Два месеца преди втория официален мониторинг на подготовката на Пловдив за европейска столица на културата инфраструктурните обекти на града са доникъде. През април представителите на УС на фондацията "Пловдив 2019" и на общината трябва да отговарят пред журито на Европейската комисия на въпроси както за изпълнението на предварителната програма, така и за етапите на строителство на най-важните за общината обекти, а те меко казано са в трагично състояние. Покрай огромното закъснение за инициативата от общината така са се разбързали, че наваксват пропуснатото със скандални компромиси с архитектурното наследство на града и качеството на градското планиране. Разбунена от престъпното отношение на местната управа към архитектурните ценности, гилдията на архитектите излезе тези дни с отворено писмо до кмета Иван Тотев да спре



порочните практики,



които се прикриват с удобно извинение - няма време.

Под писмото стоят подписите на Камарата на архитектите в България (КАБ), Регионална колегия Пловдив и Съюза на архитектите в България (САБ), Дружество Пловдив. Те се обявяват срещу възлагането на обществени поръчки по инвестиционната програма на община Пловдив, която позволява на некомпетентни лица да вземат решения по сложни и отговорни обекти. Според архитектите бързата писта, наречена "инженеринг" се използва при изпълнението на почти всички знакови сгради за града. Процедурата пести време, тъй като с нея се заобикаля обществената поръчка за проектиране, както и за строителство. В случая в обществената поръчка участва строителят, а критериите за избор са кратките срокове и ниската цената на строителството. Така, въпреки че не е урбанист и е некомпетентен в проектирането и реставрацията, строителят поема ангажимент и за създаването на проекта. Това пък гарантирано води до ниско качество, до грешки и компромиси с уникалните сгради и обекти.

Процедурата нарушава и изискването на Закона за обществените поръчки за обществено значими обекти да се провеждат архитектурни конкурси, подчертават от гилдията. Тя е приложима за сгради, които не са архитектурна ценност. В България например по този метод бе проведено санирането. А гилдията на архитектите и тогава реагира остро, тъй като в цял свят санирането променя визията на сградата и града, а у нас постройките бяха просто опаковани по усмотрение на конкретната фирма. Инженерингът обаче е недопустим за знаковите за града сгради, категорични са специалистите. Още по-недопустимо е така да се правят конкурсите за обекти, които са част от необходимата инфраструктура на града като европейска столица на културата през 2019 г. Те трябва да се въведат в експлоатация за по-малко от една година, но за това време



не може да се изготвят качествени проекти,



нито пък да се изпълни качествено строителство, подчертават от гилдията.

"Допитахме се до юрист, открихме, че когато стойността на проектирането е над 70 хил. лв., то задължително трябва да мине през архитектурен конкурс и обществена поръчка за проектиране. И че когато се използват европейски програми и пари, използването на инженеринг е недопустимо. Формата обаче у нас се харесва заради цената на поръчката. Изчетохме обществената поръчка за инженеринг на сградата на Дружеството на художниците на ул. "Гладстон" № 1. Никъде не намерихме критерии за архитектурен образ. Там се говори само за срок и цена на изпълнение. Когато става въпрос за големи и важни за града обществени сгради, за чиито проекти трябва да има и обществено обсъждане, това вече е особено притеснително", коментира пред "Сега" арх. Мария Стоянова, зам.-председател на УС Камерата на архитектите в България.

В момента покрай опасността градът да осъмне като културна столица с разкопан център, върви обществена поръчка за възлагане на инженеринг за площад "Централен". За реконструкцията му беше проведен най-мащабният за България международен архитектурен конкурс, беше избран печеливш проект, но след няколко месеца бездействие, общината откупи скъпо авторските права от португалските проектанти. Сега вместо да се работи по този проект, за възстановяването му е обявено ново планово задание за "инженеринг", без критерии за архитектурна и функционална визия, подчертават от гилдията.

Очаква се по бързата писта скоро да се пусне и кино "Космос" -



без обществено одобрена концепция



за функцията на сградата. Киното в момента е в окаяно състояние, а спасяването на емблематичната постройка, както и благоустрояването на градското пространство край нея беше част от архитектурните форуми на гилдията. Въпреки усилията на архитектите гражданската инициатива се провали. А архитектите се ядосват, че съдбата на сградата е предрешена от хора, които нямат представа от състоянието и проблемите й.

Същата е ситуацията и със сградата на Дружеството на пловдивските художници на ул. "Гладстон" № 1. Съществуващата сега там ценна постройка трябва да бъде съборена, а новата да се вдигне без конкурс за архитектурна идея, без изисквания в обществената поръчка за архитектурен облик, без обществено обсъждане на обемно пространствено решение и съответстващо на високите изисквания към такъв род сгради планово задание за проектиране, изброяват архитектите.

Проектът на Голямата базилика, обект от световно значение, също е изготвен без конкурс и е директно възложен от фондация "Америка за България" на проектант, който в момента оглавява Националния институт за недвижимо културно наследство. А това означава той сам да съгласува собствения си проект. Забележителният културен паметник, който има иначе шанс да влезе в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, трябва да бъде завършен до края на 2018 г., за да посреща туристи в годината, в която Пловдив ще е европейска столица на културата. Но съдбата му е поставена под въпрос покрай припряната работа при изпълнението му.

Новият мост над река Марица също хвърля в тревога гилдията. През 2015 г. регионалните структури на Камерата на архитектите в България и Съюза на архитектите в България провеждат архитектурен конкурс за градския мост с идеята визията му да е специална, мостът да бъде символ на реката и града. В същото време община Пловдив възлага директно на софийски колектив от пътни инженери работен проект на моста. "От архитектурна и естетическа гледна точка новото съоръжение е напълно безлично. Точно като мост на магистрала Тракия, само че минава над река Марица", коментира арх. Мария Стоянова.

Сякаш тези неуредици не стигат, ситуацията допълнително се усложнява и от един абсурд, наречен "овчарката Анка". Овчарката Анка успя да препъне ремонта на площад "Централен" и преустройството на галерията на пловдивските художници на ул. "Гладстон" № 1. Двете поръчки на обща стойност 16.2 млн. лв. в момента са замразени след жалби на фирма "Рем строй" ЕООД. Неин собственик е Анка Ангелова от търговищкото село Антоново. Тя обжалва разясненията за процедурите пред Комисията за защита на конкуренцията. Според разследване на "24 часа" на името на Анка, която всъщност е овчарка от ромски произход и вероятно не подозира за битието си на предприемач, са регистрирани 49 фирми, предимно с капитал от по 2 лв.