Скоро първите работещи, родени след 1959 година и внасяли по задължение част от осигуровките си в частни фондове, ще могат да получат от тях първите си пенсии. Добре, но все още липсва механизъм за изплащането на тези пенсии, което е парадоксално - работещите ще имат право на тях, но частните пенсионни фондове не могат да им ги изплатят. Едва преди дни се появи проект на концепция за начина, по който ще се изплаща т.нар. втора пенсия. Хубаво е, че най-сетне има визия. Лошото е, че тя е изготвена прекалено късно.

Отдавна е известно кога ще дойде времето за изплащане на тези пенсии. Имаше предостатъчно време да се направят анализи и дискусии относно добрите практики по света, какво може да се използва и да се приложи в България и какъв да е нашият модел, така че да се радва на широка политическа и обществена подкрепа. Вместо това



всичко се отлага за последния момент



и се прави, понеже скоро ще има хора, които ще поискат вторите си пенсии, а пък няма ясен механизъм, по който пенсионните фондове да започнат да ги изплащат. А когато нещо се прави в последния момент, прибързано и под напрежение, винаги се допускат грешки.

Пенсионните системи са изключително тежки, инертни, засягат съдбите на много хора. Затова промените при тях не бива да бъдат резки и необмислени, а решенията трябва да са дългосрочни и да гарантират стабилност. Ние пак сме наопаки - тези системи се управляват почти изцяло на ръчно управление без дългосрочна визия и на принципа проба-грешка.

Дали има подводни камъни и рискове в предложения модел? На пръв поглед не.

Големите рискове са в детайлите на този механизъм, а те винаги са препъникамък на българските реформи. Ситуацията не е много по-различна от средата, в която работят частните пенсионни фондове - когато имаш законодателна рамка, която им връзва ръцете да правят инвестиции, когато имаш недостатъчно дълъг период за набиране на средства, накрая се оказва, че няма достатъчно натрупани средства. По същия начин тук може да имаме много добра идея и намерения как да се изплащат тези средства, но ако детайлите не са изпипани както трябва, тогава вече може да има проблем.

Министерството на социалната политика предлага три възможности за бъдещия пенсионер: да получи наведнъж сумата, натрупана в неговата лична партида в частния фонд, да получава сумата на порции за определен брой години - това е т.нар. програмирано изплащане, и да получава пожизнено пенсия. Това са трите варианта. Особеното е, че



всеки бъдещ пенсионер автоматично попада в един от тези варианти



в зависимост от това колко голяма е сумата на натрупаните средства в неговата сметка. Т.е. няма право да избира. А това вече не е добре. Всеки сам би трябвало да вземе решение (в крайна сметка това са негови лични средства) дали да получава втора пенсия до края на живота си, дали да я вземе наведнъж, или фондът да му я изплати в рамките на фиксиран брой години. Така е навсякъде по света, където има частни пенсионни системи. Но има и определени условия - например, ако държиш да си вземеш парите наведнъж, фондът естествено ще има разходи и загуби, защото ще се наложи да закрие съответните инвестиционни позиции. Това се калкулира при изплащането на пенсията и човек си взима парите с някакъв отбив, малко по-малко, отколкото е натрупал. Именно това са част от детайлите, които е редно да се проучат и обсъдят, вместо да се налага по административен начин една или друга форма на изплащане на личните пенсии.

От години в България се води спор дали тя може и трябва да е наследяема. Логиката е да не се наследява, защото се създава неравнопоставеност. Ако пенсията едновременно е пожизнена и наследяема, фондът поема всички рискове, докато осигурените лица са "застраховани" срещу тях. Ако живеят по-дълго от очакваното и средствата по личните им сметки са изчерпани, фондът продължава да е задължен да им изплаща месечни пенсии. Ако пък починат преди изчерпване на натрупаните средства, остатъкът да се наследява. Не може едновременно и двете да са изпълнени.

Така че моделът, който социалното министерство предлага - доживотната пенсия да не се наследява, изглежда нормален. Но не е добре, че хората нямат думата за това как да получават втората си пенсия, тъй като се вкарва нещо като "подоходен критерий". Например предвижда се право на програмирано теглене - т.е. за определен брой години, да имат само хора, чиято месечна втора пенсия е между 20 и 50% от минималната пенсия за стаж и възраст. А право на еднократно теглене - цялата сума наведнъж, ще имат само хора, по чиято партида натрупаните средства са под 20% от минималната пенсия. Тези ограничения са, меко казано, спорни.

В тези три варианта единствено пенсиите на хората, избрали да ги получават за определен брой години, ще бъдат наследяеми. Проблемът с наследяемостта на останалите пенсии е лесно решим, ако се даде избор на пенсиониращите се сами да избират схемата за изплащане на пенсиите им, вместо административно да се разпределят в една от трите групи. Ако те имат право на избор, винаги могат да изберат да изтеглят парите наведнъж или за определен брой години и да завещаят оставащите средства на наследниците си. Вместо това



настоящото предложение ограничава избора на всички групи



- тези с малко натрупани средства задължително трябва да ги получат наведнъж; тези със среден размер на натрупаните средства не могат да изберат да получават доживотна пенсия; тези с по-голям размер на натрупаните средства не могат да получават пенсии, които да се наследяват.

Разбира се, засега концепцията е само проект, общественото обсъждане предстои. Опасявам се обаче, че дискусията ще се претупа, защото няма време. Още повече че започна европредседателството, което допълнително отнема от времето и от енергията на изпълнителната власт, а заедно с това да се движат и много други технически въпроси, които изискват време, организация, дискусии. Дискусията за изплащането на вторите пенсии отдавна трябваше да е приключила и да имаме ясен модел и конкретна уредба. Има достатъчно страни, от които можехме да почерпим опит - и за успехите, и за грешките. Но днес сме на познатата фаза "12 без пет" - ако не приемем модела днес, утре хората няма да могат да си получават вторите пенсии. Вярно е, но не би трябвало това да е аргумент за приемане на прибързани решения.