На 27 април 1973 г. дузина въоръжени агенти на ФБР излизат от централата на ведомството в сградата "Олд пост офис" - днес лъскав хотел на Тръмп - и тръгват към Пенсилвания авеню. Размахвайки значките си, те влизат в Белия дом.

Наредено им е да охраняват западното крило, където има доказателства за тежки престъпления. "Ще заключат и охраняват работните кабинети, включително и този на президента", казва специален агент, отговарящ за офиса на ФБР във Вашингтон, Джак МакДермът на изумен служител на Сикрет сървиз. Оплетен в мрежата на "Уотъргейт", президентът Ричард Никсън се връща от "Кемп Дейвид" и намира слаб, млад агент на ФБР да стои нащрек в преддверието на Овалния кабинет. С ядосан крясък Никсън хваща агента за реверите. "Какво по дяволите се случва?", вика той. Върховенството на закона предизвиква властта на главнокомандващия - и започва началото на края на Никсън. Той знае, че е обречен. Импийчмънтът е неизбежен, той се оттегля от поста през лятото на 1974 г.

Защо специалните агенти имат власт и независимост, за да свалят държавния глава? В момента се намираме пред подобна конфронтация.

Специалният прокурор Робърт С. Мълър III, подкрепен от цялата мощ на ФБР, с единия крак вече е в Белия дом. Ще пристъпи прага му, ако президентът Тръмп изпълни обещанието си да разговаря с Мълър в следващите седмици - обещание, което държавният глава направи преди дни за очевиден ужас на адвокатите си.

Тръмп се опита да се съпротивлява миналото лято. Той искаше да уволни Мълър, както отстрани шефа на ФБР Джеймс Коми. Това би създало конституционна криза, невиждана от "Уотъргейт" насам - и ясно възпрепятстване на правосъдието. Всеки прокурор новобранец би могъл да внесе случая в съда. Но Боб Мълър



не е новобранец



Тръмп иска да воюва с Мълър? Човекът, който укроти Джордж У. Буш и Дик Чейни, за да защити конституцията по време на войната с тероризма, ветеран от флота с отличие "Пурпурно сърце" и медал "Бронзова звезда". Тръмп иска да атакува Министерството на правосъдието и ФБР, докато той и администрацията му са във фокуса на най-силно политически мотивираното криминално разследване от половин век насам?

Това са самоубийствени мисии. От Никсън насам нито един президент на САЩ не е печелил битка с ФБР или разследване на специален съветник в Белия дом. И Ричард Никсън, с цялата си непочтеност и лицемерие, беше доста по-остроумна политически хитра лисица от Доналд Тръмп.

Никсън никога нямаше да падне от власт, ако агентите на ФБР не бяха провели разследването, въпреки че ръководството им беше безнадеждно компрометирано или криминално оплетено от "Уотъргейт". Никога нямаше да знаем как президентът Роналд Рейгън е продал оръжия на Иран като откуп за американски заложници, ако ФБР не беше използвало съвременни криминологични техники, за да спаси важни доказателства от изтрити компютърни файлове в Белия дом през 1987 г. Президентът Бил Клинтън никога нямаше да бъде изправен пред импийчмънт за лъжесвидетелстване, ако ФБР не беше взело негова кръв и осигурило ДНК доказателство за сексуалните му подвизи от Белия дом през 1998 г.

Само ФБР може



да влезе в Белия дом



и да принуди президента да се съобрази със закона. Само ФБР може да внесе криминално дело срещу държавния ръководител. Тръмп може и да не осъзнава, че си има работа с трима бивши и настоящи директори на ФБР, които са доказали, че са безстрашни и изключително независими, когато трябва да се изправят срещу президенти.

През 2004 г. Мълър и Коми (по това време и.д. главен прокурор) стояха до президента Буш, когато той направи максимално възможното, за да заобиколи закона и конституцията, като нареди тайно подслушване на американците. Те бяха готови да се оттеглят от морални съображения. Историята е добре известна. Много хора обаче забравят, че настоящият шеф на ФБР Кристофър Рей, тогава ръководител на криминалния отдел в Министерството на правосъдието, беше готов да напусне с тях. Той ще трябва и сега да е готов да се оттегли в знак на протест, ако Тръмп продължава да атакува трудно извоювания интегритет на бюрото.

Буш беше достатъчно хитър, за да разбере, че оставките ще сринат престоя му в Белия дом. В мемоарите си той написа: "Мислех си за "клането от събота вечер" през октомври 1973 г.", когато Никсън поиска уволнението на специалния прокурор по "Уотъргейт", насила прогони главния прокурор и заместника му, като предизвика жестоки критики, които го унищожиха. Това не е историческа криза, която искам да повтарям".

Сега знаем, че Тръмп е на един туит от участие в "клането от събота вечер": Продължението.

* * *

"Уотъргейт" никога нямаше да се случи, ако Джей Едгар Хувър не беше умрял шест седмици по-рано. Като шеф на бюрото в продължение на 48 години, Хувър защитаваше президентите, които толерираше (като Линдън Джонсън), и разклащаше онези, които презираше (като Джон Ф. Кенеди). Той пренебрегваше по-висшестоящите - Белия дом, Министерството на правосъдието, Конгреса и Върховния съд - когато смяташе, че е необходимо. За да се избегне възможността от "нов Хувър" - безотговорен автократ с безкраен мандат и неограничена власт, през есента на 1974 г. Сенатът прие нови правила за шефа на ФБР, който има 10-годишен мандат.

В доклад от 1976 г. Комисията по правните въпроси в Сената ясно се казва, че шефът на ФБР не е като член на администрацията. Той не е участник на политическата сцена. Никой президент не би могъл да оправдае отстраняването на шеф на ФБР просто защото е искал постът да бъде зает от негов приближен - и със сигурност не защото ФБР разследва Белия дом.

Президентът Бил Клинтън не можеше да уволни петия директор на ФБР Луис Джей Фрий - човек, който го разследваше от деня, в който положи клетва. Дълбокото недоверие на Фрий към президента го заслепяваше, но си позволи да го хули заради "политическо безсилие", написаха през 2002 г. съветниците по въпросите на контратероризма към Съвета по национална сигурност Стивън Саймън и Даниел Бенджамин. Президент, който е разследван от ФБР, не може да уволни директора на ФБР; това би било повторение на "клането от събота вечер", втори Никсън. Това би било възпрепятстване на правосъдието - тежко престъпление, основание за импийчмънт.

* * *

Ще видим дали Тръмп ще продължава да върви по стъпките на Никсън по пътя към ада. Преди година агенти на ФБР разговаряха със съветника на Тръмп по националната сигурност Майк Флин за връзките му с руснаци по време на периода на предаването на властта в Белия дом. Флин излъга. Друго разследване на връзките на екипа на Тръмп с екипа на Путин се превърна в криминален случай.

През февруари Тръмп оказа натиск на Коми да прекрати разследването срещу Флин. През март притисна шефа на ЦРУ Майк Помпео да намери начин да отстрани Коми - точно както Никсън настоя ЦРУ да блокира разследването на ФБР по случая "Уотъргейт", действието, чийто запис доказа падението на Никсън. И след това Тръмп продължи и уволни Коми - като направи своя запис - интервю за Ен Би Си Нюз, в което заяви, че е направил това с намерението да сложи край на руското разследване на ФБР.

На 22 март 1973 г., докато във ФБР всичко вреше и кипеше, Никсън се срещна с Джон Мичъл, мениджъра на кампанията му, с главния прокурор и съзаклятник. Президентът стигна до извода, че възпрепятстването на правосъдието е единствената му възможност. Записващите устройства в Белия дом тихо работеха: "Изобщо не ми пука какво става", казва Никсън. "Искам всички вие да го спрете...позовете се на Петата поправка, прикрийте...Ще защитим нашите хора, ако можем"...