Първия път, когато научих, че някои общества зад океана вече са идентифицирали врага, ми стана забавно. Основният враг за тези многобройни групи (някои от тях се подвизават под абревиатурата SJW - бойци за социална справедливост) се оказва белият хетеросексуален мъж. Той прекалено дълго време е потискал: а) жените, б) негрите, в) индианците, г) хората с нетрадиционна сексуална ориентация от двата пола, д) латиноамериканците , e) китайците и изобщо всички малцинства, за които се сетите. Днес следва да се кае. Следва да се каят



и синовете му, и настоящите



и бъдещите внуци, защото дядо му, прадядо му и прапрадядо му са се правили на чорбаджии и командири, убивали са индианци и са пердашили негри из плантациите.

Смешно ми беше, но последните години вече не ми е. Първо - омръзва тази мантра, а второ - води до нелепи резултати. Иначе белият хетеро мъж изглежда все по-противен - особено в изкуството. Навсякъде по екраните го гледаме главно като негодник, подлец и насилник. Един такъв холивудски продукт в преносния и прекия смисъл - нещо като недокрай реализиран Харви Уайнстийн най-често. (В по-добрия случай - мекотело и глупак, и все по-често - тип за порицание или присмех. Докато пиша това, се присетих, че дори в последния, иначе красив филм на Гийермо дел Торо "Формата на водата" хубавите герои не са бели хетеросексуални семейни мъже, а обидените от тяхната прогнила власт: един нов Ихтиандър - рибоподобно създание от морето, самотна и кахърна жена-чистачка, хомосексуален господин на средна възраст с неразбрана и несподелена любов, и негърка със съпруг потисник. Най-лошият герой е гаден кариерист, гнусен насилник, и разбира се - бял мачо с квадратна челюст, крайно противен.)

Белият мъж и белият младеж не са в отстъпление само зад океана. На мене самия ми стига видяното у нас. Прави ми впечатление, че сред тези млади хора, с които понякога общувам, някак девойките по-бързо се ориентират, намират си работа, вземат си изпитите и подреждат живота си, а момчетата по-често развиват хиперчувствителност и депресии, чакат помощ и напътствия. Забелязах и един феномен в малките села - не само в България, а на Балканите. Там, където има млади хора, те - за разлика от едно време, днес са повече момчета. Държат се за родната къща, трудно се откъсват от нея - от апатия или страх, докато момичетата вече са си намерили я работа, я образование в големите градове и не се връщат. В резултат - има ергенчета, а моми за женене в селото - тц, няма.

Когато прочетох бестселъра "Да си мъж днес" от Робърт Блай, ми стана ясно, че нещо става в днешния свят. "Несполуките на мъжете постоянно са нараствали от началото на индустриалната революция и днес тези несполуки са достигнали дълбочина, която не може да бъде пренебрегвана. Днес мъжете губят своите права и страдат - особено младите мъже," пише той.

Мой добър познат - учен и драматург, живеещ в САЩ - Александър Гочев, съвсем наскоро ми показа интересен материал по темата от Fox News, развит от Такър Карлсън. Оказва се, че по последни данни може да се говори за "криза на мъжкия пол" в САЩ. Силният пол не само отстъпва на слабия на всички фронтове, но изживява физиологически промени - включително рязко намаляване на тестостерона. За това обаче не се говори, твърди той, а продължават басните как жените, цветнокожите и всички малцинства са засенчвани от белия мачо насилник.

Всичко това не е вярно - заявява Карлсън. Първо - средностатистическият мъж в САЩ умира пет години по-рано от жената, показва статистиката. Два пъти по-често става алкохолик. Два пъти по-често се гътва от предозиране на наркотици. Три пъти по-често се самоубива. От 1997 до 2014 г. числото на самоубийствата сред американските мъже е скочило с 43%, цитира Карлсън. Най-много се самоубиват белите мъже и индианците - 10 пъти по-често, отколкото латиноамериканките и негърките.

"Ала това, което повече от всичко озадачава и плаши е,



че мъжете стават все по-немъжествени



във фундаментален план, такъв план, който е достъпен за обективни измервания. Например такъв показател като количеството на сперматозоиди в еякулата рязко се е съкратил във всички западни страни - то е почти с 60% по-ниско, отколкото през 70-е години на XX век, и учените не знаят защо," привежда данни водещият. Същото е и с количеството тестостерон - нивото му днес у 40-годишния мъж е с 30% по-ниско, отколкото е било у четирийсетгодишния мъж през 1987 година. Момчетата се справят по-трудно в училище, момичетата по-лесно влизат и завършват колежите, а изследване показва, че разстройства от психохарактер се диагностицират у всяко пето момче в края на училищното му обучение, докато при момичетата такива разстройства има всяко единадесето момиче.

Ако се върнем към книгата на Блай, излязла впрочем преди десетилетия, вижте какво е провидял той: "Навсякъде се сблъсквам с един феномен, който може да се нарече "деликатни, чувствителни мъже"...(Те) дори култивираха елементи от женската психика у себе си... Изобщо имат маса достойнства, които правят обществото по-стабилно и по-малко склонно към агресия. Едно само е лошото - че повечето от тези мъже са нещастни. На тях им липсва жизнена енергия. Те се защитават от живота, но не създават живот."