Високи изисквания за собствен капитал и обезпечения в полза на държавата ще извадят от пазара на горива малките търговци и ще ограничат достъпа на нови. До това ще доведе проектът на нов закон за регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтопродукти, внесен в Народното събрание с основния мотив - борба със сивия сектор и гарантиране на лоялната конкуренция. На фона на поредните предлагани промени в държавния контрол вчера Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България заради непосилни финансови изисквания към малките фирми от петролния бранш.

Формално вносители на закона са над 20 народни представители от всички политически сили начело с Емил Димитров, бивш шеф на Агенция "Митници", познат като Ревизоро. Реално обаче това е проектът на Българската петролна и газова асоциация, който е готов от повече от година и си търсеше законодателно лоби.

Преди няколко месеца председателят на асоциацията Валентин Златев обяви, че законопроектът вече е консултиран с министрите на икономиката и на финансите и предстои да бъде качен на сайта на икономическото министерство за публично обсъждане. Но ето че сега е задвижена "експресната" процедура - проектът е внесен от депутати и влиза директно за обсъждане в парламента.

В мотивите си сега депутатите вносители отправят упрек към НАП и Агенция "Митници", че не можели да се справят със сивия сектор в пазара на горива. Цитира се доклад на Министерството на финансите от 2015 г., според който сивият сектор е 30%, а пропуснатите приходи в бюджета са за 1 млрд. лв. годишно. Посочва се, че двата ключови данъчни закона - за акцизните складове и за ДДС, не можели да обхванат спецификата на пазара на горива, а всяка нова мярка скоро се заобикаляла от тези, които искат да нарушават правилата.

Под претекст че ще ограничи нелегалната търговия и криенето на данъци в петролния бранш, новият проект въвежда сериозни прегради пред играчите на този пазар. Фирмите, които искат да се занимават с търговия, транспорт и съхранение на горива, занапред ще трябва да се регистрират и да доказват, че разполагат с голям капитал. Търговците на едро и фирмите, които държат складове за нефт и горива, трябва да разполагат с поне 3 млн. лева. От собствениците на бензиностанции пък ще се изискват по 20 000 лв. на обект. Изисквания за капитал се въвеждат и за фирмите, които се занимават с пълнене и с дистрибуция на бутилки с втечнен газ (LPG) - съответно не по-малко от 200 000 лв. и 500 000 лв.

Документите за регистрация ще се подават в Министерството на икономиката. То пък ще поддържа публичен електронен регистър с данни за фирмите. Всички участници на петролния пазар ще имат 6-месечен срок да се съобразят с новите изисквания, става ясно от законопроекта.

За да получи регистрация, всеки търговец ще бъде задължен да представи и обезпечение - паричен депозит или банкова гаранция, в полза на министъра на икономиката. Обезпечението ще трябва да се подновява всяка година, а размерът варира от 500 000 лв. за петролните бази и складове до 20 000 лв. за всяка бензиностанция. Фирмите, които превозват бензин, дизел, керосин и т.н., трябва да осигурят депозит или банкова гаранция от 3000 лв. за всяка цистерна. Обезпечения от 200 000 и 500 000 лв. се изискват и от фирмите за пълнене и дистрибуция на бутилки с втечнен газ.

По този начин ще се гарантира, че държавата ще може да си събира дължимите акцизи и ДДС, обясняват вносителите в мотивите си. Сега имало сериозни измами, оставащи ненаказани поради "използването на правни способи, които правят практически невъзможно събирането на наложените санкции".

И в момента НАП изисква от определена категория лица обезпечения за доставки на течни горива с цел да предотврати данъчни измами и злоупотреби с ДДС. Те бяха въведени през 2017 г. за сделки над 25 000 лева, като пределният размер на обезпечението е 50 000 лева.

Именно заради тези изисквания Еврокомисията започва наказателна процедура срещу България. Вчера Брюксел изпрати официално уведомление до страната с настояване да спазва правото на ЕС. "Понастоящем малките дружества, търгуващи с горива, са задължени да плащат авансово прекомерно високи суми, за да гарантират, че могат да платят дължимия от тях ДДС. В същото време за големите дружества е достатъчно само да внесат гаранция в размер, равен на дължимия по сделките им ДДС", посочва ЕК. Комисията смята, че това е ограничаване на свободата на стопанска инициатива.

На този фон доста по-маловажни изглеждат въведените в законопроекта изисквания за образователен лиценз и стаж на управителите на дружествата, които оперират на пазара на течни горива. За търговия на едро с нефт и нефтопродукти законните представители на дружеството или едноличният търговец трябва задължително да са с висше образование и 5 години осигурителен стаж. От търговците на дребно се изискват средно образование и 3 години стаж.

С новия закон се забранява и продажбата на течни горива от мобилни бензиностанции, които бяха посочвани през годините като сериозен източник на контрабанда. Всеки търговски обект трябва да е трайно прикрепен към недвижим имот и да отговаря на изискванията за устройство на територията.

Изрична забрана се въвежда т.нар. ведомствени бензиностанции да зареждат пътни превозни средства на трети лица.

За нарушителите на новите разпоредби глобите са от 25 000 до 250 000 лв. плюс отнемане на транспортните средства и превозвания нефт от нарушителите.



ПРЕСЯВАНЕ

Липсва оценка по какъв начин новият закон ще повлияе на пазара. Отсега е ясно, че ако бъдат приети, новите изисквания неминуемо ще доведат до отпадането на немалка част от фирмите в сектора. Неотдавна от Българската петролна асоциация обясниха, че "България е твърде наситена с бензиностанции в сравнение със сходни по територия и население държави в Европа. В Австрия например бензиностанциите били около 2100, в Чехия - 1700, в Дания - 1800, а у нас били над 3100, без да се броят ведомствените, твърдят от асоциацията.