Представете си следната ситуация: Ръководите голяма компания в състав от около 50 000 души. Човешките ресурси разпределяте в три групи - първата е подложена на най-сериозен труд (физически и умствен), втората изисква най-леки трудови задължения, а по средата е третата - с предимно административни отговорности. И тогава вземате управленско решение: най-тежките трудови задължения (първа група служители) ще възложите на хора, които са пенсионери. И освен това си налагате забрана - през следващите 8 г. не можете да освобождавате от длъжност под никакъв предлог тези пенсионери, на които възлагате най-тежката работа.

До това се свежда накратко реформата на МВР, която бе проведена през лятото на 2015 г. Представям я схематично, но сърцевината е видна. Тя обхваща част от онези пожарникари и полицаи, които работят по служебно правоотношение по Закона за МВР, а това по дефиниция е най-тежката трудова дейност в МВР, за разлика от онези, които работят по Закона за държавния служител (ЗДСл) или по Кодекса на труда (КТ).

Формите на проявление на реформата от август 2015 г. са следните:

а) въведе се изискване за осигурителен стаж (27 г.) и минимална възраст (започваща от 52 г. и 10 м.), за да може пожарникар или полицай да се пенсионира;

б) даде се право на всеки служител, който до 31 декември 2015 г. е натрупал осигурителния стаж, дори да е под минималната възраст, да се пенсионира, а преценката дали да го направи се удължи до края на 2018 г.;

в) забрани се на органа по назначаване да прекратява служебното правоотношение на този работещ пенсионер до навършване на 60 г.



Резултатите са много и до един са негативни



Първо, напълно се пренебрегва смисълът от упражняване правото на пенсия. Държавата чрез пенсионните фондове я изплаща заради простото житейско правило - изчерпаният трудов ресурс не позволява интензивна работа. А да възложиш на пенсионери да изпълняват най-тежките отговорности в МВР като пожарникари и полицаи на всички нива - това противоречи на елементарния здрав разум.

Повтарям, става дума за длъжностите с тежки отговорности в МВР (условно наречени "първа категория труд", някога това бяха офицерите и сержантите в МВР), съпроводени от солидни компенсации: ранно пенсиониране, 2% клас прослужено време, близо 40 работни дни годишен отпуск, 120 лв. месечно безотчетни пари за храна, 20 заплати обезщетение при напускане (изчислени върху последна заплата), безплатен градски транспорт и пр. И сега се позволи тези хора да се пенсионират, да получават пенсия плюс всички права на условната първа категория, продължавайки работа, със забрана ръководството да ги освобождава.

Второ, хиляди пожарникари и полицаи се възползваха поетапно от тази реформа и получават едновременно пенсия и заплата; бройката вероятно надхвърля 3000. В масовата хипотеза се получава следното - в края на всеки месец се получа заплатата от МВР (достигаща до 2000 лв. и повече) плюс максималната пенсия от 910 лв. Това е така, защото става дума за служители с дълъг стаж (основно среден и висш ръководен кадър), което води до висока заплата и висока пенсия. Когато се премахне изискването за максимална пенсия - някои ще получават многократно по-голям месечен доход. Така се образува прослойка от



служители на МВР, получаващи месечно няколко хиляди лева



от бюджета и пенсионните фондове. Това няма аналог в българската история. Дори в тоталитарния период до 1989 г. най-привилегированите служители на МВР - офицерите и сержантите от Държавна сигурност, не можеха да получават едновременно високата си заплата и високата си пенсия. Подобен пример няма и в европейските пенсионни системи.

Трето, тази реформа мигновено разпростря парализиращия си вирус в целия ведомствен организъм под формата на всепроникваща демотивация. Да, това е темата, която всеки ден се дискутира в стотиците полицейски и пожарникарски поделения. А защо е така?

От гледна точка на пожарникарите и полицаите с пенсия и заплата, сполучливо наречени "хибридни" - безоблачното дълготрайно получаване на пенсия и заплата се превърна в доминираща житейска философия. Тези служители напълно притъпиха инициативността си и поемането на отговорност, управлявайки въз основа на принципа "ден да мине, друг да дойде", тъй като така няма да допуснат никаква грешка и си гарантират получаване на пенсия и заплата до 60-годишна възраст. Но какво се случи с останалите пожарникари и полицаи, които са много повече и са без възможност да получат тази привилегия? Тяхната демотивация е с по-тежки последици, тъй като



никога няма да постигнат привилегиите на "хибридните"



си колеги, а освен това (и тук е същественото) - поетапното им кариерно израстване е блокирано, тъй като пенсионерите никога няма да освободят по своя воля ръководните позиции, докато не навършат 60 г.

Впрочем в началото идентична промяна обхвана и военнослужещите, но след година и половина грешката частично беше поправена, като се даде право на ръководителя по своя преценка да освободи работещия пенсионер без предизвестие.

Споделям тези свои тревожни изводи не защото в навечерието на тази реформа преди почти три години се отправиха предупреждения, включително от мен. Този текст не е и неуважение към пенсионерите. Напротив - грешката е ръководна, не при тях. Ръководейки министерството, предприех последователни усилия за освобождаване на всички работещи пенсионери в МВР, включително на трудов договор. А месеци след това се предприе точно обратна политика. За жалост до днес на ръководни позиции, включително по Закона за държавния служител в МВР, се назначават пенсионери.



Това не е реформа, това е контрареформа



Пенсионери трябва да се назначават и оставят на работа по изключение, например за предаване на опит, но само по граждански или трудов договор, временно. Още по-абсурдно е да назначаваш на шефски позиции с реформаторски задачи хора, които са пенсионери. Това е вредно за МВР. Това се знае отлично от всички ръководители (политически и професионални) и от всички служители, но никой не проявява воля да я дискутира открито.

Тоталната демотивация в МВР е проблем, значим за всички граждани. Освен това по темата не може да се изведат политически дивиденти и по нея не бива да има политическо противопоставяне. Ако има политически проблем, той се състои в това, че подобна "реформа" се проведе набързо, без да присъства в предизборна или правителствена програма.

Отлагането на решаването му - с всеки месец, с всеки ден - само го задълбочава. Законодателят следва да консолидира политическа воля и да вземе трудно политическо решение, за да елиминира тази неприемлива от всички гледни точки ситуация.

Възможните решения са две. Първото - онези, които са поставени в двойствена роля на пенсионери и служители, да изберат едно от двете - пенсионер или служител. Но специалисти по осигурително и по трудово право споменават, че това е почти неизпълнимо. Тогава остава единствен втори вариант - законова промяна, която задължава органа по назначаване да освободи в много кратък срок и без изключение всички полицаи и пожарникари, получаващи заплата и пенсия. Без възможност за преценка, а всички, защото в противен случай ще се задвижат механизми на покровителства, видими и невидими. Да, това е трудно решение, но не е толкова болезнено, защото ще отпуши тапата на кариерното израстване, замествайки пенсионерите с по-млади служители. А най-важно е никога занапред подобен саморазрушителен управленски експеримент да не бъде предприеман.



*Веселин Вучков беше заместник на вътрешния министър Цветан Цветанов в първия кабинет на Бойко Борисов и министър на вътрешните работи във втория кабинет от ноември 2014 г. до март 2015 г., когато подаде оставка.