Безконтролна и безотчетна. Поредното доказателство, че прокуратурата е точно такава, е отказът й да предостави дори броя на разследванията на приватизационни сделки.

Държавното обвинение има цяла армия от прокурори говорители, главният прокурор има личен говорител, обвинението разполага с пресцентър с няколко служители. Информацията, която се дава обаче, е само по инициатива на прокуратурата. Определени медии имат предимство да получават и неофициалните подробности.

Така държавното обвинение диктува дневния ред. И в него не влиза предоставянето на информация за разследванията, свързани с приватизацията.

"Сега" не търсеше някаква следствена тайна, а статистика за делата. Дни наред Румяна Арнаудова, говорителката на главния прокурор Сотир Цацаров, не предостави такива данни и дори не даде знак, че ще ги даде след време, или че няма да ги даде по някаква причина. (Както впрочем се случва с почти всички въпроси, които "Сега" изпрати до прокуратурата.) Оказва се обаче, че и



Законът за достъп до обществена информация не лови прокуратурата



по темата приватизация. Това обяснява в отговора си заместничката на Сотир Цацаров Пенка Богданова. Какво излиза - няма сила, която да "измъкне" тези данни от прокуратурата. И така попадаме в омагьосан кръг - наблюдаващият прокурор (разбирай главният, защото е ясно, че такива данни без негово знание не биха били дадени) дори не казва, че няма да даде информацията, а законът за достъп е неприложим според собственото му тълкуване. Значи има теми, които остават извън всякакъв обществен контрол. А не е като да не засягат обществото.

Делата за приватизационните сделки излязоха на дневен ред покрай идеята на ГЕРБ и ДПС да променят конституцията, така че да няма давност за разследването им. Защо се крие колко са разследванията, заплашени от провал заради давност? Нека видим колко са тия дела, на които давността им пречи. Може би прокуратурата не иска да каже, защото всъщност тя е основният виновник процесите да се протакат толкова дълго, че



накрая да бъдат прекратени по давност



И защо неефективността и размиването на сроковете за обвинението да се поощрява още и с падането на давността? При това с користни политически мотиви. Достатъчно е, че правените на коляно поправки в НПК това лято беше възстановена фигурата на вечния обвиняем. Сега се искат и вечни дела.

Има и други случаи, които не са толкова щекотливи като приватизацията. Тогава статистическа информация се предоставя. Като например за броя на разследванията за престъпления срещу интелектуалната собственост.

Има и разследвания, за които се дават пищни пресконференции, истински шоу програми. Само няколко примера - за кетчърите на МВР, с които се подслушва незаконно, за аферата с бюлетините в печатницата в Костинброд, за тефтерчето на бившия шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов. Апропо това са все дела, които безславно рухнаха. Преди ерата "Цацаров" от прокуратурата



поне отговоряха с дежурното "работи се"



Иначе "Сега" от юли чака отговори на въпроси, свързани с бившия депутат от ГЕРБ Живко Мартинов (аферата със суджука). През август до пресцентъра на държавното обвинение беше пратено и питане каква е причината главният прокурор Сотир Цацаров да не подаде имуществена декларация в срок пред Инспектората към Висшия съдебен съвет, а да го направи пред Сметната палата. Както и дали вече е санкциониран за нарушението и каква е санкцията. Тези въпроси не са свързани с разследвания, не са някаква служебна тайна. Няма отговори и за преписка, свързана с "Цанков камък", която отново изплува през лятото.

От септември прокуратурата мълчи по темата какво е предприето, след като е сезирана от Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) за различни нарушения. Преди доста време вече Софийският градски съд също сезира прокуратурата със своя доклад за СРС. Какво се случи след това, какви са действията на прокуратурата и какъв е резултатът от тях - никой не знае.

Осем години няма известни резултати от разследването по прашасалото дело за договора за изграждане на стационарна комуникационна система на армията "Странджа 2". Това разследване беше в основата на корупционното дело "Цонев-Сантиров-Попов". То приключи с оправдаването и на тримата и с обявяването на казуса от съда за



емблематичен пример за провокация към подкуп



Затова е и напълно логичен интересът към делото "Странджа 2". За прокуратурата обаче то е толкова секретно, че дори не е ясно дали още съществува, или е прекратено.

Същата е ситуацията и с делото за търговия с влияние, образувано по сигнал срещу Венета Марковска. За това дело се разбра при провалената й клетва като конституционен съдия през 2012 г. През 2015 г. от градската прокуратура отговориха, че предстои произнасяне на прокурор. И оттогава по казуса няма никакви информация.

Ясно е, че работата на прокуратурата няма как да е изцяло на показ. Има обаче граници, в които това може да се случва, без да се пречи на разследванията. В крайна сметка обществото трябва да знае как се води борбата с престъпността и има ли ефект от нея. Извън размахването на суджуци и пауър пойнт презентациите, които са просто евтин пиар на политическия инженеринг на държавното обвинение.