Здравната каса, управляващото я Министерство на финансите и правителството, и парламентарното мнозинство, които гласуваха идеите им, окончателно развяха белия байрак. В закона за бюджета на НЗОК беше приет текст, според който през 2018 г. касата не просто няма да финансира нови болници, както и в последните години, но няма да плаща и за нови оригинални медикаменти. Подобно решение в превод означава: Съвършено неспособни сме да се справим с контрола на разходите, затова и просто няма да допускаме нови неща, за които да плащаме. Няма лекарства - няма проблем.

И понеже каквато ни е здравната каса, такива са и в огромната си част организациите, претендиращи да защитават правата на пациентите, ответната реакция беше подобаваща. Заплахи за сезиране на Европейската комисия, протести, обвинения в "геноцид", за "смъртна присъда за онкоболни" и откровено лъжливи твърдения, че касата ще плаща само евтини генерични препарати. И колкото НЗОК не желае да аргументира решението си, толкова повече се развихрят определени организации и оставят впечатление, че от 1 януари догодина животът на хронично болните спира.



Забраната



Мораториумът за плащане на нови лекарства касае т.нар. нови молекули - иновативни, оригинални препарати без аналог, току-що появили се на пазара и все още неползвани от никого. Инвестицията за разработване на нова молекула с потенциално положителен ефект върху дадено заболяване е огромна, затова и тези медикаменти са изключително скъпи, а маркетингът им - крайно агресивен. От НЗОК се изчислили, че новите терапии, които чакат ред за финансиране, ще струват 25-30 млн. лв. А понастоящем тези медикаменти са точно 8 - за левкемия, за белодробна фиброза, ревматоиден артрит, рак на гърдата и миелом. Други 5 чакат одобрение, но тъй като то още не е факт, не може да се твърди със сигурност, че пациентите са лишени от НЗОК и от тях.

От касата мотивираха решението си доста постно. Идеята е да се стабилизира системата, обясни управителят на НЗОК Камен Плочев пред парламента. Т.е. вместо да се отварят нови разходни дупки, да се обезпечат сега съществуващите, каза и тогавашният шеф на надзорния съвет, а вече и министър на здравеопазването Кирил Ананиев.

"Тази година видяхме свръхпреразход на лекарства, което се отрази върху дейността на колегите (в болниците - б.ред.). Те не са си изпълнили обемите, а същевременно нямаме пари да им платим това, което са извършили, защото парите отидоха за лекарства. Личното ми мнение - не може да лишаваме хората от лекарства! Ако не бяхме поели инициативата да лекуваме болните от хепатит С веднага след като се появиха протеазни инхибитори - 97% от пациентите се излекуват... Вярно е, че стана и другата аномалия - от 300 планувани пациенти, само тази година 900 са лекувани, което, разбирате, извива ръцете на касата. Тук вече трябва да се договорим за обемите примерно да бъдат 500. Не съм против, но има един момент. Трябва да знаем, че тези нови молекули са ефективни. Я си помислете, от всички медикаменти - за множествена склероза, за ревматоидни артрити, за псориазис - колко от тях излязоха евтини? Единствено за хепатит С реално. И тук трябва да бъдем внимателни и да подходим професионално към проблема - да знаем кое е ефективна нова молекула и кое е чисто рекламен или търговски момент в цялата работа", поясни в характерния си стил Плочев в НС.

На предупрежденията, че забраните ще бъдат атакувани в Конституционния съд, защото лишават от право на лечение, министър Ананиев отвърна, че в половината страни от ЕС новите оригинални лекарства започват да се финансират с обществени средства 3 години след като са регистрирани в съответната държава, т.е. ние следваме общата посока. Министърът на финансите Владислав Горанов обобщи: "В здравната система се краде много, стигнали сме предела на неефективност".



Контрол



Елементарно е - ако здравната каса упражняваше ефективен контрол, нямаше толкова да се краде и нямаше да се налага да се вземат палиативни решения като тотални забрани. На теория въпросът дори е решен. В момента, за да може касата да плаща който и да било нов медикамент, той трябва да получи положително становище от т.нар. комисия за оценка на здравните технологии. Тя е независим орган, пред който производителят представя редица данни - от това как действа новият препарат, през клинични изпитвания до фармако-икономически анализ, т.е. съотношението между разходите и ползите от лекарството. Комисията, а не НЗОК, решава един вид струва ли си предложената терапия. В становището е посочен и точният брой пациенти у нас, за които медикаментът получава положителна оценка. След това касата трябва да приеме критерии, по които лекарството да се изписва и плаща и да съблюдава за изпълнението им.

Защо обаче се получава така, че новото лекарство започва да се изписва на в пъти повече хора, а касата плаща, е въпрос без отговор. От НЗОК сметнаха въпроса на "Сега" колко са новите молекули, които са започнали да плащат в последните две години и какъв е бил реалният разход за тях спрямо очакванията, за прекалено сложен и изискващ питане по Закона за достъп до обществена информация. А за въпросите как е станало така, че определените 300 пациенти с хепатит С, чието лечение НЗОК да финансира тази година, са станали 900; как касата контролира да се прилагат лекарства само за пациентите, за които са показани и кои са другите държави, в които новите лекарства се поемат с обществени средства след 3 години - изобщо не пожелаха да отговорят. И то в момент, когато НЗОК налага спорна забрана за нови молекули и се предполага, че е направен някакъв анализ със съответната аргументация защо се иска този мораториум.

Така че не знаем в детайли как касата контролира разходите си за лекарства и защо всеки новопоявил се медикамент се явява такова непосилно финансово бреме. През няколко месеца се правят специализирани, насочени и тематични проверки на какво и кого ли не - на онкоклиниките, които чупят рекорд след рекорд по разходи за химиотерапия, на лекари, които изписват най-много скъпи медикаменти, на болници с най-много разходи по това перо. Резултатът неизменно е един и същ - нулев, а преразходите растат лавинообразно.

Затова и се налага мораториум - защото това е единственият възможен начин касата да контролира разходи - като изобщо не й се налага да ги прави. И точно затова забраната е безумна - тя не е никакво решение, а просто отлагане на проблем. Рано или късно на НЗОК ще й се наложи да плаща нови лекарства и без ефективен контрол нещата ще се озоват в обичайното си русло.



Колкото до геноцида,



няма данни което и да е от попадналите под забрана лекарства да е революционно и да води до излекуване, а не до поддържане на определено състояние. И действително, без да е минало време и без достатъчно клинична практика, е трудно да се каже доколко те са ефективни. Но най-гнусното е, че т.нар. пациенти, които сега вопият за смъртни присъди, са напълно безучастни, когато се случва ежедневният геноцид. Например хиляди онкоболни не получават палиативна грижа. От години въпросът кой да се грижи за терминално болните е оставен единствено на близките им и нито един от тези, които сега шумно са се загрижили за пациентите, не е демонстрирал какъвто и да било интерес.

Ясно е, че НЗОК прибягва до глупавия ход с мораториума, за да има година време, в която да се приемат нови нормативни мерки за контрол над лекарствата, и едва ли смята да спусне желязна завеса пред развитието на медицината. Така стана и с новите болници - и там има забрани, а идеята беше да се въведе здравна карта, която да регулира броя на лечебните заведения, които касата финансира. Факт - здравната карта беше приета, законът променен. Но какво последва? НЗОК си продължи по старому, все едно нищо не се е случило и не спря финансирането на абсолютно никого. Едва ли съдбата на лекарствата ще е различна.