Широко рекламираната реформа за защита на работниците от некоректни работодатели предизвика хаос с прехвърлянето на фирми от началото на годината и в голяма степен ще се окаже напълно безсмислена. Това стана ясно в първите работни дни на януари, когато влязоха в сила нови ограничения при сделки с прехвърляне на дялове и фирми.

В края на декември по обичайния си начин - чрез преходни и заключителни разпоредби в Кодекса на труда, депутатите промениха Търговския закон, като поставиха изискване, че предприятие, в което има наети работници или служители, може да се прехвърли, след като се платят дължимите трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки, включително на напусналите 3 години назад. Същото условие важи и при прехвърляне на дружествен дял на трети лица. Беше оставена обаче вратичка, че страните могат да се договорят изрично купувачът да поеме тези задължения. Текстовете бяха приети с овации в парламента, а инициаторът им - омбудсманът Мая Манолова, тържествено благодари на всички политически сили за единомислието.

В бързането си обаче депутатите пропуснаха да регламентират как ще се удостоверява, че всички заплати са изплатени. НАП може да издаде такъв документ само за осигуровките. С неплатените заплати се занимава Главната инспекция по труда, но за да удостовери тя, че даден работодател не дължи заплати, трябва да му направи специална ревизия. Така законът влезе в сила на 22 декември и още в първата седмица на новата година блокира работата на Агенцията по вписванията, която спря да приема документи за прехвърляне на фирми и дялове.

В крайна сметка след среща в сряда между НАП, ГИТ и Агенцията по вписванията беше измислено временно решение. В четвъртък правосъдният министър Цецка Цачева пусна указания, че до промяна на закона обстоятелството за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки ще се доказва от работодателя с удостоверение. От НАП пък са уверили агенцията по вписванията, че информацията за липса или наличие на неплатени осигурителни вноски може да бъде предоставена електронно, без да се налага някой да вади документи. "Подобна информация обменяме и с други държавни органи и не е проблем да осигурим достъп и на Агенцията по вписванията в единната преносна среда", отговориха от НАП на в. "Сега".

Трайно решение ще се търси в спешен порядък след парламентарната ваканция. Най-вероятно в Търговския закон изрично ще се посочи, че този, който прехвърля дялове, трябва да декларира, че няма неплатени задължения и да си носи отговорността, ако това не е вярно. Данаил Кирилов от ГЕРБ уточни пред "Сега", че е необходимо да се прецизира сегашната разпоредба буквално с няколко думи, като се посочи, че въпросните удостоверения за липса на задължения към персонала се издават от самите прехвърлители на дружествени дялове. "Но нека все пак да видим базите данни, начина на удостоверяване и контрол. Според мен няма проблем това да става с декларация от работодателя, като той, разбира се, ще носи отговорност по Наказателния кодекс дали това, което декларира, е вярно", заяви Кирилов.

С развитието от последните дни обаче широко рекламираната реформа на омбудсмана до голяма степен се обезсмисля. По информация на Агенцията по вписванията годишно 30 000 предприятия в България прехвърлят дружествени дялове, а прехвърлянията на фирми са около 10 000. Не може да се очаква, че инспекцията по труда е в състояние да провери хиляди фирми за задължения към работниците, и то три години назад. Същевременно нищо не пречи и да продължи прехвърлянето на задлъжнели фирми на клошари - като "купувачът" декларира, че ще поеме дълговете към работниците от празните си джобове.

Още при приемането на закона имаше съмнения, че той ще проработи. Депутати от социалната комисия припомниха, че част от текстовете се появиха в последния момент по предложение на ГЕРБ, но по настояване на Мая Манолова. Депутатът от БСП Крум Зарков, член на правната комисия и на временна комисия за неизплатените заплати, също си спомни, че при дебатите няколко пъти е обсъждано как точно ще се удостоверява това, че няма неплатени заплати и че представители на бизнеса са изразявали подобни притеснения.