След по-малко от месец изтича мандатът на управителя на централната банка, но и досега парламентът не е провел избор за човека, който през следващите шест години ще ръководи БНБ. Възможно е законодателят да таи тънък замисъл да преизбере досегашния шеф за втори мандат.



Защо не го е направил досега,



за да не пречи на нормалната работа на банката? Когато на човек му остават броени дни до края на един етап от живота му, естествено е да накриви капа на уволнение и да отлага перспективните решения за бъдещото време на неясния си наследник на поста. Месеци преди сакралната дата започва напрегнато брожение сред банковото чиновничество, което занемарява папките и се отдава на непрестанно шушукане по ъглите: Шефа ще го махат ли? Със сигурност ще го махат! Кого ли ще сложат? Не, не, няма да го махат! Днес пак идваха при него депутати. Бетон е! И бездруго склонно към клюкарство, дойде ли време избор, многолюдното ведомство пощурява и едва бута само най-неотложната работа. Между по-първите хора в банката се вселява недоверие, защото всеки от тях е (или поне се счита) за потенциален кандидат за най-високия пост. Придворните им също не остават назад и всеки крои гадни шегички на хората от другите лагери. Едва когато изборът стане факт, всеки захваща с показно усърдие работата си. Най-малкото защото трябва да демонстрира незаменимостта си, та да го имат предвид за повишение, когато започнат типичните за началото на нов мандат кадрови рокади. Ако в последния момент изберат нов главен банкер на страната, особено ако е външен за банката,



ще продължи нелепата традиция



старият и новият управител да се разминават като насрещни влакове, предавайки си поста и ключовете набързо - докато изпият по едно кафе и разменят по някоя кисела усмивка за пред камерите. И започва летоброенето от нула. Месеци се губят докато новоизбраният началник влезе в курса на делата. През това време продължават несигурността и подмолните боричкания в борба за по-сочни привилегии, които новоизбраният началник обикновено преразпределя между подчинените си кадри. Понеже отдавна знаят всичко това, по-практичните държави са възприели принципа



изборът да става преди края на мандата,



та известният вече нов управител на централната банка да има време да вникне в работата на предшественика си, да се запознае с текущата дейност в банката, да огледа екипа и да подбере предварително хората, на които ще разчита през мандата си. Поне три месеца са нужни и на най-подготвения банкер, за да поеме ръководството на институция с размерите и дейността на БНБ. Само ако разполага с това време преди да е встъпил в длъжност, новият управител може да бъде ефективен от първия ден, в който поеме ръководството. Да не говорим, че освен вътрешната подготовка за встъпване в длъжност, новият глава на една централна банка е длъжен да направи цял



цикъл работни консултации.



Той задължително трябва да се срещне с директорите поне на основните търговски банки в страната, за да представи акцентите на своя начеващ мандат, да вникне в техните идеи и възгледи за бъдещето. Банковата система е много по-интегрирана от всеки друг отрасъл. За да работят нормално, банките взаимодействат помежду си и повече се подкрепят, отколкото се конкурират. Централната банка в лицето на нейния управител трябва да ги познава добре, за да изпълнява мисията на балансьор, а понякога и арбитър помежду им. Новоизбраният управител на БНБ трябва да има време и за обичайните



дипломатически визити в чужбина,



където е най-добре да бъде придружаван от действащия стар управител. По традиция новоизбраният шеф на централна банка се представя от предшественика си пред централните банкери на другите страни по време на регулярните срещи между тях в банката за международни плащания в Базел, Швейцария. Редно е двамата - старият и новият глава на БНБ да посетят международните финансови институции, в които нашата централна банка представлява държавата - МВФ, Световната банка, ЕБВР, ЕИБ. Учтиво е да направят визита в централните банки на други страни, с които БНБ поддържа традиционни тесни контакти. В банковия свят личният контакт е приоритетен, затова



ритуалното предаване



от предшественик на приемник е знак за потвърждение и поемане на договореностите. Не че ще стане земетресение, ако ритуалът не се спази, но се приема за нецивилизовано и ерозира отношенията. Затова изборът на управител на БНБ за следващия мандат не бива да се бави и ден повече. Запознатите знаят, че за този избор има един неприятен момент - законът за БНБ мълчи по въпроса кой трябва да предложи новия управител. Споменава само, че го избира Народното събрание. Щом не е казано кой, значи всеки член на този орган може да направи предложение. Така че давайте, дами и господа народни представители. Предлагайте и избирайте. Вече непростимо закъсняхте.