Вкиснатата обстановка във воеводското трио на "Обединените патриоти" навлезе в етап на състезание в стил "кой е по-по-най". Убийственото желание за публичност (и най-вече медийно внимание) и на тримата лидери ги изправя оттук насетне пред състояние, в което всеки ще се състезава с оригиналните си идеи. Красимир Каракачанов (ВМРО) ще поиска референдум за "еднополовите бракове", Волен Сидеров ("Атака") ще го надговори с вечния рефрен "народът да каже иска ли американски бази". А Валери Симеонов ще цака с думите, че това са "глупотевини".

Сидеров ще поиска парламентарна анкетна комисия, която да отмени присъдата на Васил Левски, Симеонов ще го надпее с призив Дякона да бъде канонизиран от православната църква. Сред т.нар. Патриоти започва мерене на кого "халосията" му е по-дълга и по-остра. Всеки отваря фронт срещу всеки, а Волен Сидеров - срещу всички.

Стаеното вътрешно напрежение в "Обединените патриоти" се изля в поредица от словесни откоси, в които лидерът на "Атака" откровено намекна, че Валери Симеонов обслужва олигархични интереси, "другият вицепремиер се е вторачил в самолети", сочейки към военния министър Каракачанов, а за коалиционните партньори обобщи: "Много обичам бивши комунисти от МВР да разсъждават за комунизъм".



Все по-видно е, че разговорите на висок глас зад дувара



на "Обединените патриоти" стават и все по-шумни.

Престрелките между вицепремиерите Симеонов и Каракачанов от последните дни стигнаха до там, че лидерът на НФСБ заплаши, че на следващите избори няма да се явят заедно с ВМРО. И причина се оказа искрена ревност - едните изпъкват повече на политическия манеж от другите. "В реалната политика, както в случая в Народното събрание, има едни натрупани напрежения, които не знам защо колегата Каракачанов не желае да бъдат решени. Ситуацията в момента е изцяло в полза на ВМРО от гледна точка на тяхното хиперактивно и истерично присъствие в медиите от сутрин до вечер", не спира да повтаря лидерът на НФСБ. И съзря опити на "най-малката партия в коалицията" ВМРО (по Симеонов) да търси медийното присъствие, за да получи по-добри резултати на предстоящите евроизбори.

Най-накрая, след като тримата лидери направиха всичко възможно да се разбере, че между тях има сериозни разминавания, политическият съвет на коалицията "Обединени патриоти - НФСБ, Атака и ВМРО" - намери време да се събере. Красимир Каракачанов обясни, че сред тях имало недоразумения, не и проблеми. Но напрежението помежду им няма как да бъде туширано. Защото, участвайки в изпълнителната власт, чувствайки се значими и незаобиколими в парламентарното мнозинство, тримата воеводи ще търсят да заграждат все по-голяма властова територия. Някои от тях осъзнаха, че участието им във властта е за панаир - това, че са вицепремиери с множество ресори, не ги направи по-овластени.



Но пък апетитът им расте с времето.



И ако Валери Симеонов и Красимир Каракачанов влязоха в руслото на "кой е по-по-най" воевода, политическият инстинкт на Волен Сидеров го повежда натам, където е най-силен - като антисистемен играч. Той се опита едновременно да помири лидерите на ВМРО и НФСБ, но и да бъде вътрешна опозиция на управляващата коалиция ГЕРБ - "Обединени патриоти". Затова и неслучайно запрати последните си критики към шефа на групата на ГЕРБ в парламента Цветан Цветанов, като посочи, че умишлено не влизал в сблъсък с него, защото "не сме на едно ниво".

"Ние сме във властта не за да решаваме проблемите на някой олигарх и да му уредим лифти, курорти и пързалки, а сме за доходите на хората, да ги изравним", обяви преди дни лидерът на "Атака". Според него в ГЕРБ се занимавали с философски въпроси и даде за пример последните караници около Народния съд и отстраняването на зам.-председателя на парламента Валери Жаблянов (БСП). А Цветанов, осъзнавайки невъзможността да контролира съюзниците във властта, отговори смирено: "Не очаквайте от мен да давам отговори през медиите".

И за да покажат, че всичко им е точно, в края на динамичната парламентарна седмица се съгласиха да не си говорят през медиите, но си стиснаха ръцете пред включени парламентарни камери. Цветанов категорично обяви: "Никога не съм бил комунист", а Сидеров отговори: "Заблудил съм се - само комсомолец е бил". Едва ли подобни драматични топоси не минават през елементарните сметки на патриотичното трио, че всеки път могат да бъдат заменени от депутатите на Веселин Марешки - каквото предупреждение отправи Делян Добрев (ГЕРБ). Затова и играта на Патриотите е ясна: демонстрации с високи обертонове, но след това бързо помирение.

"Обединените патриоти" са в парламента именно заради поведението си на хулигани в политиката. Обикновено една формация, която е във властта, увеличава симпатизантите си - най-вече защото има ресурс да бъде работодател и съучаства в класическите и добре смазани схеми за разпределяне на обществени поръчки. За антисистемните партии обаче това не е така. Някои може да "кешират" от участието си на държавната трапеза, но губят електорална тежест. Това го показва и последното изследване на социологическа агенция "Афис". Одобрението за патриотите застрашаващо намалява: през юли 2017 г. е било 5.3%, през декември - 6.4%, а през февруари 2018 г. - 3.8%. Затова и Сидеров завъртя плочата от предизборната кампания на патриотите, като припомни защо са във властта: "да вдигаме доходите", "да вдигаме стандарта на българите".

Обезличаването на патриотичното трио в управленското тяло ще ни прави чести свидетели на подобни творчески прояви от всеки един от партньорите. Вижда се, че дори и европредседателството, което ни страхуваше да не се изложим пред чужденците, не слага никакви спирачки. "Коалиция ечи, парламент стене, сам юнак на коня", пеят на различни гласове съюзниците във властта.