Стотици милиони се отделят всяка година в железниците за ремонти на техника и инфраструктура. През следващите месеци предстои БДЖ да похарчи огромни средства за модернизацията на влаковете. В момента "на трупчета" е търг за ремонт на мотрисите "Сименс" с бюджет от 136 милиона лева, а отделно се подготвя и обществена поръчка за 41 нови влака за около 380 милиона лева.

Но когато държавата се меси в полза на определени играчи, ощетява интереса на данъкоплатците - и заради цените, и заради качеството. Къде тук е интересът на данъкоплатеца? Той е съвсем директен, защото в крайна сметка става въпрос за нашите пари, от които 230 милиона всяка година отиват за издръжката на държавните БДЖ.

Следващият случай е точно такъв - държавната администрация се опитва с помощта на регулаторни функции да съсипе два работещи завода за ремонт на локомотиви, разчиствайки пътя на "правилната фирма". На мушката са две компании - русенската "Експрес Сервиз" и софийската "БДЖ-Кончар". Те твърдят, че правилата на честната конкуренция в сектора не се спазват и се оплакват от



регулаторен терор от страна на ИАЖА



- Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Това е регулаторът в жп транспорта, който трябва да е еднакво отдалечен от всички играчи в бранша. ИАЖА дава и отнема лицензи за превозвачи и жп заводи.

Но да се върнем към ремонта на локомотивите. Едната фирма от тази история е "Експрес Сервиз" - единственият работещ локомотивен завод в България. В него се ремонтира подвижен състав на всички частни жп превозвачи у нас и на румънски такива. От списъка с клиенти от българските предприятия в сектора липсват само БДЖ. Освен че произвежда и ремонтира локомотиви, "Експрес Сервиз" има и лиценз за частен жп превозвач, който използва, за да извършва маневрена дейност само на една гара.

Компанията произвежда маневрени локомотиви и успява да ги продава успешно в Китай, Бразилия, Швейцария, Германия, Австралия и Великобритания.

През 2016 г. "Експрес Сервиз" упорито кандидатства във всички търгове за ремонт на локомотиви на БДЖ и във всичките случаи компанията е... отстранявана.

БДЖ в продължение на години е отлагала ремонти на дизеловите и електрическите си локомотиви и в един момент става ясно, че скоро просто няма да има какво да тегли вагоните. Затова спешно се подготвят обществени поръчки за ремонтите, които стартират в края на 2015 г., а в началото на 2016 г. БДЖ сключва серия от договори с фирма, наречена "ЖП Тракция". Те са на обща стойност 2.526 милиона лева. Поръчките са за компания, която



едва няколко месеца по-рано получава сертификат



за извършване на ремонти на релсов подвижен състав.

Предисторията ни връща до "царско" време. На 29 януари 2004 г. БДЖ влиза в съдружие с компанията "Трансимпекс" на известния бизнесмен Васил Божков. В съвместната фирма "БДЖ-Трансимпекс" БДЖ държи 35% от акциите. В края на същата година акционерите взимат решение за увеличение на капитала. БДЖ участват в увеличението с непарична вноска - жп завода в София, оценен за едва 1.85 млн. лева, а става дума за стотици декари площи в центъра на София, десетки сгради и хиляди машини и съоръжения.

"БДЖ-Трансимпекс" не развива дейност. През 2010 г. неговият директор Веселин Василев, който фигурира и в други компании, свързвани с Васил Божков, се издига на важен държавен пост - оглавява Изпълнителната агенция "Железопътна администрация". В "БДЖ-Трансимпекс" го замества Николай Росенов Кръстев. Същият Николай Кръстев е собственик на "ЖП Тракция" ЕООД, на което през 2015 г. шефът на ИАЖА Веселин Василев връчва сертификат за поддържане на жп превозни средства (електрически и дизелови локомотиви).

На практика "ЖП Тракция" излиза на сцената именно след като нормативната база се променя и ремонтът на локомотиви става лицензионна дейност под контрола на ИАЖА, т.е. на Василев. Новото дружество веднага получава лиценз за ремонтни работи само за седмица и въпреки че към този момент няма нито специалисти, нито машини и инструменти. БДЖ любезно предоставя безплатно своето локомотивно депо в Подуяне на на "ЖП Тракция", която няма собствена база, но пък се е сдобила със заветния лиценз.



Отстрелването на конкуренцията



На 17 януари миналата година русенският завод "Експрес Сервиз" получава писмо, че ИАЖА ограничава лиценза му за извършване на ремонти на железопътен подвижен състав и че може да ремонтира само своите локомотиви, но не и такива на други жп превозвачи. Заедно с това държавната агенция разпраща писма до клиентите на завода, в които любезно ги уведомява, че "Експрес Сервиз" са с ограничен сертификат, и ги приканва да си изберат друго ремонтно предприятие. Клиентите се подчиняват и развалят договорите си с "Експрес Сервиз", като посочват, че причината за скъсването на контрактите са получени писма от държавното ведомство.

Операцията по отстраняването на конкурента върви с пълна сила - въпреки че Административен съд София-град издава определение на 22 март 2017 г., в което казва, че ограничаването на лиценза на русенската фирма се явява административен акт, който подлежи на обжалване и който все още не е влязъл в сила. "Това означава, че ИАЖА незаконно е разпращала писма до наши клиенти, моделирала е пазара, отнемала ни е пазарен дял и позиции, уронвала е доброто ни име", казва Цветелин Колев, мениджър в "Експрес Сервиз".

Историята не спира дотук. ИАЖА спира от движение два от общо трите локомотива на компанията заради формален пропуск в документацията - непопълнен протокол за ултразвукова дефектоскопия на едно от приспособленията. Спирането на двата локомотива реално блокира превозваческата дейност на фирмата в продължение на месеци.

Подобна схема за отстрелване се прилага и към "БДЖ-Кончар". Фирмата подава всички необходими документи, но ИАЖА й отказва лиценз за ремонти. "БДЖ-Кончар" е основано през 2001 г. като смесено дружество на БДЖ (49%) и хърватската компания "Кончар" (51%). До 2008 г. отношенията между българските железници и хърватския партньор са перфектни.



Но след това започват спорове.



БДЖ настоява да получава наеми за халето, а "Кончар" вади насреща фактури за извършени инвестиции. Започват дългогодишни дела, които в крайна сметка приключват със съдебно решение в полза на дъщерното дружество.

БДЖ обаче започват серия от действия срещу собствената си фирма. Първо се правят опити да бъдат спрени токът и водата на "БДЖ-Кончар". Те се провалят и следва още по-радикално решение - фирмата се поставя под обсада, като се прекъсват трите жп линии, които водят до халето. Предлогът е, че релсите, които водят до помещението, са стари и се нуждаят от спешен ремонт. Такъв обаче няма, "БДЖ-Кончар" не работи, няма как да влязат локомотиви за ремонт, няма приходи, не може да плаща заплати, задълженията към Националната агенция по приходите наближават 100 хиляди лева.

Любопитно е, че до халето на българо-хърватското дружество е долепено производственото помещение, в което е настанена познатата "ЖП Тракция". Релсите, които водят до халето на правилната фирма, са същите като тези на "Кончар", но те не са затворени за спешен ремонт.

"Единствената причина да ни се създават проблеми е, че искат да ни фалират и да напуснем помещението, което заемаме, за да настанят там "ЖП Тракция", казва икономическият директор на българо-хърватското дружество Стоян Павлов. Той директно обвинява ръководството на държавните железници, че играе в комбина с "ЖП Тракция".

Патилата на "Експрес Сервиз" и "БДЖ-Кончар" показват как държавни институции се използват за прокарване на частни интереси чрез елиминиране на конкуренцията. Което поставя въпроса на кого плащат заплати данъкоплатците.

--------------------------------------------------------------------

*Статията е част от "Черна книга на правителственото разхищение в България 2017" - издание на Фондация за свободата "Фридрих Науман" и Института за пазарна икономика.