Около 2/3 от територията на България са икономическа пустиня с малко на брой оазиси. Това разкрива проучване на Института за пазарна икономика, представено в четвъртък.

Според доклада на ИПИ, озаглавен "Икономическите центрове в България", 86% от цялото производство на страната са съсредоточени във и около 20 от по-големите градове начело със София. Магистрала "Тракия" и по-добрите пътища на юг от Балкана оформят "топла връзка" по линията София - Стара Загора - Бургас и точно край нея се намират най-големите и като територия, и като производство зони на страната. А лошите пътища на север от Стара планина са една от водещите причини за изоставането на тази част от България, коментират авторите на проучването.

В Северна България тук-там има "острови" на икономическа активност - около Козлодуй (основно покрай атомната централа), Плевен, Габрово и Севлиево. Те са заобиколени от големи територии, където предприятия почти няма и безработицата е висока. По на изток се отличават като производствени средища Варна, Шумен и Търговище. Козлодуй впрочем е национален шампион по високи заплати - през 2015 г. средната заплата там е била 1465 лв. при 1174 за столицата. В челото е и по ниска безработица.

Естествено, столицата е ядро на най-големия икономически център в България. София е №1 по територия, население, инвестиции, продукция и по заетост, като "засмуква" работна ръка от всички съседни общини начело с Перник. Този мегацентър дава 43% от цялото производство на България. Едно от обясненията е, че тук са съсредоточени 55 на сто от всички преки чуждестранни инвестиции. Освен това в София е и най-голямата концентрация на образовани хора - една трета от населението са висшисти спрямо 1/5 средно за страната.

Център Пловдив е вторият най-голям в страната. Той обхваща 12 общини и в него се генерира близо 1/10 от производството. Той е и сред най-бързо развиващите се. През 2015 г. продукцията на център Пловдив е отчела 39% ръст спрямо 2011 г. Това е вторият най-висок ръст за периода - водач е център Русе, отбелязал 40% ръст.

В 20-те икономически центъра работят 75% от всички наети в икономиката, сочат данните за 2015 г. В същото време в тях живеят 62% от населението, посочват още икономистите.

Сериозна причина за дебалансираното икономическо развитие е липсата на финансова самостоятелност на общините. Те са зависими от централния бюджет, който определя "порциите". Това "връзва" ръцете на местните власти да прилагат различни стимули и да привличат инвеститори, които да създават производства и работни места, така че местните хора да не търсят препитание в чужбина. Другата голяма причина е липсата на държавна политика при изграждането на икономически структури и съответната инфраструктура. Работи се на парче, запушват се дупки, одобряват се проекти по политически причини, а в същото време региони с потенциал да развиват силна местна икономика са оставени на доизживяване, критикуват от ИПИ. Прословутата програма за развитие на Северозападна България, Странджа и други изостанали райони си остава голо обещание.



ПЛАНОВЕ

Обмисля се разширяване на магистрала ''Тракия'' в частта между София и Пловдив, която е най-натоварена. Това съобщи министърът на регионалното развитие Николай Нанков пред БНТ вчера. В навечерието на Коледа, на 22 декември, оттам само за денонощие са преминали 35 хиляди коли. През 2017 г. трафикът по автомагистралите и основните първокласни пътища е нараснал с повече от 15%, каза още Нанков. Той обяви 2018-а за годината на ''Хемус''. Автомагистралата е сред най-важните пътни проекти, като до есента ще бъдат завършени 26 километра. Министърът обеща предсрочно завършване и на 30 километра от автомагистрала ''Струма''.



.