Ще рече човек, че народът примира от глад, толкоз храна има из вестниците вчера. Ако не бяхме прочели в "Стандарт" една докторка, че всяко четвърто дете у нас е затлъстяло, а-ха да повярваме на игрите на глада из пресата. После, като вникнахме, видяхме, че тия храни са във връзка с евромедиците, дето гостуваха у нас. Щели сме да пазим децата да не се тъпчат с вафли и чипс, рекъл еврокомисар, пък сме щели да забраним в една мандра да се прави и нормално сирене, и такова от палмово масло, пише "24 часа". Вносният пък шоколад бил по-постен у нас, отколкото същата марка на запад, пише "Монитор", един вид - цакат ни с манджите и гроздето. Това виждаме по страниците. Добре че има хора, които гледат отвисоко и нашироко, не като нас, взрените в паницата от собствените кьошета. Такъв човек е нашият общ началник, не е нужно да му споменаваме напразно името. Слави се с цветиста фраза и внезапна мисъл, блясващи като правителствен авион в мъгливо балканско небе. Та началникът ни в "Стандарт" казва какво и в какъв ред гледа. Гледките е степенувал тъй: "Гледам България, после ЕС, после Русия." Това око, мислим ние, е широообхватно като апарат "Киев", такива имаше едно време, в прощъпулника на днешния снимачен разгул!

Работата е там, че сигурно гледките са различни, щото много зависят от мястото на гледащия. Ако гледа човек гишетата, ще види това, което е видял "24 часа": "Опашки се извиват в "Младост", в общината. Народът бил нервен и псувал. Ако гледа човек към яденето и пиенето, то може да види как хеликоптер се блъснал във "Винпром", според "Монитор". Ако пък решиш да се правиш на интелектуалец и да гледаш само книжките, то и там ще видиш грозна картинка - харчели сме най-малко за книги в целия Европейски съюз, пише "Стандарт". Иначе имало глад за готвачи и сервитьори по морето, съобщава същият вестник.

Всеки си заслужава и глада, и гледките, тъй ще кажем. По Заратустра.