Успехът в големите състезания започва от малките. Затова МОН трябва да си свърши работата с тяхната организация, вместо с лека ръка да слага пречки пред ентусиазма на децата. |
Мотивите за въвеждането на квоти нямат нищо общо с интереса на децата, напротив - те са чисто чиновнически. Според експертите в МОН учениците, които се явяват на пролетните математически състезания, се увеличават всяка година, което затруднява изключително много организацията им. Да, няма грешка! Ако за повечето хора увеличаването на ентусиастите, които искат да се пробват доброволно на трудни състезания, каквито са тези по математика, е повод за радост, то за организаторите на олимпиади това е непосилно бреме. Повече ученици означава повече ангажирани в организацията на състезанията учители, квестори, проверяващи... Т.е. повече работа за всички по веригата.
Ако в случая ставаше дума за пари, щеше да е донякъде разбираемо. Тук обаче оплакванията са другаде - организацията не можела да се провежда като хората, имало "екскурзианти", които решавали в последния момент да се пробват, училищата нямали място, учителите пък нямали време да оценят работите, та трябвало да стоят до среднощ и т.н. Всеки от тези проблеми, при достатъчно воля, би могъл да бъде преодолян.
Проблемът с предвидимостта на броя на участниците и отиването на състезание в последния момент може да се реши, като се заложи краен срок за записване, след който да не се правят компромиси. За липсата на място, където да се помести огромното (по думите на експертите) количество ученици, също може да се намери решение - например състезанията да се провеждат само в по-големи градове, които имат нужната база. С проверката на изпитните работи сега се бърза, защото детето има право да оспори оценката си и следователно трябва да чака на място финиша на проверителите - тук въпросът е малко по-сложен, но едва ли е нерешим. А и не е ли време в крайна сметка да се помисли за нова организация на въпросните състезания, която повече да приляга на 21-ви век? По света отдавна правят изпити онлайн. Ако "математическите екскурзии" толкова затормозяват системата, защо да не може учениците да решават задачите в собствените си градове, след което работите им да се качват в обща платформа и да се проверяват електронно по подобие на матурите?
Не на последно място някои от математическите състезания са вход за прием в елитните математически гимназии, т.е. поставянето на бариери пред участие на някои ученици в тях изглежда направо дискриминационно.
Вместо да помисли над тези въпроси, МОН с лека ръка отрязва пътя на десетки деца според местоживеенето им - 4 бройки на редовите области и 8 за по-големите като София, Варна и Бургас, без оглед на резултати и пр. Вярно е, че правилата се определят от национална комисия от математици, но тя е под шапката на просветното министерство, чиято задача е да задава политиките в областта на образованието. Именно на министерството е вменена отговорността да защитава равния достъп на учениците не само до качествено образование, но и до развитие в областите, в които проявяват любопитство. Родната училищна среда от години страда от липса на интерес на учениците към случващото се в час, от ранно напускащи класните стаи деца, от масова неграмотност и липса на елементарни знания и умения по четене и математика и т.н. и т.н. Кому е нужно тогава убиването на желанието у малкото ентусиасти? И то в момент, в който се говори за бум на интереса към математиката и в частност към състезанията. Само преди две седмици на преден план беше образователното чудо "Смолян". Един от факторите за успеха на Родопската област са именно допълнителните занимания на децата извън клас. Т.е. едва ли в МОН има съмнения, че колкото повече деца участват в различните състезания по предмети, толкова по-добрe. Затова колкото и да е смущаващо за чиновническия комфорт, на всяко дете трябва да се гарантира равно право на участие във всяко състезание.