Въоръжена с шампанско и пармезан, Европа сразява САЩ в битката за стотици милиарди долари за установяването на глобален златен стандарт при гурме храните.

Брюксел ускори подписването на международни търговски споразумения, за да наложи нов световен ред при защитените деликатеси, а все по-интровертната американска администрация на президента Доналд Тръмп се оттегля от глобалните преговори. След като дори Мексико и Канада се насочиха към европейския модел, САЩ бяха надхитрени от ЕС в печелившия финал на бизнеса с храна.

Европейското търсене на превъзходство в голямата гастрономическа игра зависи от правата за интелектуална собственост. Всеки път, когато ЕС подписва търговско споразумение, настоява да постави партньорите си в своята екосистема от географски означения (GIs), които защитават традиционните наименования на храните според определен регион - например вина от Бордо и шунка от Парма.

Директната атака е срещу фермерите извън ЕС и износителите. Когато ЕС спечели защита, например за италианския пармезан и гръцкото сирене фета в споразумение с Япония, това означава, че на австралийски и американски млекопреработватели е забранено да продават стоките си с такива етикети. Вместо това те трябва да ребрандират стоките си и да използват етикети с надписи "тип пармезан", което често отблъскват потребителите, възприели стоките за неистински.

Европейският комисар по земеделието Фил Хоган заяви пред "Политико", че 3300 географски означения в ЕС представляват 6% от производството на храни и напитки и 15% от износа. Силата на марките на най-емблематичните хранителни стоки помогна Европа да се превърне в "най-доброто място за храни в света", твърди той.

Ако Брюксел приключи с всички търговски споразумения, съдържащи географски показатели, по които работи в момента с Латинска Америка, Австралазия и Китай, европейският щит за кулинарна сигурност ще покрие пазари с население от 2.3 млрд. души - или една трета от населението на света.



ЕС настъпи в Азия

Азиатско-Тихоокеанският регион е особено привлекателен за Брюксел. Когато Тръмп се оттегли през януари от състоящото се от 12 държави Транстихоокеанско партньорство (ТТП), той неволно зареди със самолетно гориво европейските амбиции в региона. Оттогава не само че ЕК сключи изключително важно споразумение с Япония, но също така води преговори с много държави от ТТП: Австралия, Нова Зеландия и Индонезия. Освен това работи за подновяване на споразуменията с Чили и Мексико. В процес на договаряне в крайна фаза е и сделка с Меркосур - Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай - както и споразумение за специфичните географски означения с Пекин. Миналата година Брюксел постигна договорка и с Виетнам. "ТТП беше изоставено от САЩ и ЕС се втурна към овакантеното място", казва Бърнард О'Конър, който специализира в сферата на географските означения в правната брюкселска компания Nctm.

Оттеглянето на Тръмп от ТТП определено беше изненадващо, тъй като Вашингтон първоначално твърдеше, че то е начин за борба срещу географските означения. В документ, изтекъл от кабинета на търговския представител на САЩ, ТТП се отхвърля като начин за защита на собствениците на вече съществуващи търговски марки и за прекратяване на географските означения по примера на ЕС, които "ограничават американските производители на селскостопански стоки и на храни". Американското лоби на млекопроизводителите също предупреди Тръмп, че ТТП не е идеално, но ще осигури защита от "злоупотреба" с географски означения.

Бившият преговарящ от името на ЕС по търговските въпроси омаловажи оттеглянето на Тръмп от ТТП като причина за успеха на Европа и заяви, че държавите са били готови да приемат системата за GIs просто защото са искали да търгуват със Стария континент или пък са искали еднаква защита и за своите собствени продукти с географски означения.

Външните наблюдатели често се изумяват от огромните дипломатически усилия, които преговарящите за ЕС правиха за GIs, но от приходите, свързани със защитените етикети, направо ще ви се завие свят. ЕС казва, че през 2013 г. търговията на стоки с географски означения се е оценявала на 54 млрд. евро годишно. Сумата вероятно е набъбнала оттогава.

Залозите са толкова високи, че преговорите за GIs често се водят от най-висши представители на правителствата. Човек, близък до преговорите, си спомня, че бившият шеф на ЕК Жозе Мануел Барозу трябвало няколко пъти да се обади на канадския премиер Стивън Харпър след полунощ по време на решителните фази на преговорите в Отава през 2013 г. - за да е сигурен, че европейските сирена са добре защитени. Споразумението с Отава беше подписано три години по-късно.

Да направим Америка малка отново

За Европа GIs са въпрос на здрав разум: от векове качествените продукти се отличават с майсторлък, за да бъдат разграничавани от евтините имитации. Според Вашингтон настояването на Брюксел за защита на GIs не постига успех заради арогантност и алчност. САЩ взимат милиони от бедните европейци, заедно със собствената си богата и разнообразна кухня през ХIХ и ХХ век, и продължават да създават печеливш бизнес в хранителната индустрия. В опит да го защити Вашингтон настоява, че термини като пармезан са собственост на всички. Двете страни не успяват да договорят споразумение.

Вашингтон твърди, че има система, която работи добре: търговските марки. Те обаче имат доста по-широк обхват от географските означения и не са тясно свързани с точно определено място. САЩ се отнасят с пармезан, фета и шампанското като с генерични продукти, тъй като не е необходимо да се казват така, за да бъдат произведени съответно в Италия, Гърция или Франция.

Американските производители на пармезан по италиански са регистрирали няколко търговски марки Parmigiano Reggiano в САЩ, като използват това име за сирене, което правят. Защитата обаче не спира американския хранителен гигант "Крафт Хайнц" да продава тонове настърган пармезан в страната.

Специалист по GIs с опит в преговорите на ЕС казва, че европейският модел трябва да разпространи и да отхвърли американския аргумент, че продуктите, направени там, са еквивалент на европейските си двойници. "След като веднъж са научили марката, хората ще й се доверят и ще знаят, че стоката се произвежда по определен начин, с определена грижа ... и те са готови да платят повече за нея", обяснява той. "Американците сравняват това с нещо, които не е добре направено. Това обаче е свободата на извоюваното име".

Вашингтон признава, че защитата на GIs понякога е подходяща и дори подписа с ЕС през 2006 г. споразумение за защита на имената на вината. Въпреки че в него се съдържат малко негови GIs като бърбън от Кентъки или картофи от Айдахо.

Намиращ се в САЩ експерт по GIs казва, че Брюксел по същество извива ръцете на по-малките държави, за да ги принуди да се включат към системата, и увеличава приходите си в своя хранителен сектор срещу достъп до европейския пазар. "Това е лудо търсене", казва тя. "ЕС направи голям прогрес при приравняването на географските означения като право на интелектуалната собственост". Според нея купувачите накрая ще изберат европейския продукт, ако им се каже, че той е с по-истински вкус.

"Мечтата на ЕС е да изтласка САЩ", смята Шона Морис, директор в Консорциума за единни наименования на храните - лобистка организация, която се бори с географските означения на ЕС, налагани по света. Според Морис ЕС използва размерите си, за да тормози търговските партньори да приемат неговата система, и определя 2017 г. като "критична година" за географските означения, тъй като изглежда, че повечето държави ще застанат на страната на Брюксел. Американският министър на търговията Уилбър Рос се скара и заяви, че GIs са "изкуствена търговска бариера", и обвини ЕС, че е прекалено протекционистичен.

Двустранните търговски споразумения на ЕС правят "много трудно за САЩ да се завърнат постепенно и да се опитат да си върнат имената на стоките, които в страната се смятат за генерични", каза O'Конър. Той обаче не приема Брюксел като хулиган. "Това агресия ли е? Не, това са търговски преговори", казва той. "ЕС е много добър в това отношение".

Ефектът на снежната топка

Търговският кръстоносен поход, който ЕК предприе в Азия и Латинска Америка, създаде засилващ се страх отвъд Атлантическия океан. Огромен брой американски лобистки организации в сферата на храните и конгресмени написаха писмо до президента миналия месец, като настояха да предприеме действия срещу популяризираните от ЕС GIs в Мексико, Япония и Меркосур. Те смятат, че съществува сериозна заплаха за американския бизнес. Според тях правителства като това в Отава вече "безгрижно са дали на ЕС почти всичко, което е поискал". "Това е критичен момент", се казва в писмото.

Представител на държава, която наскоро подписа споразумение с ЕС, заяви, че преговарящите от името на ЕК ясно са заявили, че приемането на географските означения е основно искане и че споразумението ще служи като пример за други търговски партньори.

Морис от Консорциума за единни наименования на храните заяви, че преговарящите от ЕК са изключително взискателни и лицемерни, като разглеждат имената на храните буква по буква, докато тихо се опитват да защитят названията в превод, така че Parmigiano Reggiano и пармезан да означават едно и също нещо.

Бившият преговарящ за ЕС обаче отхвърли обвинението. "Надявам се не смятате, че извиваме ръцете на Китай - каза той. - Честно казано, дори Канада е труден партньор за преговори".

Брюксел обаче невинаги постига пълна защита - особено в страни със силна европейска диаспора като Канада. Дебатите за сиренето фета бяха доста напрегнати заради живеещите там около 250 000 души с гръцки произход. Накрая и двете страни се съгласиха да разрешат на действащите канадски производители на фета да продължат да предлагат своите продукти на пазара, но блокираха възможността да се появят нови.

Някои държави обаче се притесняват от възможността да се откажат от наследството си. "Старият свят доставя имигрантите. Изглежда много странно, че казвате, че хората не могат да пренесат култура със себе си ", каза един от преговарящите за млечните продукти, който настоява за анонимност, тъй като се страхува да не повлияе на преговорите с ЕС.

Търговският представител на САЩ твърди, че темата е в челните места в неговия списък с приоритети. "Дневният ред на ЕС в сферата на GIs продължава да създава сериозни притеснения главно заради значителната степен, в която подкопава обхвата на търговските марки и други права на интелектуална собственост, притежавани от американските производители. Освен това налага бариери за достъп до пазара на американски стоки и услуги, които разчитат на често срещани имена като пармезан или фета", се казва в доклад, публикуван тази година.

Брюксел настоява, че се съобразява с подобни културни особености, и категорично отхвърля обвинението, че принуждава насила другите. Например ЕС се съгласи да защити португалското име на сиренето Sao Jorge в Канада - твърдо сирене от един от вулканичните Азорски острови, като част от търговската сделка с Канада. Това означава, че португалската общност в Канада все още може да продава сирене, маркирано с английски или френски преводи: St. George или St. George's.

Масимо Витори, който е директор на неправителствена организация oriGIn, която защитава географските означения, каза, че хората се насочват към европейската концепция, защото се чувстват несигурни в глобализирания свят. "Те съчетават глобализацията с културата и корените", смята той.

Най-голямата награда обаче е Китай, който е в процес на изчакване. Брюксел и Пекин преговарят за споразумение, според което всеки от тях ще признае по 100 от географските означения на другия. Според Витори "това е само началото".