|
| Ромеисти и Жулиетари. |
Напоследък някои направо влуднаха по театъра. Други ходят от дъжд на вятър, когато лично ги заведе министър на културата, само и само да не кажат, че странят от изкуството. Е, и на опера са ги водили веднъж, ама след края на първото полувреме дим да ги няма - важни държавни дела ги теглят.
Но да се върнем към истинските любители на театъра, тъй наречените театрални фенове.
За тях голямото, вечното, кървавото дерби е "Ромео и Жулиета". И трудно може да се каже кои фенове са повече - на Монтеките или на Капулетите.
В уречения час двете агитки тръгват към националната сцена. У нас вече всички театрални сцени са национални, както всички телевизии, че и лотариите, макар собствениците на вторите и третите да са предимно чужденци.
Тръгват агитките, съпровождани от органите на реда, а с виковете си стряскат мирните граждани, дето и хал хабер си нямат от театър.
Едната агитка скандира "Монтешки боклуци!", като понякога отчетливо крещи "ментешки" - демек че става дума за ментета.
Другата агитка мучи със страшна сила по адрес на опонентите си "Капулетски говеда!", като чат-пат пропуска "ле"-то, та да звучи презервативно.
Отделни групички от двете агитки си спретват чрез фейса тук-таме търкалчета за загрявка, но на някои не им е писано да видят дербито поради телесните си повреди. Разбира се, има и пострадали мирни граждани, но кой им е крив, като не са успели да се скрият навреме...
Пред театралните врати обаче цари ред и дисциплина. Който вече е употребил алкохол, не се допуска - бегай вкъщи да гледаш "Ромео и Жулиета" по телевизията и да си допиеш от мъка!
Феновете щателно ги тарашат да не би да носят бомбички и други опасни предмети.
Най-сетне играта започва...
Обаче на няколко пъти е прекъсвана заради нахлуване на сцената ту от едните, ту от другите фенове.
След което почват да гърмят бомбички, артилерийски гръмове, хвърчат седалки, избухват разноцветни димки - и на всичко това му се вика хореография в подкрепа на едните или на другите.
А от телевизията се вижда, че нищо не се вижда.
В края на краищата разбираме колко много пострадали има, включително и органи на реда.
Главният джандар сеньор Валентино Кьоравати се явява на пресконференция с превръзка на окото и заявява, че ще се сложи край на театралните хулиганщини. Обаче по негов адрес подмятат, че в царството на слепите едноокият е очен лекар, та най-добре ще е да го преквалифицират в министър на здравеопазването.
Опитвайки се да изглежда трезвен, се появява шефът на театралите сеньор Перукио и заплашва виновните със солени глоби, а и с най-крайното - следващият път "Ромео и Жулиета" ще се играе без публика!
Французите казват: A la guerre comme a la guerre!, но ние, макар и да сме парлевуфрансета, си имаме нашето: "На театър като на театър!"
Завесата пада - ред е на правителството.
