Високите заплати не са достатъчни, за да се задържат добрите учители в системата, уважението и статута им на ценни професионалисти, а не на техници, поддържащи образователната машина, са далеч по-важни. Около това мнение се обединиха педагози, участвали в кръглата маса "Оценяване на качеството на работата на учителите" с организатор Фондация "Млада България" и представители на учители, директори на училища, представители на родителски организации. Въпреки отправената покана представителите на МОН не уважиха с появата си форума, чиято цел беше да идентифицира проблемите, с които се сблъсква българското училище, и да даде предложения за тяхното решаване.

Успехът и провалът на образователната система са в силна зависимост и от отношенията на обществото към нея. Учителят иска да бъде ценен като високоспециализиран специалист. В същото време той е непрекъснато стресиран от засилващите се свръхконтрол и централизация в системата, което пък не дава свобода за творчество в преподавателския процес, подчерта Анелия Андреева, директор на 20-о ОУ "Тодор Минков" в София, което успешно защити иновативен статут пред МОН. Правилата, които му налага системата, пречат на неговата автономност, а старият начин на обучение - абстрактно-логическият, вече не работи. Не работят и тестовете за оценяване на новото поколение - днес децата възприемат света интуитивно, а не разпарчетосан на отделни учебни дисциплини. Тогава не трябва ли да се променят и учебните програми, и учебниците, а педагозите да се оценяват по бизнес модели вместо по неефективната и несъвършена нормативна уредба, постави един от най-разискваните въпроси психологът Иван Игов.

"В България всички мислят, че могат да оценяват учителите, тъй като всички са били част от тази система. Но в същото време педагозите са най-чувствителният към стресиращия ги и потискащ емоционален натиск, упражняван от страна на родителите. Точно по тази причина две от най-добрите ни учителки наскоро напуснаха", подчерта Асен Александров, директор на столичното 51-во СОУ.