:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,524,940
Активни 88
Страници 8,456
За един ден 1,302,066

Децата в IV клас у нас четат по-добре от връстниците си в САЩ, Германия, Дания

PIRLS подрежда България на 11-о място сред 50 страни и отбелязва значителен ръст на учениците в напреднало ниво
Българските четвъртокласници отново могат да бъдат похвалени за чудесните си образователни резултати - този път по четене. На последното издание на авторитетното международно изследване PIRLS 2016, измерващо уменията за четене на 10-годишните, учениците ни са се класирали на 11-о място от 50 държави, изпреварвайки по този начин връстниците си от САЩ, Франция, Германия, Испания, Дания и т.н. "Много сме доволни от доброто представяне, още миналата година имахме подобни индикации заради добрите резултати на четвъртокласниците ни по математика от друго изследване (ТIMSS - бел.ред.)", коментира Неда Кристанова от Центъра за оценка в предучилищното и училищното образование към просветното министерство. Известно е обаче, че проблемите в нашата образователна система започват от пети клас и водят до тотален срив в знанията и уменията на 15-годишните, който се вижда от другото международно изследване - PISA.

България участва за четвърти път в PIRLS - след 2001, 2006 и 2011 г. Изследването е проведено през април 2016 г., като в него са участвали 4281 деца (средна възраст 10.8 г.), 214 начални учители от 153 училища и 4242 родители. Децата са работили върху два вида текстове, измерващи уменията им да търсят и извличат информация, да интерпретират, анализират и оценяват прочетеното. Единият тип е литературен (художествен) текст, представляващ завършена кратка история с подходяща илюстрация и сюжет с едно или две централни събития, в които участват един/двама главни герои. Вторият тип текст е информативен (научнопопулярен) и включва природни, географски, биографични или практически материали, подкрепени от диаграми, списъци, таблици, снимки, карти и др. Учениците са имали 15-20 въпроса за всеки от текстовете, на които е трябвало да отговорят за 40 минути.

Средният резултат на българчетата е 552 точки - доста над средното ниво от 500 т. С това те преодоляват срива си от 2011 г., когато са имали най-слабо представяне (532 т.), и дори повишават с 2 т. най-добрия си досега резултат от 2001 г. (550 т.). На какво точно се дължат хубавите резултати сега и лошите през 2011, от МОН нямат обяснение.

Лидери по четене са учениците от Русия - 581 т., следвани от тези от Сингапур - 576 т., Хонконг - 569 т., Ирландия - 567 т., и Финландия - 566 т. На 6-о място по четене с равен брой точки (566 т.) са децата от Полша и Северна Ирландия, а на седма позиция - с по 559 т. - тези от Норвегия, Китайски Тайпе и Англия. Осмото място е за Латвия, следвана от Швеция и Унгария. На дъното с 320 т. е Южна Африка, след което се подреждат Египет (330 т.), Мароко ( 358 т.), Кувейт (393 т.), Оман и др. Четвъртокласниците от САЩ са постигнали 3 точки по-малко от българските си връстници, а италианските, френските и германските ученици са съответно с 4, 41 и 15 точки по-малко от нашите.

Добри новини поднасят и резултатите, разглеждани през 4-те равнища на способности за четене - напреднало, високо, средно, ниско равнище. Като голям успех би могло да се определи увеличението на учениците у нас, които се справят с най-сложното напреднало ниво (средно 625 т.) - от 11% преди 5 г. те се увеличават на 19%, т.е. почти всеки пети наш четвъртокласник може да чете добре, да разбира прочетеното, т.е. показва умения, надхвърлящи леко изискванията в учебното съдържание. По този показател страната ни се нарежда на 7-о място в света, като средният процент на отличните ученици в останалите държави е около 10%. 55% от учениците ни в IV клас са на "високо ниво" (550 т.), докато през 2011 г. те са били 45%. Средното ниво (475 т.) е постигнато от 83% от българските деца (при 77% през 2011), а "ниското ниво" (400 т.) е затруднило само 5% от децата. Според експертите от ЦОПУО тези данни все пак би трябвало да ни безпокоят, тъй като в държавите преди нас този процент е между 1-3 на сто.

Малко по-тревожни, макар и подобрени в сравнение с 2011 г., са данните, получени от въпросниците, които са попълвали родители, учители и директори. Те показват недвусмислено, че най-голямо влияние върху резултатите на учениците оказват семейството и семейната среда, следвани от посещението на детска градина, училищния климат и отношението към четенето. Оказва се, че децата, които се радват на "много образователни възможности в семейството" (това включва над 100 книги и над 26 детски книги вкъщи, интернет и собствена стая, както и родители с висше образование, които са специалисти и професионалисти), са постигнали 610 точки, т.е. със 144 точки повече от учениците от семейства с малко възможности (от 0 до 10 книги за деца и за възрастни, без детска стая и интернет, родители с максимум средно образование, които работят като общи работници). В първата група попадат 15% от българските ученици, което е с 4% повече от 2011 г. Въпреки това делът на децата от семейства с много възможности у нас остава доста по-нисък от този в останалите страни (20%). Четвъртокласниците ни от последната група с "ниски възможности" също отбелязват подобрение - делът им намалява от 18 на сто през 2011 г. на 14% през м.г., но и така той остава 2 пъти по-висок от средното ниво в останалите държави, където най-бедните деца са само 7%. Българчетата от семейства с "достатъчно възможности" остават 71% (при средно за PIRLS 2016 - 73%).

Ранните занимания за ограмотяване също са фактор за добрите постижения на децата, показва изследването. 43% от родните ученици често са били занимавани от родителите си с някоя от следните дейности - четене на книги, разказване на приказки, пеене на песни, играене на игри с думи, писане на букви или думи, четене на етикети и т.н. (при средно за останалите страни 39%). Тези деца са постигнали средно 580 точки, или 127 точки повече от връстниците си, които не са имали шанса да бъдат занимавани преди училище. Тревожното тук е, че у нас делът на въпросните ученици, лишени от ранно ограмотяване, е 8%, докато средно в останалите държави той е само 3%.

Според данните, получени от директорите, 15% от българските ученици в IV клас са с т.нар. висок социално-икономически статус, т.е. са от училища, в които над 25% от децата са от семейства с висок социално-икономически статус и не повече от 25% от децата са от семейства с нисък статус. Техните резултати са 65 т. по-високи от децата в графата "нисък социално-икономически статус", които у нас са 34%. Сравнението с останалия свят по този показател отново не е в наша полза - в другите държави ученици с висок икономически статус са над 2 пъти повече от нашите, или 38%, а тези с нисък статус - 29%.

ТЕНДЕНЦИИ

Обнадеждаващо е, че учениците с положително отношение към четенето, което гарантира по-добри образователни резултати, са се увеличили - от 32% през 2011 г. на 55% през 2016 г. (при средно за PIRLS 2016 - 43%), докато тези с негативно отношение са намалели от 16 на 12% (средно за останалите страни - 16%). Повишил се е и броят на децата, които са посещавали над 3 г. детска градина - от 58 на 79%, докато тези, които никога не са ходили на забавачка, са намалели от 10 на 3% (техните резултати са със 75 т. по-ниски от децата, посещавали градина над 3 г.).
18
3853
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
18
 Видими 
05 Декември 2017 19:32
А сега нова двайсе.
05 Декември 2017 19:34
Тоз вестник излиза ли още на хартия? Щот се чудех дали ще имам всички статии по два-три пъти, ако си го купя
05 Декември 2017 19:38
Много сме доволни от доброто представяне, още миналата година имахме подобни индикации заради добрите резултати на четвъртокласниците ни по математика от друго изследване (ТIMSS - бел.ред.)", коментира Неда Кристанова от Центъра за оценка в предучилищното и училищното образование към просветното министерство

А какво друго да кажата?
05 Декември 2017 19:42
коментира Неда Кристанова от Центъра за оценка в предучилищното и училищното образование към просветното министерство
Представяте ли си какви клатикурски длъжности има в това министерство?!?
И в цялата ни админитрация...
05 Декември 2017 19:45
Децата в IV клас у нас четат по-добре от връстниците си в САЩ, Германия, Дания

Елбете!

Дочакахме и една добро заглавие за нещо Българско...
05 Декември 2017 19:49
Без да съм прекалено черноглед, това заглавие е добро само защото не се уточнява какъв процент от децата на мамковината въобще могат да четат. Просто четящите са по-добри от връстниците си в САЩ, Германия и Дания.
05 Декември 2017 19:57
Абе хора вие не знаете ли какви са тестовете бе!!! И не знаете ли как се правят и провеждат тия тестове!
05 Декември 2017 20:01
Та на въпроса де:

https://www.mon.bg/?go=page&pageId=5&subpageId=1518


ДИРЕКЦИЯ "ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА И ПРОТОКОЛ"

разработва програма за представяне дейността на министерството, осигурява провеждането на информационната политика на министерството, планира и координира осъществяването ѝ;
организира информационни кампании за предварително представяне на подготвяни от министерството проекти на нормативни актове;
анализира и систематизира публикациите в средствата за масово осведомяване на общественото мнение за дейността на министерството;
осигурява прозрачност и публичност на дейността на министерството;
поддържа страницата на министерството в интернет.
(нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г., в сила от 01.11.2017 г.) организира протоколните представяния на министъра и на членовете на политическия кабинет;
(нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г., в сила от 01.11.2017 г.) осъществява контакти с посолствата на чужди държави в Република България и с представителствата на водещи сдружения, организации и финансови институции за уреждане на протоколни и делови срещи с ръководството на министерството;
(нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г., в сила от 01.11.2017 г.) координира и контролира организирането, провеждането и протоколното осигуряване на официални и работни срещи, семинари, дискусии и кръгли маси в министерството;
(нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г., в сила от 01.11.2017 г.) подготвя и изпраща поздравителни и съболезнователни телеграми, поздравителни адреси и друга протоколна кореспонденция на
министъра.

https://www.mon.bg/?go=page&pageId=5&subpageId=1518
05 Декември 2017 20:03
В четвърти (!) клас
"почти всеки пети наш четвъртокласник може да чете добре, да разбира прочетеното"


Та това що за хвалба е!?

Това, че други са и по-зле нищо не значи.

05 Декември 2017 20:50
Децата в IV клас у нас четат по-добре от връстниците си в САЩ
Дончо, Дончооо, много страхуваш децата в Хамерика.
05 Декември 2017 21:47
Ужас!
19%, т.е. почти всеки пети наш четвъртокласник може да чете добре, да разбира прочетеното
ПОЧТИ всеки пети четвъртокласни МОЖЕ да чете?!
Ако това изследване не е провеждано сред т.н. през цоцолизма "малцинствени групи" къде е гордостта?
Или госпожата е щастлива, че преди 5 години те са били само 10% ?!
Ще повторя ЕДИН ОТ ДЕСЕТ!
05 Декември 2017 21:55
Лидери по четене са учениците от Русия - 581 т.,
А! Не мое да бъде! ВидОхте ли какво значи руска пропаганда! И в училищата имат държавно организирана допинг система. Требе,значи, да се дисквалифицират. И как така нашите приятели от които се учим, не, а които копираме, ще са след нас? ТЕ това е руска намеса!
05 Декември 2017 22:35
Разбира се! Особено сигънетата.
06 Декември 2017 11:06
Четенето в България не трябва да е проблем, когато някой знае азбуката. Каквото пище - това се чете, буква по буква. Другите държави имат проблем, защото едно пишат - друго четат. И проблема им е, защото всички ползват една азбука, без да е съобразена с езика им.
06 Декември 2017 12:19
Вчера бях на родителска среща и един от учителите откровено ни обясни защо от миналата година децата кандидатстват по точкова система ( а не с оценки) и защо миналата година не са обявени резултатите от външното оценяване след 7-ми клас - ами защото положението е трагично - има огромна маса от деца с резултат "слаб - 2" и по български език , и по математематика.
В потвърждение - в класа на дъщеря ми, при последните контролни по основните предмети има по 30-40% двойки ( а това са деца с амбиции "да кандидатстват в престижни училища". Видях част от контролните - на много от тях дори не беше направен опит да се пише нещо.

Малкото ученици, които имат "високо ниво" на знания, дори не могат да се определят като продукт на официалната образователна система, а са следствие на допълнителни усилия и разходи на отделните семейства.

06 Декември 2017 14:28
Видях част от контролните - на много от тях дори не беше направен опит да се пише нещо.

четат защото имат телефони и постоянно са в мрежите, групи, чатове... а не могат да пишат защото отговарят с емотикони, мързела е в основата на проблема.
Айде догодина в първата десятка...
06 Декември 2017 18:39
Ако почти всеки четвъртокласник чете и най-вече разбира прочетеното, то защо имаме над 50% функционално неграмотни 15-16 годишни?! Критерият е един и същ - чете и разбира, или чете, но не разбира прочетеното.
06 Декември 2017 18:51
Ако почти всеки четвъртокласник чете и най-вече разбира прочетеното, то защо имаме над 50% функционално неграмотни 15-16 годишни?!


Амииии....щото имаме ромчета и други специфични райони. Между другото, подозирам, че сме дръпнали напред, щото в това изследваме сме се изхитрили да намалим респондентите от последните две групи
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД