Народното събрание, 12 декември 2017 г. Омбудсманът Мая Манолова и депутати се хвалят, че са победили некоректните работодатели. Засега обаче успяват да съсипят само коректните. |
Всичко тръгна от широко рекламираната от управляващите и от омбудсмана Мая Манолова реформа за защита на работниците от некоректни работодатели, която "вместо да изпише вежди, избоде очи". В края на декември чрез преходни и заключителни разпоредби в Кодекса на труда депутатите промениха Търговския закон. Те поставиха изискване предприятие, което има наети служители, да може да се прехвърли, след като се платят дължимите трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки, включително на напусналите 3 г. назад. Същото условие бе сложено и при прехвърляне на дружествен дял на трети лица. Текстовете бяха приети с овации в парламента, а инициаторът им Манолова тържествено благодари на всички политически сили.
Депутатите обаче пропуснаха да регламентират как ще се доказва, че всички заплати са изплатени. Данъчните могат да издадат документ само за осигуровките. С неплатените заплати се занимава Главната инспекция по труда (ГИТ), но за да удостовери, че даден работодател не дължи заплати, трябва да му направи ревизия. Затова тя отказа да издава документи.
Законът влезе в сила на 22 декември и още в първата седмица на новата година Агенцията по вписванията спря да вписва прехвърляне на фирми и дялове. Почти два месеца по-късно ситуацията е същата.
При първата вълна от недоволство на бизнеса бе обявено, че на среща между НАП, ГИТ и Агенцията по вписванията е измислено временно решение. Съобщено бе, че правосъдният министър Цецка Цачева е спуснала указания, че до промяна на закона обстоятелството за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки ще се доказва от работодателя с удостоверяване по Търговския закон. Нещо, което още тогава беше ясно, че е на ръба на закона. НАП увери, че информацията за липса или наличие на неплатени осигурителни вноски може да бъде предоставена електронно, без да се налага някой да вади документи.
Очевидно обаче нито едно от тези неща не се е случило, защото и в момента Агенцията по вписвания продължава да постановява откази за регистрация. Едно от основните обяснения е, че отговорността за вписването е на агенцията и нейните служители и е достатъчно да има няколко недобросъвестни прехвърляния, за да се търси после отговорност именно там.
Хора, които са получили откази, са обжалвали и съдилищата масово са започнали да се произнасят в полза на търговците и да задължават агенцията да вписва исканите промени в Търговския регистър с аргумента, че държавата не може да наказва гражданите и бизнеса заради собствените си безумни решения. Сайтът paragraph22.bg цитира съдебни решения. "При справка в НОИ, НАП и Главна инспекция по труда се установява, че посочените учреждения не са в готовност и яснота какви точно документи следва да бъдат издавани във връзка с настъпилите промени в Търговския закон и съответно не издават удостоверения или справки", пише в решение на окръжния съд в Плевен, който заключава, че това означава да се наказват търговците, без да имат вина. Подобни решения има и в съда в Бургас, както и в други градове.
Скандалната поправка вече е поправена, но още не е влязла в сила. От "Държавен вестник" съобщиха за "Сега", че законът, който съдържа въпросните спешни изменения, е предвиден за обнародване в петъчния брой, като ще влезе в сила 3 дни по-късно. Много вероятно е обаче това да не е финалът на проблемите.
Поправката на поправката отново се намира в преходни и заключителни разпоредби - този път в Закона за пазарите на финансовите инструменти. В новия вариант се предвижда при вписването на прехвърляне на дялове и на цели предприятия акционерът, който прехвърля, да подава декларация по образец за липсата на задължения. Със сигурност обаче и това ще доведе до проблеми, защото е записано, че при всяко подобно деклариране Агенцията по вписвания ще трябва да уведомява незабавно НАП и инспекцията по труда за "предприемане на действия по компетентност", което може да означава и задължителни проверки.
Според новата разпоредба министрите на правосъдието и на труда трябва да утвърдят образец на декларация, която работодателите ще подават пред Агенцията по вписванията. На въпрос подготвена ли е декларацията, социалният министър Бисер Петков заяви пред "Сега", че това е ангажимент на Главната инспекция по труда. В закона обаче пише друго - че ангажиментът е на двамата министри. От Министерството на правосъдието казаха, че образецът се подготвя и веднага след влизането на закона в сила ще бъде съгласуван със социалното министерство. Това обаче отново ще отнеме време, през което ще се трупат заявления за вписване на промени в Търговския регистър.
ПОЗИЦИЯ
Асоциацията на организациите на работодателите обяви, че блокираната възможност за прехвърляне на дружествени дялове и предприятия поставя под съмнение декларираните от правителството и Народното събрание усилия за намаляване на административната тежест. В официалната й позиция пише: "Последните промени са ярък пример за законотворчество под натиск и демонстрират нагледно какви са последствията от изменения в законодателството без пълноценна и обективна оценка на въздействието и без отчитане на позициите на заинтересованите страни". От бизнеса припомнят, че в хода на обсъждането на промените ясно са изразили негативните си позиции, но народните представители се поддали на популистка аргументация на омбудсмана Мая Манолова и синдикален натиск. По аналогичен начин преди няколко години бе криминализирано недекларирането на осигурителни плащания, но до момента няма информация за осъден работодател, припомня асоциацията.