- Професор Петранов, основателни ли са притесненията, че след приемането на еврото "цените ще станат двойни"?

- Това е съвсем неоснователно опасение. Статистиката в другите страни, които вече са приели еврото, не показва такова удвояване на цените. В България няма обективни икономически условия това да се случи. Ние сме във валутен борд, което прави българския лев до голяма степен еквивалентен с еврото при фиксиран валутен курс, така че няма как да се получи такова удвояване на цените. Все пак не забравяйте, че цените зависят от предлагането, но и от търсенето, т.е. някой трябва да ги плаща. Удвояване на цените може да има само при много съществено увеличаване на доходите, което не може да стане бързо и не може да е резултат само от приемането на еврото.

Иначе тревоги винаги е имало и ние не сме изключение в това отношение. В други страни, където в момента работят с евро, също е имало такива притеснения. Те обаче не са се оправдали. Още повече че голяма част от държавите, които са влезли в еврозоната, не са били във валутен борд, в какъвто сме ние. А това при нас допълнително стабилизира системата, така че ефектът очаквам да е много по-малък, отколкото в други страни.

- Преди две години, когато пак се говореше за влизане в еврозоната, тревогите около поскъпването също бяха толкова големи, колкото и сега? Защо ситуацията не стана по-ясна?

- Защото няма качествен публичен дебат в тази насока и няма авторитетни източници на информация. Хората се притесняват и това е нормално. Част от тях обаче не познават много добре механизмите, които пораждат инфлацията, и това обяснява нещата. Повишението на цените при въвеждането на еврото е много повече в областта на страховете, на слуховете, отколкото на реалните рискове.

- Кога виждате България в чакалнята на еврозоната?

- Ако добре си спомням, ние трябваше още през 2009 г. да влезем в чакалнята. Но сега може би най-важното е, че министърът на финансите, който в момента е най-ангажиран с този процес, направи изявление, че до средата на годината ще подадем молба за влизане в еврозоната. До момента такъв конкретен ангажимент от което и да е правителство не сме имали, имали сме по-скоро мъгляви намерения. В случая не говорим просто за разговори, а за стъпки, които, ако се предприемат, вече наистина ще поемем по този път. Така че това би било напредък.

- Оптимист ли сте, че кабинетът ще се справи с корупцията до 2-3 години, както заяви премиерът Борисов?

- Не съм оптимист за срока. Мисля, че не е реалистично за няколко години да се справим с такъв мащабен и труден проблем. Може би премиерът е имал предвид, че ще се предприемат някакви стъпки, може би разчита на новото законодателство и новата институция, която ще работи в тази област. Но според мен този срок не е реалистичен. Когато говорим за корупция, много по-важно от срока е действително да се предприемат мерки и да се върви в тази посока. Ако има воля да се работи, рано или късно проблемът ще бъде, ако не преодолян, то поне минимизиран. А това е същественото.

- Как Ви се струва поредната акция, свързана с имотите на богатите и произхода на парите за скъпи коли и имоти?

- Не мисля, че ще има някакви съществени резултати от тази акция. Да, сигурно има хора, които са купили скъпи имоти или скъпи коли, но предполагам, че в повечето случаи това е направено с легитимни средства и проверката ще покаже, че хората разполагат законно с тези пари. Напоследък много хора продадоха семейни бизнеси, а и НАП всяка година казва колко са милионерите, които плащат данъци върху доходи от над 1 милион лева. Те са няколкостотин всяка година. Така че нищо чудно голяма част от тях да са си купили нов имот или кола.

- Не трябва ли тези проверки да са редовни. Нали и това е част от работата на НАП все пак?

- Да, това трябва да бъде ежедневие, а не кампания, защото е част от тяхната работа. Важното е да видим не началото, а края - резултатите от тези проверки. Аз лично бих се учудил, ако има многобройни разминавания.

- Постижим ли е растеж на икономиката от 4 - 5% тази година?

- Мисля, че ако инерцията от миналата година продължи, ще успеем да достигнем напредък от около 4%. Под инерция разбирам да няма някакви много съществени външни фактори, които да повлияят на българската икономика в негативен план. Надявам се и да няма някакво вътрешно политическо напрежение, което също да се отрази на икономиката.

- Ще се усетят ли в България тези колебания на борсите в САЩ от последните дни?

- Сривът на борсите е съвсем скорошен и може би е още рано да се коментира, защото не знаем точно какво го е предизвикало. Предполага се, че са очакванията за повишаване на лихвите на американския капиталов пазар, но само това не би трябвало да води до такъв бърз и рязък спад. Трябва да се видят факторите, но сривът вече се успокоява. Мисля, че ако така стоят нещата действително, няма място за тревога. Ако има по-дълбоки спадове, трябва да видим какви са причините и дали те могат да се отразят в България. В момента няма рискове в тази посока, т.е. някаква криза от международните капиталови пазари да се пренесе и у нас, така както стана през 2008/09 г. Тогава имаше много повече чуждестранни инвеститори, които в резултат на кризата се изтеглиха от България - и от капиталовия пазар, и от имотния пазар. Сега няма толкова много чуждестранни инвеститори и дори и част от тях да решат да се изтеглят, проблемът няма да се усети така, както преди десетина години.

- Как ще се отрази европредседателството на бизнеса в България?

- Възможно е туризмът да получи някакъв тласък от това, че страната ни ще бъде по-често в пресата и повече чужденци ще я посетят, макар и за няколко дни. Това е възможно да доведе до някакъв по-голям интерес към България. Но не мисля, че председателството ще се отрази пряко на фирмите, които работят в производството например. Но косвено има перспектива - това, че ако то мине добре, ако България покаже, че е пълноценен член на ЕС, че може и се вписва добре в европейските структури и процеси, това в крайна сметка създава определен климат и мнение, което се отразява по някакъв начин.