В края на текущата и в навечерието на следващата данъчна година няма как да не се говори непрекъснато за пари. Всъщност има как, ако човек си го постави за цел. Ето сега например вместо виц за пари ще последва виц не конкретно за пари, но също така третиращ актуален проблем:

- Тате, защо няма жалби от мъже, които преди много години началнички са принуждавали към секс?

- Далеч сме още от равноправието, синко, много далеч!

И като стана дума за равноправие, трябва да отбележим, че сме много далеч от него и в тържествуването на правдата. Например на дядо или пък баба (в тази област равноправието ликува у нас) им конфискуват 60 литра незаконна ракия, което по днешния курс на наливната ракия е около 480 лева, наложат глоба и край, случаят е приключен, забравете! Всъщност няма да е приключен, докато не кажат какво е станало с конфискуваната ракия. Унищожили са я? Ха! Така се унищожава ракия! Да са я мачкали с валяк пред журналисти? А, имало е комисия! А защо на членовете на комисията са им зачервени очите, да не говорим за носовете? И защо унищожаването на ракията е съвпаднало с унищожаването на незаконно отстрелян и конфискуван глиган? Парливи въпроси с предизвестени отговори! И единствената справедливост, на която може да разчита народът, е членовете на съответната комисия да страдат от киселини, което ни подсеща за поучителен виц: След греха чревоугодие ставаш муден в греха прелюбодеяние.

След гореописаната ракия как ви звучат конфискуваните от едни митничари 213 519 биткойна на стойност близо 6 милиарда лева? Това са към 800 милиона литра наливна ракия! Ще отричат конфискацията прокуратурата и МВР не, ами в Темида и в който там е днешният аналог на Дзержински ще се кълнат! Ами митничарите - те пък откъде могат да имат такива купища пари?! Единственото разумно обяснение е, че са отговорили на нигерийските писма, които всички ние смятаме за спам. Това ни води към следващия поучителен виц:

- На теб пък какво ти пречи да си решиш проблемите?!

- Мързелът и Наказателният кодекс.

Покрай законите се сещаме за Висшия съдебен съвет, който онзи ден засекрети заседание за европроектите си. Прави са хората, няма какво да им надничат медиите в канчето. Ако обаче целта е била да не дават информация за излишни спекулации, сгрешили са христоматийно, защото открай време се знае, че липсата на прозрачност е най-добрата хранителна среда за спекулации. Като се има предвид, че обсъжданите европроекти са били по оперативна програма "Добро управление", може би това е нашенската съдебна представа за добро управление? Можем само да гадаем и да спекулираме, ако ни влече, ние обаче не сме такива хора, вицовете ни влекат нас: Гледайки празната чаша, песимистът си мисли "Всичко са изпили, гадините!", а оптимистът - "Още не са наляли!".

Около парите на Столичната община за догодина има радваща окото прозрачност - той ще е 1.43 милиарда лева. Това за нашенските митничари са джобни пари, те спокойно могат да купят няколко Софии и пак ще им останат за ядене, пиене и някое платно на Леонардо да Винчи, от по-евтините, за стотина-двеста милиона долара, да си го окачат в стола на Агенция "Митници" на мястото на плаката "Когато ям, съм глух и ням". А няма ли такъв призив там, те спокойно могат да си разказват пиперлия вицове по време на ядене, например този:

След секс:

- Защо преди малко ме нарече с чуждо име?

- Тъмно беше, обърках се.