Няколко идеи за реформа в управлението и финансирането на болниците лансира вчера здравният министър Радослав Гайдарски в парламента.

"Аз съм категорично против бордовете на здравните заведения. В голяма част от тях хората се назначават по някакви незнайни принципи", обяви министърът в отговор на въпрос от депутата Ваньо Шарков от СДС.



В момента зам.-министрите и шефове на дирекции в министерството могат да влизат в по един борд на болница.

Вместо бордове Гайдарски смята да въведе популярната на Запад практика здравните заведения да имат управителен съвет или настоятелства, в които да влизат авторитетни хора от обществените среди. Те ще работят безвъзмездно. Така на практика бордовете не се премахват напълно, но членовете им няма да получават пари. В момента възнаграждението им е максимум 2 минимални работни заплати, т.е. 300 лв. Членството в борд е по-апетитно с друго - оттам минават част от решенията за покупки на лекарства и ремонти на болниците, с които се разпределят много пари.

За да се реализира идеята на Гайдарски, са необходими законодателни промени.

"Идеята е за добро. И в момента законът позволява болниците да имат настоятелства, ние мислим до 1 месец да създадем такова", коментира пред "Сега" директорът на Александровска болница Силви Кирилов. "В него ще влязат успели, но уважавани бизнесмени, писатели, журналисти. Те няма да получават пари, но могат да ни помагат за дарения", допълни той.

Според директора на Окръжна болница в София Димитър Димитров в момента здравните заведения имат по-сериозни проблеми - дълговете, начина на финансиране, дали да останат търговски дружества. "Борд и управителен съвет е едно и също. Сега в 90% от бордовете има началници на клиники в съответните болници, но действително чиновниците от МЗ не трябва да участват", смята Димитров. "Проблемът не е в заплащането, въпросът е да вършат работа и да носят отговорност," допълни той.

Проф. Радослав Гайдарски се обяви за премахване на двойния модел за финансиране на болниците, който е една от причините за дълговете на здравните заведения.

(Продължава на 2-а стр.)



950209 Гайдарски маха чиновниците

от управата на болниците



(Продължение от 1-а стр.)

Според него МЗ трябва да престане да дава пари за тях и всичко да се плаща от здравната каса.

От догодина касата ще покрива 400 клинични пътеки, вместо сегашните 120, каза пък директорът на Националната здравно-осигурителна каса Иван Букарев. Бюджетът обаче още не е ясен.

"Другата причина за борчовете е начинът, по който някои директори управляват подопечните им клиники", каза Гайдарски.

За покриване на дълговете на болниците за т. г. той поиска от МФ 150 млн. лв. Към 31 юли борчовете им са 175 млн. лв. 147 млн. лв. от тях са натрупани от държавните, а 28 млн. лв. - от общинските лечебници. 94 млн. лв. са просрочените задължения. 122 млн. лв. от всички дългове са за медикаменти и консумативи, като половината от тях са просрочени.

С най-големи задължения към 31 юли са около 15 болници от всичките 177 лечебници, които МЗ финансира. Те от години поддържат тенденция на по-висока задлъжнялост от останалите държавни и общински болници и формират около 70% от всички дългове в системата, съобщи министър Гайдарски. В момента МЗ проверява как и защо тези клиники са натрупали дълговете си. Предстоят проверки и от Държавен финансов контрол.

Министърът ще настоява 5% от БВП следващата година да се заделят за здравеопазване. Това означава да се прибавят нови 350-400 млн. лв. към бюджета за здраве. "Всяка година с онези пари, които се дават в края на годината се достига 4,8-4,9% от БВП, но те не се разпределят почтено", каза Гайдарски. Според него цялата сума трябва да се предостави в началото на годината, за да знаят медиците с какво разполагат и да няма изнудване по-късно на МЗ и МФ за отпускане на допълнителни средства.