Въпреки ежедневната статистика за ръст на доходите, рекордно висока заетост и ниска безработица редица региони у нас остават напълно изолирани от икономическото възстановяване. На фона на много добрите общи макроикономически показатели ситуацията по области показва, че "добрите новини са в няколко района в Южна България и са концентрирани около по-големите икономически центрове". Разделянето на България на богат юг и беден север продължава за поредна година. В двата края на тази ножица столицата е 4.5 пъти по-богата от Сливен, който вече измества Силистра на дъното. С икономическия растеж тази пропаст ще се задълбочава. В затъващите области условията за живот и благосъстоянието на хората се влошават трайно. Това са основните изводи от шестото изследване "Регионални профили: показатели за развитие 2017" на Института за пазарна икономика.

От ИПИ отбелязват рекордно високата заетост, която на ниво от 68.5% за третото тримесечие на 2017 г. вече надхвърля и пика си от преди кризата (65% през трето тримесечие на 2008 г.). За една година - от третото тримесечие на 2016 г. досега, са разкрити над 150 хил. нови работни места. Над 70 на сто от тях обаче са концентрирани само в четири области - столицата, Софийска област, Пловдив и Стара Загора. Само в област Пловдив са разкрити повече нови позиции, отколкото в цяла Северна България. В Северна България новите работни места са едва 27 хил. при 145 хил. повече позиции в Южна България. На север във всички области, с изключение на Плевен, заетостта остава далеч от най-високите си нива за последните десетина години. В Южна България заетостта остава ниска само в две области - Сливен и Кърджали. Пловдив като цяло се откроява - само за последната година там новите работни места са над 40 хил., което означава, че той е по-добре и от столицата, защото е с по-малко население.

Класацията по икономическото развитие отново оглавяват столицата и Габрово, а веднага след тях са Стара Загора, Варна и Русе. "Всички силни икономически области са успели да привлекат значителни инвестиции - местни или чужди", обясни Десислава Николова. На другия полюс изостават Кърджали, Сливен, Силистра, Видин. Всичко, което е добре в развитите области, е зле при тези - те са с проблемен пазар на труда, ниска свързаност, висок дял на бедни хора. "Все пак общата макрорамка е положителна и дърпа всички нагоре", коментира Петър Ганев.

Според ИПИ заплатите ще продължат да се увеличават, и то с по-високо от сегашното темпо от 10% годишно, "защото, когато пазарът на труда е наситен, има глад за кадри и специалисти и единствената опция е заплатите да тръгнат нагоре, особено в частния сектор". Над половината от високоплатените работни места обаче със заплата над 1000 лв. са само в столицата. София остава единствената област с възнаграждения над средните за страната и това ще продължи и занапред, като именно този факт дърпа и средната заплата за страната нагоре.

Тенденция за настигане на средните заплати има в Пловдив и Плевен, но засега и в Пловдив средната заплата е 80% от средната за страната, защото областта е доста голяма. Обратно - във Видин, Силистра и Кюстендил заплатите изостават все повече, и то въпреки изначално по-ниското си ниво и драстичното увеличение на минималната заплата. Минималната заплата в седем области вече е над 60 на сто от средната за региона, а преди година в тази група е имало само две области. Сега това са Силистра, Търговище, Монтана, Ловеч и др. Ако тези тенденции се запазят, новото увеличение на минималното заплащане до 510 лв. може да означава, че в близо половината области съотношението между минималното и средното заплащане ще падне до 55%. "В районите с все още висока безработица това може да означава затруднено разкриване на работни места, както и бавен ръст на заплащането заради все още високата безработица", обясняват от ИПИ.

Образованието е пряко свързано с растежа - най-бързо развиващите се области са и с най-високо образованото население - София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Русе. "Качеството на образователната система продължава да е ниско. Делът на отпадналите се повишава в последните данни, а през 2016 и 2017 г. делът на слабите оценки на матурите по български език и литература е вторият най-голям, откакто се провеждат зрелостни изпити", коментират от ИПИ. 1/5 от децата от Ямбол и Кърджали са с двойки на матурата.

В образованието отново изпъква феноменът Смолян - най-нисък дял на повтарящите клас (0.08% за 2016 г. при 1.09% за страната), най-нисък дял на отпадналите ученици (0.74% при 2.96% за страната), най-високо съотношение на преподаватели към ученици, най-добро представяне на зрелостните изпити през 2017 г. в страната - по-добро от София. Тук средният успех от матурата по БЕЛ е 4.42 при 4.22 за страната, а делът на двойките - 3% при 8% за страната. "Впечатляващото развитие на образователната система в областта през последните няколко години се дължи на целенасочени усилия за утвърждаване на образователна общност, квалификация на учителите, допълнителни извънучилищни занимания, индивидуален подход към учениците, целенасочена работа на регионалния инспекторат и директорите, въвличане на родителите", отбелязват от ИПИ.



ДАНЪЦИ

За тази и миналата година се наблюдава устойчив ръст на местните данъци и най-вече на данъка за недвижимите имоти, като основната причина за това икономистите виждат в липсата на собствен ресурс. Въпреки доброто икономическо развитие почти всички общини срещат сериозни трудности да посрещнат финансовите си нужди. Дори и Столичната община, макар и да е най-богата в страната, трудно намира ресурс да изпълни собствената си инвестиционна програма, обясняват от ИПИ. За периода 2013-2017 г. от ИПИ са преброили 210 случая на повишаване на местни данъци, като най-често това е имотният данък (92 случая). Има и 48 случая на намаление на местни налози, като тук най-често това е данъкът за колите.