Понякога в политиката се говори с мълчание. Тези дни БСП произведе оглушителни новини, макар тихо да се бе притаила край празничната трапеза. Новините са, че за партията има теми табу. Темите ги налага дневният ред и са неудобни за властта, но водещата опозиционна сила не издава ни дума, ни стон по тях. Няма и смелост да подкрепи управляващите, ако по някаква причина счита, че са прави. Мълчанието е толкова дълбоко, че чак прилича на карикатура.



Казус 1. Пирин е разтърсен от скандал. Едни хора искат да се построи втори лифт, други са против, темата е водеща за медии и общество, страстите са полярни. Развитие и поминък се противопоставят на екология и устойчиво развитие, спорещите страни се замерват с алинеи, параграфи, проценти на застрояване, настояват за законност от своята си камбанария.



Между тях - разлом



Неангажираната публика не се занимава с протести и контрапротести, но се интересува от темата. В този момент лидерът на БСП Корнелия Нинова реагира със... снимка във "Фейсбук", на която меси питка. Трета седмица вече партията не е обелила сричка по скандала - нито "за", нито "против", нито трето. Ни-що! Принципно Пирин би бил златно кюлче за всяка лява опозиция. Законите в България позволяват концесии в национален парк. Допустимо ли е?! Днес е Пирин, а утре Рила и Стара планина? Нима този принципен въпрос е недостоен за лява партия? Но може пък всичко да е наред според БСП - да няма проблем с концесиите, с конкретния инвеститор, процедурите... Партията мълчи, питката е най-яркото "политическо действие", което тя произведе след 20 декември.



Казус 2. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество тръгва да разследва бизнесмен и водещ издател за срок, надхвърлящ давностния. Взетият на прицел Прокопиев твърди, че действията на комисията са незаконни, наказание срещу опозиционно поведение на медиите му. Шефът й Пламен Георгиев отвръща, че проверката обхваща разрешения срок, но тъй като се натъкнал на по-стари пари, рекъл да ги разнищи и тях. И дори не знаел (?!) кои са вестниците на Прокопиев. Провеждат се пресконференции и контрапресконференции. Темата пак е водеща, българите оживено коментират. В палитрата от емоции противоположните гледни точки обхващат цялото (не)свършено битие на прехода - справедливост, възмездие, натрупване на капитал, законност, ред, изкупителни жертви, политически натиск, изземване на бизнес... И пак има принципен въпрос - може ли комисията да разследва отвъд срока по посочения от нея начин. Питанката е предизвикателство и за юристи, и за политици. БСП отново мълчи. Гък няма, липсва и мък! Само депутатът Александър Симов, в битността си на журналист, изрази самостоятелна позиция (Прокопиев много-много не бил за окайване).



Казус 3. Турция праща на Интерпол доклад, че българската фирма "Булгартабак" е замесена в контрабанда на цигари. Има такъв доклад, няма, ще го четем, не щем, до първа страница стигнахме, втора, ама не знаем кой го е писал... - изпълнителна власт и прокуратура изумяват дори правоверните си фенове с този едновременно детински и стряскащ отказ да проверят съществуващ доклад на съседна държава. Права ли е Турция, не е ли, верни ли са твърденията, че контрабандата финансира терористи - всичко това е вторичен въпрос, подлежащ на доказване. Базовият е, че докладът е истина, обезпокоителен, а



българските институции не щат да се занимават с него.



Но водещата опозиционна партия, втора по големина в страната, оказа се, също не иска. Пълно, целенасочено, умишлено снишаване и по този въпрос.

Няма нужда да се изреждат редицата казуси, свързани с Делян Пеевски (какъвто е "Булгартабак"), за които партията зае позата на щраус. Причините, диктуващи такова поведение, са дълбоки, неполитически и нелегитимни, разплитането им би коствало няколко тома. По-лесно изброими са дефектите, които причиняват с днешна дата:

Първо, бягството от най-парливите теми прави впечатление на всеки човек, следящ политиката. А за всяка електорална единица, която не е зомбирана или финансово обвързана, това бягство е проблем. Мълчанието на БСП не остава незабелязано. Нима си въобразява, че по Нова година хората препиват, преяждат и не виждат очевадното?

Второ, инициативата по всичките тези казуси отива в други формации, в случая - извънпарламентарни. Който твърди, че това са теми на "протестърите" и партията не бива да върви по свирката им, не е прав.



Бедата не е, че протестърите се занимават с тези неща, а че БСП не се занимава.



Трето, фатално страда опозиционният имидж. Пасивността не се различава от тази на ДПС и "Воля", на тях обаче не им се налага да печелят избори. Не че в България някой е приел БСП за сериозна опозиция, но Нинова иска да налага нов имидж - трудно ще стане.

Четвърто, най-важното - страда и България, защото БСП е втората по сила партия, левият крак на държавата. Десният е в гангрена, но и левият.

БСП извади солидни муниции по скандала "Кумгейт", остро се противопостави на ГЕРБ при мораториума върху лекарствата, "пуца" за антикорупционния орган. Нинова се скара на Борисов, че сравнявал бежанците с Левски, а даже и, напук на Доган, мотиви за вот на недоверие написа. Лъжа би било да се каже, че партията въобще няма опозиционно поведение. Един път го има, друг път го няма. Според зависи... Относно Пеевски, прокуратура, ски спорт и банково дело печката е толкова гореща, че не бива да припарва. Най-много питка да тури в нея.