Казусът с убития крадец, нападнал дома на пловдивския рентгенолог, и протестите в защита на доктора са повод да погледнем закона в очите. Да те осъдят на петнайсетина години за това, че си застрелял някого, влязъл незаконно в дома ти и размахал срещу тебе нож - e, такава перспектива буди категорично несъгласие у хората. На фона на протестите и реакциите това е повече от очевидно. Законът изглежда несправедлив. Докторът, защитил дома си, рискува да бъде обвинен в убийство и превишаване на допустимата самоотбрана.

Реакцията сега напомня предишни такива - когато стопани са малтретирали крадци. Едва ли



нещо по-единодушно като реакция



се произвежда у нашето общество след такива случаи, забележете, че и политическите сили, и шоуформати, и футболни фенове са еднозначно единни. Не чух нито един глас, включително от прависти, че все пак докторът може би, малко, но е виновен - застрелял човек.

На мен това ми се вижда най-интересно. То говори, че хората са стигнали до много чувствителна степен на скалата си за справедливост, граничеща с изнервяне. Говори също така, че вярата им в институциите, които следва да осъществяват опазване на справедливостта и нейното възстановяване - полиция, прокуратура, съд - е ниска. В такива случаи масово лумва желанието да се раздава справедливост самостоятелно. В САЩ например едно време всеки е имал пищов, та това си стои и до ден днешен. Защото в огромните пространства там отначало е било трудно да се намери кой да дойде да ти пази фермата и кесията, ако не си ги опазиш сам. (И днес там, както знаете, въоръженото нахлуване в чужда собственост може да бъде последвано от съвсем законно застрелване на нахлулия, и от това



няма да има последствия за стопанина).



И все пак, нека помислим. Допускам, че по този случай докторът ще бъде оправдан - никоя власт, дори съдебната, не обича да се изправя срещу масови протести. И се надявам да е така. Допускам също, че ще поискат промяна в закона - може би да станем като в САЩ?) Но с промяната в закона няма да се бърза, или ще има много дискусии. Защото, първо, за да можеш да окажеш въоръжен отпор на грабители и вагабонти, трябва да си въоръжен. А какво значи да си въоръжен - означава всички да могат да се въоръжат. Тоест, всеки, който поиска. Възможността за подобна защита предполага свободно въоръжаване на "добрите". В случая пред закона "добри" би следвало да се окажат всички собственици, тоест всички те биха имали право да защитят себе си, имота и близките си с оръжие. Но, и това е второто - никоя власт не иска въоръжено население. Освен това, на фона на масовите стрелби в САЩ от изтрещели индивиди, такова движение у нас днес изглежда неправдоподобно. Тогава как? Да се въоръжаваме незаконно ли?

Всъщност докторът вероятно ще бъде оправдан, а промяна в закона едва ли ще има. Или ще е незначителна, допускам аз. Въпросът с употребата на насилие и делегирането на такива права на различни органи просто е извънредно сложен. При това както в юридически, така и във философски план. Наскоро прочетох в книгата на журналиста Александър Андреев и социолога Андрей Райчев "Време и всичко" как двамата спорят за границите на личностната активност на младите днес. - Добре, ако някой влезе и вземе да изнасилва сестра ти, няма ли да го цапардосаш, наместо да звъниш на 112? - пита социологът. А журналистът, привърженик на здравата институционалност, му отвръща нещо такова - мен пък (респективно сестра ми) досега в живота ми никой не ме е нападал, затова предпочитам да ме пазят тези органи, на които плащаме от данъците си за това.

Това ми напомни и един отговор на великия Лев Толстой. Както знаем, към края на живота си той активно е проповядвал ненасилие и изобщо - неотвръщане на насилието с насилие. А когато му задали въпроса - добре де, ако, както си ходиш из гората, те нападне тигър, и тогава ли няма да употребиш срещу него насилие, за да се защитиш?

На това старецът отвърнал, след като помислил - хм, че откъде в нашите подмосковни гори ще се вземе тигър...

Този привидно прост и измъкващ се от дилемата отговор



е другият начин да се каже следното:



- Не се подготвяй в главата си за хипотетично насилие срещу тебе и за твое насилие срещу вероятни насилници. Не репетирай как мушкаш крадец, застрелваш тигър или бандит, разбиваш муцуната на вероятен вагабонтин, одраскал колата ти. Когато (и ако) някога ти се случи такава беда, ще му намериш решението. С божията помощ, вероятно би добавил Толстой. Иначе насилието ще се произвежда и възпроизвежда до безкрай.

То се и възпроизвежда, между другото. Както в страни с висока полицейска реактивност, така и в страни с мързеливи и корумпирани органи. Затова целта на това ми писание е: 1-во, с което всички ще се съгласите: пуснете доктора, пазил си е къщата и живота.

И 2-ро, което няма да ви прозвучи така масово: Не се ентусиазирайте за линч, мислейки го за справедливост. Себе си повреждате, а не оправяте нищо.