Изпълнението на тези мерки ще бъдат форсирани, като до сряда под ръководството на вицепремиера Валери Симеонов трябва да са готови необходимите промени в Закона за водите. Законопроектът директно ще бъде внесен от група народни представители за обсъждане в парламента.
Идеята за създаване на държавна фирма, която да поеме управлението и поддържането на нестопанисваните водоеми, бе обявена от правителството преди дни след наводненията в Брегово и Хайредин. Вчера обаче министър Караниколов не можа да посочи колко общини се очаква да предоставят язовирите си в новото търговско предприятие. На кметовете ще се даде един месец да отговорят, правителството също ще направи анализ, стана ясно от обясненията на министър Караниколов. Той посочи, че прехвърлянето на язовири към новото държавно предприятия ще става само със съгласието на общините. В страната има около 5700 язовира, от които над 4500 са общински, каза още Караниколов.
Засега не е ясно какви средства ще са необходими за попълването на държавния фонд за ремонт на язовирите и колко може да осигури бюджета. В Закона за водите ще се направи категоризация на всички водоеми като малки и големи, ще бъдат разписани и изискванията за експлоатацията им.
Не е ясно защо трябва да се създава нова държавна фирма за управление на водните съоръжение, при положение че към държавната НЕК съществува предприятие "Язовири и каскади", което стопанисва голяма част от държавните водоеми.
ФОНД "КАТАКЛИЗМИ"
Междувременно идеята за създаване на "катастрофичен пул" - фонд, който да покрива щетите от природни бедствия, отново изплува на дневен ред. Темата става актуална покрай последните наводнения и свлачища, обясни министърът на регионалното развитие Николай Нанков. Според него фондът може да се пълни от вноски на всеки собственик на покрит имот. Нанков поясни, че има предвид финансирането да става през сградния данък. Замисълът е, когато плащаме годишния данък за къщата, апартамента или вилата, към него да внасяме и допълнителна сума, която да отива в катастрофичния пул.
Идеята за специален фонд, който да покрива щетите от наводнения, земетресения, срутища и т.н., се търкаля в България поне от три петилетки, като се лансират различни варианти за набиране на средства. Един от моделите е всеки собственик на имот да плаща заедно с годишния данък "сгради" и допълнителен налог, който да отива в катастрофичния фонд. Размерът на допълнителната вноска ще зависи от данъчната оценка на имота.
"Това е начинът да се преодолее недостигът на средства на държавата за преодоляване на щетите след природни бедствия", коментира в сряда министър Нанков. Въпросът вече бил коментиран с премиера Бойко Борисов и вицепремиера Валери Симеонов.
Два са вариантите за попълване на катастрофичния пул, посочи Нанков. Единият е да се генерират средства от данък сгради или от специална годишна целева вноска от всички собственици на частни имоти. Другият е процент от застраховката на публична или частна собственост да отива във фонда.
СВЛАЧИЩА
Нормативната забрана от 2015 г. на строителството в свлачищни зони без предварителното им укрепване и без да има изградена канализационна мрежа дава резултат, отчете министър Нанков.
В момента се преструктурират геозащитните дружества, които ще имат клонове в страната, и това ще подобри предоставените от тях услуги. Годишно около 250 хил. лева от бюджета на регионалното министерство се насочват към тях за монтиране на контролно-измервателни системи по свлачищата.
"За укрепване на свлачищата в страната са необходими над 1 млрд. лева", пресметна министърът и каза, че сега на финансиране се разчита от бюджета на ведомството. "Свлачищата в страната са над 2000, като за миналата година нововъзникналите са над 40. За тази година те ще са повече", очаква министърът. "Само за миналата седмица има около 18 свлачища по републиканските пътища", обобщи той. Според него за свлачището край Оряхово са необходими над 40 млн. лева, а за свлачищата по морето на спирка Фара, Аксаково, Кипарис - юг и север, и Балчик - над 300 млн. лева.