Тази седмица ЦИК (на)прави демонстрация на електронно гласуване в рамките на проекта, който преди малко повече от година бе заложен в пътната карта за електронно управление. За да сме точни, става дума за "дистанционно електронно гласуване" - терминологията не е унифицирана и често само "електронно гласуване" може да значи и "машинно". Та във връзка с раздвижването по темата по медиите канят знайни и незнайни хора (сред които и уважавани експерти) да коментират. Случват се и разни събития/кръгли маси/конференции по темата.

Това, което чувам, са доста неинформирани мнения и разпространяване и преповтаряне на митове. Винаги дяволът е в детайлите, а с една подхвърлена полуистина в ефира се създават настроения в обществото. Ето пет от най-често разказваните митове:



"Много държави го забраниха или се отказаха"



Тук посланието е "всички се отказват от него, ние къде сме тръгнали". Само че това е невярно. Половината от държавите, които се изреждат, не са и опитвали дистанционно електронно гласуване, а само машинно. И поради нуждата от машини "черни кутии" (със затворен код) и висока цена наистина се отказват от тях.

А когато говорим за дистанционно електронно гласуване, картинката е по-различна. Експеримент, след който не е пристъпено към реално гласуване, е имало в Норвегия. Причината за да не се пристъпи нататък? В официалния доклад техническият проблем е тривиален - функцията за генериране на случайни числа не била добра. Но по-важният фактор е, че на власт е дошла опозицията (социалистическата партия) и тя е спряла проекта на предишното правителство. Холандия е забранила машинното, не дистанционното електронно гласуване, и то по много специфични за конкретната машина съображения.

"Франция се отказа" също не е вярно. Франция позволява дистанционно електронно гласуване от 2012-а. А конкретно на тазгодишните избори реши да не ползва този канал за гласуване заради потенциалната руска намеса. Това не значи, че на следващите избори няма да имат електронно гласуване.

И в нашия Изборен кодекс такава опция е предвидена - ЦИК може да вземе решение да не прилага дистанционно електронно гласуване, ако мотивира това с технически доклад за неизбежни и непосредствени рискове. Това обаче не е "винаги". Та като някой тръгне да ви изрежда държави, които го били "забранили"... не го приемайте като чиста истина.



"Само Естония гласува електронно"



Всъщност не е само Естония, но и Франция (за живеещите извън Франция), няколко швейцарски кантона гласуват електронно, един австралийски щат (Нови Южен Уелс, в който е Сидни), Аляска, общини на различни места по света, в т. ч. Мексико Сити. Това, разбира се, не е аргумент сам по себе си - всяка държава си има свой дневен ред. Как е при нас? Структурата на нашето население е специфична - немалка част от него е в чужбина, а това не може да се каже за много други европейски държави. Според доклад на ООН 14% от българите живеят в чужбина. Другите държави не са провеждали референдум за електронно гласуване. Нямат и нашите проблеми с мащабите на купения и контролиран вот. Освен това другите имат по-висока избирателна активност и т.н. И още нещо - други държави позволяват гласуване по пощата, което е аналоговият вариант за гласуване от разстояние. Но на нашите пощи не може да се разчита, нито на процеса, в който се отварят пликовете.



"Естонското беше хакнато"



Това твърдение се базира на един доклад на Алекс Халдерман, който критикува някои аспекти на оперативната сигурност (т.е. практиките на длъжностните лица при провеждане на изборите). Отговорът на естонската агенция за електронно управление е ясен - не е имало манипулации, а оперативните практики се подобряват постоянно. И имайки предвид, че Русия организира сериозна кибератака срещу Естония преди десетина години (във връзка с премахване на паметник), липсата на проблеми след над 10 години електронно гласуване е показателна. Освен доклада на Халдерман тази година стана ясно, че производителят на чипа в естонските лични карти е допуснал грешка, заради която те не са толкова сигурни, колкото сме си мислели. Това обаче не засяга всички естонски лични карти, а засегнатите се подменят. Ако по това време имаше електронно гласуване, то просто щеше да бъде спряно и хората щяха да бъдат уведомени да отидат да гласуват на хартия, както позволява естонският изборен кодекс и съответно нашият (в който сме заимствали от естонския). Т.е. не, "естонското не е било хакнато", а при установяване на проблем избирателната комисия има правото да спре е-вота и да прати хората да гласуват на хартия (защото електронното е няколко дни преди изборния ден).



"Ще улесни купуването на гласове"



Не, няма. По много причини, някои технологични, други - пазарни. Кодексът предвижда предварителна регистрация за електронно гласуване. Предвижда и двустепенна оторизация (т.е. използване на мобилен телефон освен електронната личната карта). Предвижда технически мерки за ограничаване на много последователни гласувания от един компютър. Да, всички тези неща са заобиколими със стройна организация и технически умения на купуващите, но ще е много по-трудно, отколкото просто да купиш хората и да ги пратиш да гласуват на хартия в секция. Да сравним правенето на списък и чакането пред секция на неквалифициран персонал (най-често цигански тартор) със зачистване на регистри/смяна на мак адреси, събиране на лични карти и телефони, и то за период от няколко дни, за да не може купеният да си промени гласа след това. Освен това в ЦИК и МВР ще има карта на регистрираните за е-гласуване, така че ако в рискови райони има съмнителна концентрация, да бъде направена проверка. Т.е. бариерите пред купуването (а и контролирането) на гласове при електронното гласуване са много повече от тези при хартиеното. Сценарият "ще им събере личните карти и ще напуска гласове" звучи възможен само ако човек не познава подробностите.



"Трябва да има първо електронно управление и чак тогава електронно гласуване"



Бившият председател на естонската комисия за електронно гласуване ми разказа интересна история. Преди първия е-вот (2005 г.) броят активно използвани електронни лични карти е бил около пет хиляди. Да, Естония ги въвежда през 2001-ва, но докато хората ги получат, докато започнат да ползват е-услуги, докато се появяват услуги, минават няколко години. На първото електронно гласуване онлайн гласуват 9300 души, т.е. почти два пъти повече. Електронното гласуване е катализатор на електронното управление и няма причина да чакаме да си вържем всички регистри, за да имаме електронно гласуване. Единствената предпоставка е електронната идентификация (лична карта или друго средство). За съжаление, там правителството доста изостава от планираните срокове (това лято отложи електронната лична карта с още една година).

Аз също съм против прибързаното въвеждане на технология в толкова важен процес като изборите и съм го казвал неведнъж. Но референдумът беше 2015 г., а първите обвързващи електронни избори трябва да са 2019-а. Три години и половина не е "прибързване". Затова има пътна карта, има проект, има Изборен кодекс, има предвидени симулации и експерименти. Само че линията, която в момента започва все по-отчетливо да се появява, е



"абе, то не е сигурно, дай да го отложим за неопределено време"



Иска ми се да я отдам на неиформираност, а не на конспирация. И когато януари 2019-а стигнем до момента на вземане на решение "спазваме ли Изборния кодекс или не", силно се надявам решението да бъде доста по-информирано от простото позоваване на горните митове.