20-годишнината си уеб порталът Дир.бг отбеляза по начин, който се превърна в традиция за българските медии, които обичат близостта на силните - интервю с министър-председателя.

Такива интервюта правят по случай славни годишнини много български вестници. В зависимост от материалната база се организират и тържества, които се считат за успешни, ако ги посети поне половината Министерски съвет. Така медиите трупат престиж и социален капитал, а предприемчивите знаят как да превърнат социалния капитал в материална база с джиджава надстройка.

Така и Дир.бг с Бойко Борисов - взаимно си направиха реверанс.

Интервюто, разбира се, е хубаво - както са хубави всички интервюта на Бойко Борисов.

Тези текстове са безценен материал за изследователя. Те показват как работи когнитивният и понятиен апарат на Бойчето - този фин инструмент с груби настройки.

Няма да правя широк анализ, ще се спра на един детайл в дълбочина.

Бойко Борисов отново разказва спомени за своите срещи с големите. Тези спомени аз наричам "конфабулации дел арте". Не твърдя, че министър-председателят лъже. Има хора, които говорят фактически коректно и внушават безобразни неистини, има и такива, които интерпретират фактите свободно, но от устата им глаголи Истината.

Конкретно в интервюто, което разглеждаме, Борисов разказва, без да му мигне окото - тръгнал за Германия при Меркел, но Ердоган му се примолил и почти насила го извикал при себе си, за да открият мост. Борисов упрекнал приятелски Тайпи, че му усложнява програмата, щото така трябвало да сменя самолета. И обяснява.

"Ердоган ме пита: "Защо ще сменяш големия с малкия самолет?" Отговорих му: "Защото, като дойда тук, съм баш баканина (премиер) и трябва да те респектирам, а в Германия ще искаме пари, ще искаме фондове, трябва да сме скромни." И той се засмя, шегувахме се. Отидохме на моста и той ми казва: "Излизай на сцената, хората да те приветстват." 100 000 души..."

После Меркел му казала: "Дръж винаги един канал за диалог да има".

И така нататък. Слушали сме и друг път истории "Аз и Ангела", "Аз и Джоузеф" (Жозеф Дол), "Аз и Царя"...

Този мотив в творчеството на Борисов е странстващ и повтарящ се.

Да си спомним. "И му казвам на Путин: добре бе, ти на мое място как щеше да постъпиш (с виновните за "Белене")? Щеше ли да ги пратиш в Сибир? Щеше! Аз само на прокурор съм ги дал...".

Цитирам свободно и не сверявам с оригинала, защото и аз като Борисов имам самочувствие на поет, тоест като автор мога да се отклоня от буквата и факта, но да съхраня Духа и Правдата.

Творчеството - да си измисляш истории, да разказваш реални случки с добавена стойност, да създаваш алтернативни факти - освен всичко друго, това представлява и чудесна психотерапия. На високия пост, както е казвал Борисов, радостите са малко, напрежението и натоварването - свръхчовешки. Борисов има нужда от тази терапия, за да имаме здрав, прав и корав вожд. (Друг е въпросът защо и дали непременно България трябва да се управлява от вожд; сега е така и толкоз.) А вие се правете, че му вярвате, за да е терапията успешна.

Накрая искам да споделя едно ново наблюдение-обобщение за любимия ръководител. С тези истории - "аз и големите", Борисов показва как възприема себе си като историческа фигура.

Той разказва световната политика с такива битови подробности (реални или фантазмени), за да покаже на себе си и на нас, че е интимен със световния елит, а и за да внуши, че ходът на историята зависи от личните му отношения с този елит.

Той е един хитроумен княз на малко, но храбро княжество. Той ходи сред големите и непрекъснато ги очарова - с осанка, присъствие, екзотика и други ЛИЧНИ качества. Едно бонмо (bon mot, всички сме парлевуфрансе) - и ходът на световната история се променя, а Родината е спасена от гибел...

Красиво е. Човек има нужда от такива приказки.

(Заглавието е опит да обобщя медийния подход в анаЛЛиза на култа към личността на Борисов.)