Няма паметник на прокурор по света. Няма надлъж и шир из Европа. Къде започва, къде свършва Европа, къде са двата й края от кьоше до кьоше? Теглим една черта от югоизточното до северозападното кьоше; от България до Ирландия. Намираме фолклор, поверия, суеверия.

В България като настинем, пием греяна ракия. В Ирландия - айриш кофи: еспресо с уиски. Пивки лекове, ала са бошлаф. Залъгалки. Не лекуват, пробвал съм ги.

В осемте ирландски кръчми в София, във всеки Irish pub по света, ще ти сервират айриш кофи. Пък гюловицата, ракията от розов цвят на Хаджи Генчо, я намерих само на страниците на "Българи от старо време" на Любен Каравелов.

Тъй е тя; като четеш, ставаш нечетен. Като гледаш телевизия, какъв ставаш? Нателевизен? Сега ставаме насмартфонени. Ентропия, ентропия...

Ние казваме "Петима Петко не чакат". Не четирима, не шестима. Петима му дошло на сгода на народа да каже. В Ирландия на такъв каламбур му викат лимерик.

Има един лимерик за положението в двата края на Европа: Europe is on balance for nothing prevails at either end of the scales.

Вай, вай! Сега, когато председателстваме ЕС, този лимерик е зла прокоба, че нито в Ирландия, нито в нашата Балканска махала ще се възцари разбирателство. "Шин Фейн" няма да се разбере с разните там юнионисти ли бяха, какви бяха. Камо ли да сполучат българските напъни да приобщим Западните Балкани към НАТО и ЕС. Няма даже Гърция и Скопие да помирим за името на Македония. В Турция уж операция "Маслинена клонка", ала сербез бабаит пред НАТО, ЕС, САЩ и Русия; кипърци, сирийци и кюрди.

В Солун и Атина милион и половина гърци се стекоха да кажат, че няма да отстъпят за името на Македония. Беше и Микис Теодоракис вече на 92 години и още висок 195 см. Не съм го виждал на живо. Иван Гарелов ми е разказвал, че като влезел в кръчма, хората ставали прави, изчаквали мълчешком той да седне, после гълчавата продължавала, без да му додяват за автографи, както феновете на Запад.

Докато си мислех за това, питах се що простеят българските рекламаджии, откакто станаха creative editors. Не казват фотоизложба в университетското фойе, а "позиционирана" във фоайето. После радиоводещата "комуникираше" с шведски групари, които в Грьонинген пеели "Джизъс Крайст SuperCAR", хилеха се безпричинно, водещата обясняваше "мастерирания саунд".

Папагалки! През 18-и век Моцарт написал арията "Па-па-Папагена, Па-па-Папагено". През 19-и Добри Войников написал "Криворазбраната цивилизация". През 20-и Джагаров написа "България, страна като една човешка длан."

И да исках, не бих посмял да му противореча, той беше първи в писателския съюз и втори в Държавния съвет. А го обидих. Ето как:

Пристигна Пиер Сегерс, издателят на нобелиста Луи Арагон и Елза Триоле. В Народния се играеше пиесата на Джагаров "Прокурорът". Обади ми се от писателския съюз Мариана Пенчева, моя приятелка от детството, и каза: "Ще превеждаш "на ухо", ще бъдете в лявата ложа с герба да не чуват зрителите".

Пиесата "Прокурорът" е за прокурор, който има угризения и разсъждава: "Няма по света паметник на прокурор".

После във фоайето пред тълпа културтрегери, режисьори, актьори и клакьори Пиер вдигна ръка в юмрук, поздравявайки Джагаров, сиреч пиесата е много яка, и Джагаров помъкна цялата тайфа към бар "Астория". Той реши, че Пиер го поздрави тъй бойко, понеже е разбрал поетиката в пиесата; значи превеждам по-добре от другите френски преводачи (аз си знаех, че поне двамина от тях са по-добри от мен, но Джагаров бе поздравен с вдигнат юмрук единствено след моя превод). В бара той ме запита къде печатам моите стихове, да вдигне някой телефон, ако кажа. Казах, че имам заслуги към поезията: нито пиша, нито превеждам стихове. Шегата ми увисна в неловко мълчание; всеки бе пропит от съзнанието за своята значимост. Джагаров се обиди и си тръгна. Останах паникьосан - нямам пари да платя сметката на тайфата. Не се наложи, плати писателският съюз.