За първи път от доста време СДС май успява да свърши две неща едновременно. Досега сините обикновено се съсредоточаваха върху една задача и тотално забравяха за всичко останало. За този факт в СДС съществуват класически примери. Докато управляваха, сините проспаха разпада на структурите си. Докато воюваха с вътрешния враг в края на миналия век, пропуснаха да забележат какъв темен облак се задава откъм Мадрид. А докато "проветряваха" "Раковски" 134, така и не разбраха защо 90% българи все още упорито не ги обичат и не ги искат на власт.

В последните месеци обаче



партията успешно работи на много фронтове.



Не че начинанията й ще се увенчаят с успех, не че са кой знае колко добре обмислени и претеглени, но е факт, че за първи път от доста време организацията развива разнородна дейност. Сините атакуват царщината с вот на недоверие, който може да обедини опозицията, успешно отбиват атаките на главния прокурор срещу Никола Николов, а Надежда твори закон за равенството на половете. В същото време днешното ръководство на партията води успешно дежурните си вътрешноведомствени битки - Сугарев е аут, Костов не открива втори фронт, а с пълен глас подкрепя НИС.

СДС успешно се справя и с трета задача - с пълна пара, в срок и без трусове, тече подготовката на партията за местните избори. И това е най-важно.

На този етап сините успяват да извадят правилните кандидати за кмет и това става без дежурната война в структурите. Досега обикновено се случваше така - номинира се кандидат, а после се оказва, че половината членове на съответната областната организация имат други идеи и отказват да работят за собствената си партия. Сините днес се справят с този проблем много по-добре от БСП (вижте какво става с червените в Бургас - Йоан Костадинов обяви кандидатурата си отново, а социалистите му писаха слаб за мандата и вероятно ще издигнат друг, което със сигурност ще разцепи електората им там). Но това е нормално -



в СДС не мирише на власт



и затова мераклиите за изборни постове са по-малко.

Сините наистина търсеха "естествените" лидери, за да ги направят кметове - хора, които са известни не толкова с партийната си кариера, а с професионализма си. Преди година СДС "откри" Елеонора Николова в Русе и сега за всички е ясно, че тя е най-сигурният победител в местните избори наесен. Всеки ще ви каже - в Русе нещата са ясни, там просто не трябва да има кметски избори.

По същата схема СДС работи и във Варна. Сините ще номинират за кмет на морската столица младата съдийка от Окръжния съд във Варна Ванухи Бедрос Аракелян, което е невероятно добро попадение. Тя ще стартира в надпреварата с доброто си реноме и признателността на хората от варненската корабостроителница, чиито дела минаха през нея. И с подкрепата на 5000 арменци, разбира се.

Да не забравяме, че СДС със сигурност ще спечели служебна победа в Пловдив. Надежда примири лагерите под тепетата, целият СДС е зад кмета Иван Чомаков, а и БСП издигна кандидат, който има 5% обществено доверие.

Въпреки добрите ходове в ключовите областни цетрове,



Рубикон за СДС ще са само местните избори в София



Още през януари Надежда Михайлова каза: "Ако СДС не спечели местните избори в София, ще поема политическата отговорност и ще подам оставка". Загуба на СДС в София ще е равна на загуба за СДС в цялата страна.

СДС издигна вчера за кандидат-кмет в София бившия зам. финансов министър Пламен Орешарски. За мнозина този избор е разочароващ, защото Орешарски не може да се сравнява днес по популярност със Софиянски. Но ако се замисли човек, това бе най-добрата кандидатура, която СДС можеше да предложи. Кой от СДС днес е по-атрактивен и по-общоприет?

Въпреки че е зам.-шеф на партията, Орешарски не бива да се схваща като чисто партийна кандидатура. В обществото той е известен преди всичко като един от най-големите спецове в областта на финансите. Въпреки че работеше в управление "Държавно съкровище и дълг" и беше зам.-министър на финансите в правителството на ОДС, досега срещу него никой не е казал една лоша дума. Единственият "компромат", който бе изнамерен, бе, че той е от Дупница, а брат му е шеф на затвора в Бобов дол...

СДС обаче доста ще трябва да се потруди върху образа на кандидат-кмета си, за да убеди столичани, че се нуждаят от такъв кмет - от делови мениджър, а не от политик, който вече два мандата е управлявал града. Защото



засега плюсовете на Орешарски са неговите слабости.



За всички е ясно, че той става повече за финансов министър, отколкото за кмет. Не говори атрактивно, не се усмихва чаровно и не плаче, за да предизвика съчувствие. Орешарски не е човек, който е ял бой в политиката. Не е влизал в конфликти, няма врагове. Ако води "мека" кампания срещу Стефан Софиянски, догодина София няма да бъде синя. Столицата не може да бъде спечелена с кампания, изградена върху атаки срещу царското правителството или БСП. Врагът е друг. За да станеш кмет, трябва да направиш едно просто нещо - да победиш кмета.