- Г-жо Манушева, кога и как решихте да обучавате децата си вкъщи?

- Тази година е втората, в която обучаваме децата си у дома, като в момента големите са съответно във II и VI клас. Решението дойде постепенно, след няколко години търсене на най-подходящия вариант. Децата никога не са имали проблем с училището - напротив, и двамата се учеха отлично в избраното от нас училище, в което имаха всеотдайни учители и чудесни съученици - но аз не смятам, че системата, наложена от МОН, акцентира върху тези елементи на образованието, които намирам за истински важни - естественото любопитство, устойчивото учене, критичното и логичното мислене и личната отговорност в образованието.

Избрахме т.нар. "самостоятелна форма", предвидена в закона за предучилищното и училищното образование, в името на възможността децата във всеки един момент да променят решението си и ако поискат, да се върнат в училище. В този смисъл ние не прилагаме действително домашно образование, защото не следваме само собствените си разбирания и програми, а поне бегло се съобразяваме с материала, заложен от МОН за съответния клас. Впрочем според мен това е един от съществените проблеми на днешното българско образование: претрупан материал, препускане напред по предмети като математика, без да са създадени достатъчно здрави основи, безкрайно излишно задълбаване в детайли по български език, неадекватен подбор на произведения и подход към текстовете по литература и пр. За щастие ние имаме свободата да не следваме сляпо тази програма.

- Разкажете ни как минава един ваш ден? По всички предмети ли преподавате? Имате ли "часове" като в училище? Следвате ли уроците в учебниците?

- Всеки ден е различен, но някак съчетаваме съвместното учене, самостоятелните занимания на децата, моята работа и заниманията извън дома. Потърпевша от тази въртележка май беше най-малката ни дъщеря и сигурно затова много се зарадва на детската градина, в която я записахме този месец. Занимаваме се с всички предмети. Благодарение на собственото си образование поне засега се справям успешно с помощта по всички учебни направления. "Официалните" учебници използваме само за насока. Децата учат предимно с помощта на други помагала - научнопопулярна литература, енциклопедии, образователни програми и сайтове. "Приказки за физиката" от години са любимото предаване и на двамата. Освен това имаме щастието не само чудесно да се допълваме със съпруга ми, но и да сме заобиколени от близки приятели, специалисти в най-различни области.

Що се отнася до учебните "часове", второкласничката общо взето учи сама и без определена програма. Както си играе, изведнъж започва да решава задачи по математика, да чете книжка на английски, да учи стихотворение на руски, влиза в образователни сайтове и т.н. Спонтанно започна да чете на 4 г., в предучилищния клас смяташе до 100, сама настоя да научи повече за дробите и процентите, а миналата година съвършено сама направи презентация на PowerPoint за устройството на атома, стигайки до кварки и лептони. Всичко това е въпрос не само на умения и таланти, но най-вече на свободата да задоволява любопитството си във всеки един момент. С големия е малко по-сложно, защото по-често има разминаване между непосредствения му интерес и "уроците", тъй като все пак се налага да следва поне приблизително официалната учебна програма, но обикновено успяваме да намерим ползотворен подход. Програмата му у дома се мени непрекъснато, за да бъде максимално ефективна. На ден обикновено се занимава с по два предмета, или по-скоро направления, за да може да се задълбочи във всяко от тях. Често нещо неусетно грабва интереса му и сам започва да търси допълнителна информация, без да мисли за отделеното време и даже любимото "Лего" остава някъде встрани, въпреки че понякога ги съчетава: миналата година например измисли цяла серия фигурки от древногръцката митология. Друг път, подсетени от урок по "Човека и природата", прекараха цял ден в сглобяване на електрически вериги с баща си. Освен това и двамата се интересуват все повече от проблемите, вълнуващи днешното общество, и често разговаряме пространно по най-различни теми. Обичаме да си организираме тематични екскурзии - тракийски гробници, римски градове, средновековни крепости и пр.

Ученето у дома се допълва от различни "извънкласни" занимания - рисуване, народни танци, пиано, руски език, спорт, програмиране. Миналата година посещаваха курс по астрономия за деца, а "първия срок" тази година - школа по геология. Големият ни син е записан и на курс по български език и литература, защото аз, въпреки професията си, се почувствах безсилна пред нещата, които някой е решил да наблъска в този предмет в прогимназиалната степен. Безкрайно сме признателни на всички учители, които работят с децата ни и превръщат всяко занимание в удоволствие.

- Как ги изпитвате?

- Аз не изпитвам. Насочвам, помагам, проверявам свършената работа, поправям, когато е нужно, но не изпитвам. Целта е децата да учат заради себе си, а не заради мен. За сметка на това в края на годината държат изпити в училището по всички предмети на целия учебен материал за съответния клас. Миналата година взеха отлично изпитите си, а аз съм изключително признателна на всички преподаватели, които подходиха много сериозно и стриктно, но в същото време обективно и добронамерено.

- Как ще отговорите на критиките, че децата няма да се социализират? Или че вие не сте учител и няма да можете да им предадете нужните знания?

- Децата са си чудесно социализирани. Училището не е единственият - а според мен, далеч не е и най-добрият начин за социализация. Ученето у дома не означава изолация и затваряне между четири стени. Тези деца обикновено посещават много повече групови занимания и се срещат с много повече и различни хора, в различни социални ситуации, отколкото връстниците им, посещаващи училище. Освен това израстват изключително самостоятелни и независими, въпреки че мнозина подозират тъкмо обратното. Второ, аз съм и учител, макар отдавна да напуснах тази сфера. Да не говорим, че тапията не прави учителя. А знания получават много повече, отколкото биха получили в повечето училища, само че с доста по-малко напрежение и гарнирани с множество допълнителни умения. Тези знания може невинаги да съвпадат с очакванията на МОН, но това все пак е част от идеята.

- Как бихте определили предимствата и недостатъците на обучението у дома от ваша гледна точка и опит?

- На този въпрос ще може да се отговори вероятно след 20 години. Засега обаче предимствата са много, като голяма част от тях могат да се обединят под думата "свобода" - свободата да избираме акцентите и приоритетите в ученето и образованието, свободата да разполагаме с времето си и да бъдем динамични в ежедневието си, свободата да пътуваме. Децата имат време за допълнителни занимания, игри и книги. Изграждат лична отговорност в отношението си към образованието и живота изобщо. Ако има недостатъци, това може би е фактът, че не всеки ден се виждат с приятелите си или с деца, с които не се харесват, но са принудени да се разбират.

Устойчивото развитие на човека и обществото е тясно свързано с образованието, а устойчивото развитие на образованието - с освобождаването му от монопола. Това е първата и най-важна крачка, която сме длъжни да направим, за да отскочим от дъното, в което рови "системата" в момента. Ни най-малко не пропагандирам самостоятелната или която и да било друга форма на образование. Фундаментално важно обаче е всеки родител да има свободата да вземе отговорно лично решение за образованието на децата си, както впрочем е записано и в Хартата за правата на човека. Аз не познавам две семейства с деца в самостоятелна форма на обучение или домашно образование, които да имат еднакъв подход и приоритети. Общото между всички нас обаче е ясната визия за образованието на децата ни и готовността да поемем лична отговорност за осъществяването й.