Десетокласниците ще учат за Народния съд, приватизацията, експроприацията, терора - това са част от новите понятия, които влизат в учебните програми. Терминът "османска власт" пък окончателно замества османското "владичество" и "завоевание", за които досега учеха родните ученици. Това става ясно от новите програми по 12 предмета за 10-и клас, утвърдени миналата седмица от просветното министерство. Те влизат в сила от учебната 2019/20 г. заедно с нови програми за четвърти клас.

По-новите времена младежите ще изучават през понятия като комунизъм, диктатура на пролетариата, трудововъзпитателни общежития, горяни, както и Възродителен процес (темата присъстваше и в проекта, но не бе изведена като отделно понятие), социалистическа индустриализация, насилствено коопериране и др. Включени са и термини като избирателна система, гражданско общество, свобода на словото, евроатлантически избор и приватизация.

От МОН обясняват, че отделни понятия като неправителствени организации, мажоритарна и пропорционална избирателна система са отпаднали, тъй като са обект на изучаване през други предмети. "В същото време са въведени нови понятия - например базилика, ротонда, терор, атентат, безпартиен режим, комунизъм, репресивен апарат, глобализация и др., които подпомагат разбирането на процесите", посочват от министерството. Оттам подчертават, че е "проследено взаимодействието между различните цивилизации по нашите земи в отделните периоди от историята ни, засилен е патриотичният акцент и е отделено внимание на събития от най-новата ни история, като в програмата са намерили място само факти, без да се допуска оценъчна интерпретация".

Чувствителната тема как се представя историята ни в учебниците предизвика горещи спорове през 2016 г. по времето на Тодор Танев, когато бяха представени проекти на програми по история за 6-и клас, в които пишеше, че децата ще трябва да "дават примери за съжителството между традициите на християни и мюсюлмани". Мнозина заподозряха, че така предпазливо написани, текстовете ще позволят на издателите да опишат в учебниците си единствено османското "присъствие" и учениците няма да получат адекватна представа за тези времена. Последвалите протести доведоха до оставката на Танев, а наследничката му Меглена Кунева одобри нови програми за шестокласниците, в които думата "съжителство" бе премахната.

В окончателната програма по история и цивилизации за 10-и клас за периода от XV-XVII век също няма "съжителство", за сметка на това е добавено ново понятие - ислямизация. В първоначалния вариант на раздела "Българските земи под османска власт" пишеше, че десетокласниците трябва да използват "пространствени ориентири за определяне границите на Османската империя и българското пространство в нея", да определят "мястото на българите в системата на османската държава", както и да оценяват "съпротивителните" им действия срещу османската власт. В окончателния вариант към това се добавя, че те трябва да разграничават формите на "антиосманска съпротива" и да разбират ролята на външнополитическите фактори за развитието на българските съпротивителни прояви.

В раздела за Възраждането (XVIII-XIX век) пък учениците ще учат за зараждането на национално самосъзнание, новото българско училище, движението за самостоятелна църква, началото на организирано национално освободително движение, Априлското въстание, делото на Левски, Руско-турската освободителна война.

Програмата по литература за 10-и клас също остава изцяло "българска" (в момента родните произведения се учат в 11-и клас, а в десети клас се преподават "Декамерон", "Дон Кихот" и "Хамлет", които обаче слязоха в 8-и клас). Сред родните автори са Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Пенчо Славейков, Пейо Яворов и др., но с доста по-малко творби от първия проект на МОН от 2016 г. Димчо Дебелянов например ще се изучава само с "Да се завърнеш в...", докато в първия вариант на нова програма отпреди година и половина бяха включени "Черна песен" и "Помниш ли". Елин Пелин остава само с "Гераците", без "Задушница". По произведенията на Славейков имаше спор - дали той да бъде представен с "Микеланджело" или с Cis moll. В крайна сметка след общественото обсъждане експертите са се спрели на втората (Cis moll). От романа на Д. Димов "Тютюн" (който сега се изучава в 12-и клас) пък са конкретизирани за изучаване две глави - 1-ва и 16-а от 1-ва част. Промяна има и при произведенията на Яворов - неговото "Две хубави очи" остава в окончателната програма, но вместо "Обичам те" и "Маска", десетокласниците ще се запознават с него чрез "Арменци" и "В часа на синята мъгла". Те ще изучават и две нови произведения, които присъстваха и в проекта - "Дърво без корен" на Н. Хайтов и "Нежната спирала" на Й. Радичков.

По философия гимназистите ще учат за основните методи на логиката, за Човек и Бог, за държавата и гражданското общество и др., а по информационни технологии - за спам, облачни технологии, уебинар и циркулярни писма. По физическо тийнейджърите ще тропат еленино хоро и гръцки танц "Сиртаки", а по музика ще пеят три песни от училищния и три от извънучилищния репертоар.



ЕТАПИ

Новите учебни програми влизат постъпателно - за 1-ви и 5-и клас през 2016/17 г., за 2-ри, 6-и и 8-и клас - през настоящата 2017/18 г., за 3-ти, 7-и и 9-и - догодина и т.н. С утвърдените нови програми за 4-ти и 10-и клас всъщност се затваря цикълът на новостите в материала от началния курс до края на първия етап на гимназиалното образование. "Повече от година и половина проектите на тези програми бяха във фокуса на общественото внимание. По време на обсъждането бяха проведени множество срещи и консултации с учители, с представители на висши училища и на БАН по предметите, към които има обществена чувствителност - български език и литература, история и цивилизации и философия", изтъкват от МОН.