснати пари за образование - 4% от БВП за 2016 г. (при 3.7% от БВП за 2013 г.) и противно на общата европейска тенденция процентът на преждевременно напусналите образование младежи до 24 г. у нас продължава да се увеличава - през 2013 г. той е бил 12.5%, през 2015 г. стига до 13.4%, а през 2016 г. вече е 13.8%. За сравнение средно в ЕС делът на ранно отпадащите от образование намалява в последните три години от 11.9 на 10.7 на сто. "В този контекст ще се окаже трудно да бъде постигната националната цел от 11%", смятат от ЕК, отбелязвайки фрапиращите различия в процента на преждевременно отпадащите в страната - ако в големите градове той е 2.8%, то в по-малките градове достига 15.8%, а в селските райони достига до цели 30%. Т.е. всяко трето селско дете не посещава училище. Големият брой на отпадащите всяка година се свързва със социално-икономически фактори, трудности от образователен характер и във все по-голяма степен - емигриране, факторът, на който се дължи повече от 1/2 от броя на отпадналите у нас, отбелязват от ЕК. В този дух са и последните данни на МОН за резултатите от кампанията по връщането на децата в клас.

Докладът констатира и все още недостатъчна степен на обхващане на децата до 7 г. в предучилищна подготовка - макар делът на малчуганите, посещаващи детска градина, да се е увеличил от 87.1 през 2013 г. на 89.2% през м.г., все още той остава по-нисък от средното за ЕС - 94.8%, както и далеч от европейската цел от 95%. Участието на ромски деца в забавачките се повишава, но продължава да бъде ниско - 66% през 2016 г. (в сравнение с 42% през 2011 г. по данни на Агенцията на ЕС за основните права). По същия начин висок остава и делът на ромските младежи, отпадащи от образователната система, макар и намален от 85% през 2011 г. на 67% според последно проучване, като момичетата са изложени на непропорционално висок риск (77% спрямо 57% при момчетата). 65% от ромите на възраст 16-24 г. не участват в никаква форма на заетост, образование и обучение (м.г. този дял е бил 61%), докато едва 26% от ромите между 20 и 64 г. са декларирали, че извършват платен труд. Това, според евроекспертите, се изостря от сегрегацията в образованието - 60 на сто от ромските ученици получават образование в училища, в които всички или повечето ученици са роми, въпреки че сформирането на отделни паралелки на база на етнически произход е забранено по закон.

Изследването отчита крайно ниските резултатите на българските 15-годишни ученици на последното международно проучване PISA 2015. "И при трите изследвани предмета (български, математика, природни науки - бел.ред.) делът на учениците с ниски постижения остава един от най-високите в ЕС. През 2015 г. ниските резултати в България са около 2 пъти повече спрямо средните резултати за ЕС: 37.9% спрямо 20.6% по природни науки, 41.5% спрямо 19.7% по четене и 42.1% спрямо 22.2% по математика", посочват от ЕК. Въпреки констатацията, че ниските резултати са особено проблемни сред учениците в неравностойно положение, експертите са категорични, че икономическият статус у нас сам по себе си не може да обясни "като цяло лошите резултати на България", тъй като също толкова важни са и факторите в системата на образованието като учебни програми и преподаване. В тази връзка към страната ни е отправен призив да увеличи предоставянето на качествено общо образование, по-специално за ромите.

По отношение на лицата между 30 и 34 г. с висше образование сме мръднали крачка напред - процентът им се увеличава от 29.4% през 2013 г. на 33.8% през м.г., което според ЕК означава, че България е на път да постигне националната си цел от 36% висшисти в тази възраст. Констатирани са обаче и слабости - например, че профилите на завършилите висше образование показват дисбаланси по сектори. През 2015 г. 50% от завършилите висше образование са учили социални науки, стопанско управление и право при средно за ЕС 33%, а само 7% - науки свързани със здравето (ЕС-28 -13%). Все още е налице голяма неравнопоставеност между половете: 41% от жените спрямо само 27.2% от мъжете на възраст между 30 и 34 г. имат завършено висше образование. Процентът на заетост на наскоро завършилите висше образование е намалял до 78.5% през 2016 г. и е под средния за ЕС - 82.8%. "Това означава, че е необходимо допълнително да се подобри както приложимостта на висшето образование на пазара на труда, така и неговото качество", смятат от ЕК, посочвайки, че 35% от висшистите у нас работят на длъжност, за която обикновено не се изисква висше образование (при средно за ЕС - 25%).



УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

Участието на възрастните в процеса на учене бележи слабо увеличение през 2016 г. - 2.2%, но продължава да бъде значително под средното за ЕС от 10.8%. "Достигането на националната цел от 5% е трудно, а европейската цел от 15% остава твърде далечна", пише в доклада на ЕК. Оттам са на мнение, че има недостатъчна координация между различните участници и програми в областта на ученето за възрастни и предлагането не отговаря на нуждите на конкретни групи учещи или непосредствените нужди на икономическите сектори.