|
Румен Георгиев е следовател с над 20 г. стаж. От 2001 г. заедно с колегата си Румен Андреев изпълнява длъжността директор на Специализираната следствена служба, а от миналата година - на Националната следствена служба.
- Какви нови права получи следствието с последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, г-н Георгиев? Чу се, че неоснователно ви "стоварват" дела.
- Няма такова нещо. По-скоро е налице частично еманципиране на следствието. Преди 5-6 г. се направи т.нар. преструктуриране - унищожи се Националната следствена служба, на нейно място се появиха 29 самостоятелни следствени служби - юридически лица и следствието бе подчинено на прокуратурата. Прокурорът, например, можеше да избира на кой следовател да възложи дело. Не е логично, след като следователят не си избира прокурора, който ще внася дело след негово разследване, да се допуска обратното.
Така че досега имаше една необоснована, според мен, административна власт на прокуратурата над следствието. Миналата година с промените в съдебния закон се възстанови НСлС и тя получи правомощията да координира разследването в цялата страна. Но нямаше как да ги упражнява - в НПК не се предвиждаше подобна възможност.
Сега просто се възстановява логиката на нещата. Което не е голям бонус - погледнато прагматично, следователите от НСлС получават еднакви заплати, независимо дали тук са на производство 500-те най-тежки дела в България или са 300, между които и 100 дела за някакви глупости в чужбина.
И ако през тези 4-5 г. непрекъснато настоявахме да участваме в разследването на проблемни преписки, го правехме противно на чиновническата логика - заплатата е една и съща, колкото по-малко работиш, толкова по-добре. Сега законодателят ни дава възможността да работим, дори ни го връща с лихвите.
- Какво имате предвид?
- Проблемите по делата са натрупвани с години. А точно сега тръгна и разчистването на авгиевите обори - освен че ни върна права, НПК допусна възможността хора, които са обвинени преди повече от 2 г. в тежко престъпление и преди повече от 1 г. в друго престъпление, да поискат прокуратурата да им внесе обвинителен акт в срок от 2 месеца. Ако това не стане, делото ще се прекратява от съда. Изправени сме на кръстопът за кратък срок да се реши ще се провали ли обвинителната теза, ще бъде ли амнистиран човек, за когото все пак има сериозни доказателства, след като му е повдигнато обвинение, или той ще получи съответна присъда, а обществото - справедливост.
- Май не харесвате много тази промяна. Наистина ли се амнистират престъпници? Или все пак парламентът е постъпил разумно?
- Напълно споделям разума - той произтича от Европейската конвенция по правата на човека, където се гарантира правото на справедлив процес в разумни срокове. Никой не може да изисква от гражданите на България да са вечно следствени и вечно обвиняеми. Никой не ни е виновен, че със субективни или други слабости сме стигнали до този хал. А и в крайна сметка, ако извършеното е много тежко, ако на обвинителната теза не й стига съвсем малко, делото може да има бъдеще - зависи от преценката на съда.
Единствената ми забележка към законодателя е, че не е позволил изключения, разширявайки правото на преценка на съда. Ако повечето доказателства по едно дело, например, трябва да се съберат в чужбина и 2-годишният срок е очевидно недостатъчен, съдът би могъл да не прекратява производството. Наскоро при нас бяха колеги от Холандия, които от 2 г. разследват престъпление, станало преди няколко години. В Европа и в САЩ също има дела, които се разследват десетки години.
В същото време признавам, че тази промяна в НПК дисциплинира в спазването на закона - един човек да се привлича като обвиняем само ако има достатъчно доказателства, че е извършил престъпление.
- Какви други права получи следствието?
- Разпределението на делата вече не може да е работа на прокурора - то е работа на директора на НСлС или на окръжната следствена служба. Досега следователят не можеше да възразява срещу постановлението за образуване на следствено дело. Вече може да го прави пред по-горестоящ прокурор. Ние предлагахме възможността да се разшири - оспорването да се прави и пред съд. Аргументът беше практиката на поръчковите дела - без достатъчно данни за извършване на престъпление от конкретен човек да се образува дело срещу него. Тези дела завършват с мнение за прекратяване, хабят време, пари и в крайна сметка изпълняват чужди на наказателното правосъдие тези. А се осъществява и напълно необоснована репресия, за която после плащат данъкоплатците. По тази причина предложихме съдебен контрол върху образуването на делата. Законодателят засега не го прие.
НСлС ще може да координира разследването из цялата страна, а директорът, наред с главния прокурор, има право да включва НСлС в конкретни разследвания по негова преценка.
- Значи ли това, че ако едно дело, например, се води в Хасково от тамошното следствие, директорът на НСлС може да го вземе и да го възложи на националната служба?
- Да.
- И прокуратурата не може да възрази?
- Не виждам мотив за възражение - в НСлС работят следователите с най-голям опит. Пък и трудът на следователя е виден, той е събран в документи, които всеки може да прочете. Не подценявам колегите в страната, но понякога е по-добре да се включи НСлС заради местни влияния или други фактори. А и няма пречка екипът да е сборен - от НСлС и съответната окръжна служба. Както беше с "ТЕРЕМ" - участваха наши следователи в екип с колегите от Търговище.
Тези възможности не накърняват правата на главния прокурор. Но нека не забравяме, че и той е човек, неговият ден е от 24 часа, не може да е навсякъде и да обхване всичко. Неразумно е преценката за цялата разследвана престъпност да се оставя само в неговите ръце.
- Решихте ли кои дела ще изискате в НСлС? А и кой ще ги изисква, след като вашият директор е в парламента и законът му пази мястото?
- Няма проблем - от началото на 2001 г. в НСлС имаме дуализъм, тук сме двама Руменовци, изпълняващи длъжността директор. Никой от нас няма да прави еднолична преценка. От години в следствието цари дух на колегиалност. Не се командваме помежду си, не тракаме с токове.
Що се отнася до делата, в момента сме попитали окръжните следствени служби за преписките, по които може да се поиска незабавен процес, както и по кои разследвания се нуждаят от помощта на НСлС. В началото на юни ще имаме тези заявки. Нашият капацитет също е ограничен - в НСлС сме осемдесетина човека, имаме над 300 дела на производство, не можем изведнъж да поемем всички преписки, по които сме замолени за помощ. Затова след като очертаем размера на бедствието, ще определим приоритетите - с какво да почнем, в каква поредност.
- Отдавна говорите за поръчкови, неоснователно образувани дела, споменавате ги и сега. Дайте пример.
- Мога да дам доста примери. Но нека все пак процесите приключат - има морална, а и законова забрана за огласяване на факти по неприключили дела. Иначе станалият христоматиен пример за приключило дело е разследването срещу дряновския бизнесмен Валентин Велчев, че внасял опасни гуми втора употреба. Оказа се, че такова нещо няма (б.а. оказа се и че делото е образувано по сигнал на конкуренцията).
Но извън конкретните примери е хубаво да се вгледаме и в тенденциите. Любопитно ще е да се направи проучване дали преди изборите за общински съветници и кметове изведнъж не скача криминалната активност сред кандидат-кметовете или настоящите кметове. Ако се окажа прав и тази категория изведнъж става по-криминално активна, може да се провиди пряка връзка с предстоящите избори.
Затова отправям призив към колегите прокурори и следователи да се ограничат случаите на необосновано образуване на дела. Българската съдебна система има достатъчно истински, реални престъпления, които да разследва, за да губи време и липсващите пари с измислени случаи.
- Последният ремонт на НПК нареди министрите, депутатите, магистратите вече да се разследват от редови следовател по общия ред, а не от висш прокурор, както беше досега. Промяната бе атакувана с аргументите, че следователите са най-подкупни, а понякога и неподготвени. Притеснява ли ви това?
- Не. През 1990 г. следствието разследва наклеветяване на президента на републиката Петър Младенов. Делото приключи със заключение, че няма клевета, а президентът си подаде оставката.
- Говорите за прословутата танкова касета, разследвана от Бойко Рашков?
- Да. Има и други примери. Министър-председателят Иван Костов беше спряган по аферата "Сапио". Следователите от НСлС приключиха случая с мотивирано постановление, че няма извършено престъпление от г-н Иван Костов в качеството му на министър на финансите. Десетки са примерите, че разследващите юристи, организирани в независима следствена служба, не са се влияли от постовете, властовите механизми. Разбира се, не всички са светци. Сред нас има и хора, хванати с подкуп - те не само не искат да са независими, а продават тази независимост срещу $ 1500 например. Ако, разбира се, се докаже, че това наистина е станало и има престъпление. Но са доста и примерите в обратната посока. Смешно ми звучат аргументите за противоконституционност на тази норма. Принцип в правото и в конституция е равенството на гражданите пред закона. Не виждам защо трябва да има различен ред в зависимост от длъжностното качество. В крайна сметка всички сме еднакви, родени от майка. И грешни има на всякакви нива.
- Още ли се борите да останете в съдебната власт, след като Европа очевидно мисли друго? Венецианската комисия каза, че е редно да разследва полицията.
- По-скоро е налице опит вътрешнополитически въпрос да бъде подкрепен с евроаргументи. Има една кореспонденция между заместника на г-н Ферхойген г-н Ландебуро, която издава известно нетърпение на кръгове в България ликвидирането на НСлС и следствените служби в сегашния им вид да е едва ли не условие за приемането ни в ЕС. Знам, че тезата ни е трудно защитима. Но и защитата е много проста. Първо, няма европейски модел, който да нарушаваме. В Европа няма две държави с еднакви правозащитни системи. Дали да има разследващи юристи с независим статут е смешен въпрос - има го във всички държави. Има съдия-следователи в Холандия, във Франция. Има независими служби за разследване в САЩ - ФБР, както и независими щатски бюра за разследване. Лошото е, че за вътрешнополитически цели на чужденците понякога се представят подвеждащи факти - твърди се, че всичко, което полицията прави, след това минава през следствието, оттам през прокуратурата и тази е причината за всички беди. Така всеки чужденец ще каже, че има нещо излишно. Но истината е съвсем друга - в България 75-80% от разследването е в МВР. Най-важното евроизискване е процесът да е честен, да приключва в разумни срокове. А ако следователят, събиращ доказателства, също е независим наред със съдията и прокурора, това е само плюс.
Ако ли пък Велико народно събрание реши, че в съдебната власт трябва да е само съдът, трябва да се дадат гаранции за независимостта на държавното обвинение в лицето на прокуратурата и за създаването на структура за разследване - нещо средно между НСБОП на МВР и нашата служба, която също максимално да е еманципирана от влияния и да дава безпристрастно и надеждно разследване за най-тежките престъпления. Независимостта на разследването е ценна най-вече за държавата и нейните граждани и не бива да бъде унищожавана. А иначе дали на табелата ни ще пише: "Съдебна власт" или "Плод и зеленчук", няма голямо значение.
Нашите опоненти не могат да отговорят само на един въпрос: защо искат още власт? Властови амбиции да командват следователите имат две мощни силно централизирани ведомства. Тръгнат ли те да търсят свои аналози в Европа, ще им е по-трудно, отколкото на нас.