Най-големият страх на ГЕРБ е българите да не ги причислят към "партиите на прехода" и така да им закичат всичките прегрешения на тези партии. Затова и всячески се стараят да убедят хората, че нямат нищо общо с политиците, които "докараха държавата до фалит". Жан и Иван са отговорни за провалите и грешките на миналото, а Бойко стабилно води страната към бъдещето - това накратко гласи посланието на ГЕРБ към българите (Симеон не споменават, за да не обясняват как е гледал Борисов на колаборацията на бившето величество с БСП и ДПС).

Опитът да се разграничат от старите партии върви по няколко линии. Най-напред е геополитическата - отношението към ЕС, НАТО и Русия. От ГЕРБ настойчиво прокарват в публичното пространство тезата, че твърдата им евроатлантическа ориентация се сблъсква с антиевропейската позиция на главния им опонент БСП. И тук социалистите неволно им дават рамо, тъй като и до ден днешен не успяват да кажат ясно на обществеността къде стоят идеологически по този въпрос.

След това идва икономическата - източването на държавните предприятия, банковият фалит и масовата приватизация през 90-те години. Тук вече на мушката попадат и леви, и десни, и центристи. Вие управлявахте тогава, ГЕРБ не съществуваше, вината за грабежа е изцяло ваша - така говорят Борисов и съпартийците му. И



хората слушат, а мнозина се и съгласяват



Така де, могат ли обикновените граждани да са сигурни какви са ги вършили настоящите гербери през онова време?

Особено интересно обаче е упорството, с което ГЕРБ продължава да поддържа разделението по оста "комунизъм - антикомунизъм". От 10 ноември 1989 г. ни делят близо три десетилетия. Израснаха цели поколения, за които соцрежимът не е реалност, а просто исторически мираж. Партията обаче твърдо държи на своята антикомунистическа ориентация, напук на широко известните факти за принадлежността на нейни водещи дейци (включително самия Борисов) към БКП. И не пропуска да използва всеки удобен момент, за да рекламира враждебната си позиция спрямо бившия режим. Съвсем наскоро получи и поредния повод да го направи - в продължение на няколко последователни дни ГЕРБ изразходваха ценното време на парламента, за да атакуват БСП по темата за изучаването на комунистическата епоха в училище, както и за годишнината от осъдителните решения на т.нар. Народен съд.

Струва ли си усилията? Донякъде да, смятат социолозите. Според скорошно изследване на "Тренд" българите остават разделени в отношението си към социализма - 41% биха предпочели да живеят в периода преди 10 ноември, същият дял харесват повече годините след 1989-а. Анализ на "Алфа рисърч", публикуван наскоро, обаче показа, че идеологическата поляризация по оста "комунизъм - антикомунизъм" продължава да бъде ключова характеристика на електората на ГЕРБ, както и на по-възрастните десноцентристки избиратели (над 45-годишна възраст). От тук следва и подкрепата за НАТО, както и за десните ценности и политики сред тази немалка група гласоподаватели, която Борисов държи да удовлетвори и привлече. Изненадващо



расте и броят на антикомунистически настроените млади хора,



за което може да се съди по роящите се консервативни и националистически младежки организации.

Общоизвестен факт е, че електоралното ядро на ГЕРБ в значителна степен се формира от разочаровани бивши избиратели на т.нар. традиционна десница. Освен това на национални избори дясно мислещите хора често предпочитат да пуснат бюлетина за Борисов и неговите кандидати, за да попречат на БСП да стане първа политическа сила. Алтернативата е да изгубят гласа си, давайки го за разпиляната десница. В този смисъл антикомунистическото говорене има своята реална полза и ефект на избори.

Затова и ГЕРБ най-последователно го използват, при това по начин, който директно да удари съперниците им за десния електорат. По време на словесната битка, развихрила се в парламента около Народния съд и изучаването на комунизма, хората на Борисов ненадейно пренасочиха стрелите си от БСП към бившите си партньори във властта. Обвиниха ги, че се "спотайват", вместо да подкрепят техните "политики по разобличаването на тоталитарния комунистически режим". "За близо три десетилетия съществуване не успяхте да отстоите обективното изучаване на историята, а сега една презряна от "аристократичното" ви реститутско его партия за пореден път ви изнася урок по демокрация", обърнаха се герберите към десницата.



Не пропуснаха да напомнят за обещаваната, но неосъществена лустрация



Тази забележка бе особено парадоксална, тъй като през 1999 г. Конституционният съд спря лустрацията благодарение на надделяващия глас на тогавашния съдия Георги Марков, сътрудник на ДС, а сега депутат от ГЕРБ.

В декларацията си ГЕРб нападна и БСП, че нейни дейци са се възползвали от масовата приватизация, осъществена от правителството на Иван Костов. Даже заговориха за "партизански гени в ДНК-то" на десните. Внушението беше очевидно - истинските противници на комунизма сме ние, а "обичащите да се кичат със званието "автентични" са лицемери, които мамят избирателите си.

Десните посрещнаха с мълчание тази ненадейно стоварила се връз главите им словесна канонада. Даже не посмяха да напомнят, че техни представители говорят от години за исторически уроци за комунистическата епоха. И така само дадоха основания да бъдат заподозрени, че си траят от страх да не засегнат своя голям батко в дясното пространство (и евентуален партньор отново в бъдеще, кой знае).

ГЕРБ ще продължи безсрамно да реве срещу престъпленията на комунизма, а лидерът им да хвали Тодор Живков. И забележки от рода, че ГЕРБ са пълни с кадри на БКП, каквито направи соцлидерът Корнелия Нинова, изобщо няма да ги възпрат. Дори и внимание няма да обърнат на подобни думи. Защото колкото и парадоксално да звучи след толкова години, борбата с комунизма още печели избиратели.