Първата плаваща страна ще се появи в Тихия океан, край о.Таити, през 2020 г. През следващите няколко години организацията Seasteading Institute (Институт Морско заселване - бел.ред.) ще построи хотели, ресторанти, жилища и офиси и се надява "да освободи човечеството от политиците".

Радикалните планове, подплатени финансово от основателя на PayPal Питър Тийл, целят създаването на независима държава, която ще плава в международни води и ще функционира по собствени закони. Президентът на Seasteading Institute Джо Куърк казва, че мечтае до 2050 г. да види хиляди плаващи градове, всеки от които е с различна форма на управление. "Правителствата не стават по-добри", казва Куърк пред "Ню Йорк таймс". "Те са замръзнали в миналите векове. Причината е, че земята може да се контролира единствено със жесток монопол", смята той.

Построяването на първия остров се финансира с нова форма на доброволно финансиране, която набира популярност в Силициевата долина и стъпва върху идеята за създаване и продажба на виртуална валута. Seasteading Institute се надява да набере 60 млн. долара до 2020 г., за да построи няколко сгради. Те ще са със "зелени" покриви, покрити с растения, в строителството ще се използват бамбук, кокосови фибри, дървесина и рециклирани метали и пластмаси.

През януари организацията се договори с правителството на Френска Полинезия, което вече създава специална икономическа зона, за да може плаващата нация да функционира според собствените си търговски закони. Малката държава, обединяваща 118 острова в Южния Тихи океан с население малко над 200 000 души, предостави на Seasteading Institute 100 акра от крайбрежието си, откъдето да извършва строителството. Френска Полинезия се заинтересува от проекта, защото е заплашена от покачващото се ниво на световния океан.

Колкото и футуристична да изглежда идеята, организацията е убедена, че полунезависимите градове ще са



перфектното място



за изпробване на нови форми на управление и на иновативни земеделски модели. Куърк и екипът му са регистрирали нова компания - Blue Frontiers, която ще строи и управлява плаващите острови край Френска Полинезия. Той обяснява, че се вдъхновил за създаването на плаващи градове и от идеята за морско заселване, след като посетил фестивала Burning Man в САЩ през 2011 г. Едноседмичният културен фестивал всъщност е платформа за иновации, която събира десетки хиляди хора всяка година и според Куърк може да предложи модел за ново общество, където правилата не спазват предварително зададените параметри. "Ако имаме плаващ град, той може да е отправна точка за нововъзникваща държава", развива идеята си Куърк. "Можем да създадем огромно разнообразие от правителства за огромен брой различни хора", допълва той.

Институтът е създаден от Питър Тийл и политикономиста Патри Фридман и през последните 5 г. работи върху създаването на модели за устойчиви, "иновативни общности, плаващи в морето". През 2012 г., след като Куърк се присъединява към организацията, той става съавтор с Фридман на статията "Морско заселване: Как плаващите нации ще възстановят околната среда, ще донесат богатство на бедните, ще излекуват болните и ще освободят човечеството от политиците".

В споразумението, подписано с правителството на Френска Полинезия, са отбелязани две условия, които трябва да бъдат изпълнени, преди да бъде дадена зелена светлина на проекта - дали той ще облагодетелства местната икономика и дали ще е екологичен. Ако тези две условия са налице, проектът трябва да получи одобрението на правителството на Френска Полинезия и на Франция, която притежава територията.

"Интересува ни промяна в обществото и



търсим място, където да експериментираме



с неща, които не са правени никъде", заяви през януари изпълнителният директор на института Рандолф Хенкен. Той не смята, че проектът ще е много радикален в първия си вариант. "Не искаме да бъдем в открития океан - технологично е възможно, но икономически е твърде дръзко, за да си го позволим", пояснява той. "Ако сме защитени от риф, можем да създадем плаващи платформи, подходящи за тези води, и то на достъпна цена. Френска Полинезия има много стабилни институции, така че ще работим с правителство, което ни иска, което трябва да уважаваме и зачитаме и то нас - също."

Следващата година ще е готово нужното за проекта законодателство, а строителството се очаква да започне през 2019 г. На плаващите платформи ще има ферми за аквакултури, болници, медицински изследователски институт, централи за устойчива енергия. Първият град ще бъде построен върху мрежа от 11 правоъгълни и петстранни платформи, които ще могат да се пренареждат в зависимост от нуждите на обитателите си като плаващ пъзел, каза Куърк през януари. Холандската инженерна компания Deltasync направи оценка на проекта и препоръча платформите да са с дължина 50 метра и да са с височина на стените от 50 м, за да са защитени сградите и обитателите. Платформите ще са произведени от усилен бетон, сградите ще са триетажни, в тях ще се помещават апартаменти, офиси и хотели със 100-годишна гаранция. Всяка платформа ще струва под 15 млн. долара, което прави цените съотносими с тези в Лондон и Ню Йорк. Според предварителните изчисления първият плаващ град ще струва 167 млн. долара.



Той ще бъде обитаван от 250-300 души



и ще плава край бреговете на Френска Полинезия, а не в международни води, защото от института стигнали до извода, че е по-добре за обитателите да посещават сушата и да се снабдяват със стоки, да намират подслон при мощни бури и да им бъде гарантирана правна защита.

Екипът ни в момента работи активно дипломатически с евентуални държави домакини и разяснява, че приемането на автономни морски градове в техни териториални води ще осигури значителни икономически, социални и екологични предимства за гражданите, казват от института. Оттам са убедени, че плаващият град ще създаде среда, насърчаваща иновациите и нововъзникващи форми на управление на мястото на съвременните "монополи". Проектът ще "даде на хората свободата да избират правителството, което искат, вместо да са принудени да приемат управлението, което им се предлага". Ако обитателите на плаващите градове не са съгласни с правителството си, те ще могат да се пренесат в друг подобен град и така ще принудят правителствата да работят така, че да привличат нови граждани.

"След десетилетия хората, които обърнат поглед назад, към началото на нашия век, ще разберат, че морското заселване е било очевидна стъпка напред към насърчаване на развитието на по-ефективни, практични модели за публичния сектор", каза през 2008 г. Тийл.