От няколко дни насам върви един странен спор - има ли масово и незаконно подслушване на политици, журналисти, бизнесмени, депутати, и то от законни структури в държавата. От едната страна на барикадата са прокуратурата, ДАНС, МВР, ДАТО (която се занимава технически със специалните разузнавателни средства) и съдът, който разрешава съответните действия и операции. Тяхната позиция е, че няма нищо подобно и ако някой твърди друго, той е лъжец. От другата страна е Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС), което вече в няколко доклада, както и в множество изявления на негови представители, твърди, че има незаконно подслушване, сериозни и масови нарушения на закона за СРС, криене на информация от службите, съпротива срещу неговата работа.

Спорът е странен, защото отговорът е пределно ясен - през годините са представяни множества



доказателства за масови и нерегламентирани подслушвания



Един от предишните главни прокурори - Никола Филчев, в прав текст обяви, че самият той е незаконно подслушван и нареди проверка на всички използвани СРС. И се оказа, че от 10 000 случая на подслушване и следене едва 2% са използвани за доказателства пред съд. В останалите 98% не е ясно защо е прилагано СРС. Неговият наследник на поста Борис Велчев разясни, че до масово подслушване и следене се стига, защото МВР и службите ги мързи да събират доказателства на терен. Самият премиер Бойко Борисов, покрай записите, в които се коментираше митническа проверка в завод на бизнесмена Мишо Бирата, обясняваше как има незаконно подслушване и дори рекет с данни, събирани чрез СРС. Бившият премиер Сергей Станишев подаде сигнал до прокуратурата, че кетчърите (автомобили със специална техника, която може да подслушва, включително през стени и прозорци) подслушват пред ведомства, редакции, фирми и партийни централи. Тогава на пресконференция с участието и на прокуратурата пак се обясняваше колко масово се слухти.

Самото бюро за контрол на СРС бе създадено, защото



България бе осъдена два пъти в Страсбург



заради незаконно подслушване и липса на контрол. И неговите констатации не са се променяли през годините, а обвиненията са съвсем конкретни. Например поне 21 души в последните 3 години са доказано нерегламентирано подслушвани и следени. Структурата, ръководена от Бойко Рашков, излезе и с унищожителни критики на целия процес - от исканията за специални разузнавателни средства през разрешенията за използването им, та чак до превръщането им в доказателства в съдебен процес или пък до унищожаването им като непотребни. Изреждат се и множество текстове от закона, които са били нарушавани - както от тези, които са искали използване на СРС, така и на тези, които са давали разрешенията.

Даваха се и примери как службите правят



всевъзможни номера в опит да прикриват



масовото подслушване и следене. От един от докладите на бюрото става ясно, че най-много СРС-та са били използвани за разкриване и доказване на престъпления, свързани с наркотици - 1232, което е 29% от всички разрешения. На второ място е разкриването на организирани престъпни групи - 880. И изненадващо веднага след тях исканията и разрешенията за използване на СРС е разкриване на престъпление по чл.104 от Наказателния кодекс - шпионаж. По този текст са използвани спецсредства спрямо поне 597 лица. И чак след това идват разрешенията за престъпления, свързани с акцизни стоки, кражби, пране на пари и т.н. Всъщност текстът на шпионаж може лесно да бъде приложен за всеки политик, депутат, министър, журналист, магистрат, бизнесмен, ако той бъде засечен да разговаря с чужденец, било то от САЩ, Сирия, Германия, Франция, Англия, Канада или Русия например. И след известно време "заподозреният" да бъде откачен от СРС с аргумент, че не са събрани данни за престъпление. Потвърждение на тази практика е фактът, че до този момент



няма нито едно съдебно дело за шпионаж,



по което да са приложени СРС-та.

Прикриването обаче не е само по линия на шпионажа. В един от докладите на бюрото пише, че при проверка е установен случай, при който по искане на ДАНС са използване два месеца СРС-та с цел "да се установи самоличността на ползващия комуникатора (телефона, компютъра)". Лицето е било веднага установено и името му предадено на ДАНС, която обаче поискала ползването на СРС да се удължи с още четири месеца пак със същата цел - търсене на самоличността. Според бюрото това поставя въпросът каква всъщност е била целта - дали наистина да се установи лицето, или да се контролира неограничен кръг хора, които си общуват с него.

При друга проверка от бюрото се натъкват на искане за ползване на СРС-та със следния аргумент - "с оглед на това, че обвиняемият е с отнети от разследващите мобилни телефони се предполага, че същият ще осъществява контакти чрез свои близки и роднини".



Познайте колко души могат да се сложат под контрол?



При други случаи са установени искания за контролиране на "кръгове около заподозряно лице".

Към всичко това трябва да се добавят и сегашните твърдения на шефа на бюрото Бойко Рашков, че прокуратурата и службите на практика спъват неговата работа и че дори го лъжат в 8 от 10 случая. Затова от бюрото не могат да отговорят достоверно на гражданите дали ги подслушват незаконно или не. Вчера Рашков обяви, че в момента по три конкретни случая се пречи да се извърши проверка. В един от случаите ставало дума за противодържавно престъпление, което е било "екзотично, дори по тоталитарно време". "Сега деянието, за което този човек се подозира, почти няма място в Наказателния кодекс. Този човек иска да знае дали срещу него са използвани СРС-та. Вчера от него пристигна трета молба. Ние в момента нищо не можем да му отговорим и вероятно ще изпратя тези материали на главния прокурор, той да отговори, тъй като действително става дума за нещо много сериозно. ДАНС също отказват да дадат информацията", разказа Бойко Рашков, който не е случаен човек, а специалист в материята, тъй като е бил шеф на националното следствие, зам.-министър на правосъдието, член на Висшия съдебен съвет, преподавател по право.



Как реагираха институциите,



които би трябвало да се стреснат от тези тежки обвинения? Службите и прокуратурата минаха в настъпление. Отнеха допуска до класифицирана информация на зам.-председателя на бюрото Георги Гатев, защото помагал на хора да си напишат молбите за проверка за това дали са незаконно подслушване. Нали всъщност това му е работата? Не и според прокуратура, ДАНС и ДКСИ. Главният прокурор отрече всички твърдения на бюрото, а депутатите заклеймиха Бойко Рашков, че се опитва да използва констатациите за политически цели. Едва ли има по-ясен сигнал, че нищо няма да се промени. Никой не зададе въпроса защо едва 20% от използваните СРС-та се ползват в съда? Какво се случва с останалите 80%? Дали пък някой не рекетира със събраната информация? Всъщност въпросите са риторични. По-същественото е докога обществото ще позволява стотици милиони левове от неговите данъци да отиват не само за масово и често незаконно подслушване и следене, но и за прикриването му на тези порочни практики?