Когато вали, стават наводнения, а когато не вали - пак. Това е печалният извод, който може да се направи след поредното бедствие, този път в Северозападна България. Абсурдна ситуация. Но 8 март, точно когато се появи проблем в община Хайредин, МОСВ официално съобщи: "Опасност от наводнения няма, сочи състоянието на наблюдаваните от Министерството на околната среда и водите комплексни и значими язовири". Само че наводнения могат да бъдат причинени не само от язовири. Още тогава река Огоста се разля върху земеделски земи в Хайредин. Вчера ниви, къщи и дворове бяха наводнени край коритото и във водосбора на Тимок. Причините бяха скъсани диги, бликнали подпочвени води или буйна растителност там, където не бива да я има. Управлението на водите е изключително сложен механизъм и няма как да не се отчете за пореден път, че държавата не показа адекватна компетентност. Впрочем, при потопа в Бургаско през есента виновни се оказаха синоптиците (по Цветан Цветанов), които не предупредили със съответния код.

Сега дъжд нямаше, липсваше нужда от код, има снеготопене, което винаги започва през март. И за него ли трябваше специално предупреждение? Или да забраним на снега да се топи?



Историята в Хайредин е доста интересна



В общината бе обявено частично бедствено положение заради повреда в преливника на язовир "Рогозен 1" (както стана ясно, по-големи поразии създаде Огоста, която няма общо с язовира). Бе започнат спешен ремонт на водоема, предприе се източване, а и превантивна евакуация на близките две села. Нивото на водата започна да спада. Властта в крайна сметка рапортува "Овладяхме положението, няма опасност за хората!". Истината обаче е, че хората от околните села живеят в непрекъсната опасност. Язовирът създаде проблеми през 2014 г., а после и през 2016 г. Ремонт, който да създаде сигурност, така и не бе извършен. Местните хора буквално се се превърнаха в мигранти, които се местят напред-назад. "Омръзна ни всичко това. Казват - събирай багажа, изнясяй се. После - айде обратно. Ами възрастни хора сме вече, крака не ни останаха!", проплака жена пред бTV. През 2016 г. Бойко Борисов прати Румяна Бъчварова да успокоява населението, а вчера - Николай Нанков и Ивайло Московски. Министрите се увеличават като бройка на местопроизшествието - това е новото в областта на правителствените успехи относно защитата на населението от бедствия, аварии и катастрофи.

На извънредно заседание през уикенда кабинетът отпусна 3 млн. лв. за спешен ремонт на преливника. Тогава бе лансирана и идеята единна държавна структура да поеме общинските язовири, с които местните власти не могат да се справят. От разнопосочните обяснения на вицепремиера Томислав Дончев, министъра на икономиката Емил Караниколов и началника им Борисов не стана ясно дали ще се прави нова агенция, или функциите ще се поемат от съществуващата по метрологичен надзор. Не се разбра и дали мегаструктурата ще поеме цялостното управление на водоемите, или само ремонтирането им. Каквото и действие да се предприеме, то е закъсняло. Че общините не могат да се справят с язовирите се знае поне от 2015 г., когато след промяна в Закона за водите им бяха вменени ред отговорности по поддръжката, а резултатът бе...



масово източване на водни количества



Местните власти предпочетоха да държат празни водоемите, вместо да ги управляват. С това обаче бедите не свършиха. Първо, защото не може всичко да се изпразни (а и не бива, абсурдно е да се източва наред). Второ, защото празният язовир не значи намален риск. Случаят в Хайредин е точно такъв. "И проблемният язовир, и други два са наши, на общината. Но бяха празни. Общо 16 водоема са свързани в каскада. Не ги знам другите на кого са, кой ги управлява, концесионирани ли са били...Но са били пълни, водата дойде от тях. Нашите са най в ниското. Проблемите дойдоха от изпускането на другите язовири", заяви пред "Сега" кметът на Хайредин Тодор Алексиев. Накратко, много отдавна трябваше да се прозре, че не бива управлението на хиляди язовири да се стоварва върху 240 общини и всяка да се справя на парче. Превенцията от наводнения касае сложна система от реки, релеф, свързани съоръжения и т.н,. които се простират върху много по-големи пространства, отколкото границите на съответната община.

Случилото се в Северозападна България днес е следствие на добре познатите от години безстопанственост, безхаберие, бутафория и прехвърляне на отговорности. Разбира се, и на липса на всякакъв стремеж към правосъдие. В съседната на Хайредин община Мизия също е обявено бедствено положение. За водния ужас там преди 4 години виновна се оказа природата, пак тя бе нарочена за трагедията в "Аспарухово" (разследването сега започва наново), въобще...- непреодолима сила постоянно пречи на българската власт да се справя. А че ще намери пак нужните оправдания, съмнение няма.