:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,934,936
Активни 82
Страници 9,933
За един ден 1,302,066
Фин инструмент с груби настройки

Голям дирник целуни, голяма дума не казвай

Нашият Крали Манекен Пис Нотр Женерал-Помпиер.
20-годишнината си уеб порталът Дир.бг отбеляза по начин, който се превърна в традиция за българските медии, които обичат близостта на силните - интервю с министър-председателя.

Такива интервюта правят по случай славни годишнини много български вестници. В зависимост от материалната база се организират и тържества, които се считат за успешни, ако ги посети поне половината Министерски съвет. Така медиите трупат престиж и социален капитал, а предприемчивите знаят как да превърнат социалния капитал в материална база с джиджава надстройка.

Така и Дир.бг с Бойко Борисов - взаимно си направиха реверанс.

Интервюто, разбира се, е хубаво - както са хубави всички интервюта на Бойко Борисов.

Тези текстове са безценен материал за изследователя. Те показват как работи когнитивният и понятиен апарат на Бойчето - този фин инструмент с груби настройки.

Няма да правя широк анализ, ще се спра на един детайл в дълбочина.

Бойко Борисов отново разказва спомени за своите срещи с големите. Тези спомени аз наричам "конфабулации дел арте". Не твърдя, че министър-председателят лъже. Има хора, които говорят фактически коректно и внушават безобразни неистини, има и такива, които интерпретират фактите свободно, но от устата им глаголи Истината.

Конкретно в интервюто, което разглеждаме, Борисов разказва, без да му мигне окото - тръгнал за Германия при Меркел, но Ердоган му се примолил и почти насила го извикал при себе си, за да открият мост. Борисов упрекнал приятелски Тайпи, че му усложнява програмата, щото така трябвало да сменя самолета. И обяснява.

"Ердоган ме пита: "Защо ще сменяш големия с малкия самолет?" Отговорих му: "Защото, като дойда тук, съм баш баканина (премиер) и трябва да те респектирам, а в Германия ще искаме пари, ще искаме фондове, трябва да сме скромни." И той се засмя, шегувахме се. Отидохме на моста и той ми казва: "Излизай на сцената, хората да те приветстват." 100 000 души..."

После Меркел му казала: "Дръж винаги един канал за диалог да има".

И така нататък. Слушали сме и друг път истории "Аз и Ангела", "Аз и Джоузеф" (Жозеф Дол), "Аз и Царя"...

Този мотив в творчеството на Борисов е странстващ и повтарящ се.

Да си спомним. "И му казвам на Путин: добре бе, ти на мое място как щеше да постъпиш (с виновните за "Белене")? Щеше ли да ги пратиш в Сибир? Щеше! Аз само на прокурор съм ги дал...".

Цитирам свободно и не сверявам с оригинала, защото и аз като Борисов имам самочувствие на поет, тоест като автор мога да се отклоня от буквата и факта, но да съхраня Духа и Правдата.

Творчеството - да си измисляш истории, да разказваш реални случки с добавена стойност, да създаваш алтернативни факти - освен всичко друго, това представлява и чудесна психотерапия. На високия пост, както е казвал Борисов, радостите са малко, напрежението и натоварването - свръхчовешки. Борисов има нужда от тази терапия, за да имаме здрав, прав и корав вожд. (Друг е въпросът защо и дали непременно България трябва да се управлява от вожд; сега е така и толкоз.) А вие се правете, че му вярвате, за да е терапията успешна.

Накрая искам да споделя едно ново наблюдение-обобщение за любимия ръководител. С тези истории - "аз и големите", Борисов показва как възприема себе си като историческа фигура.

Той разказва световната политика с такива битови подробности (реални или фантазмени), за да покаже на себе си и на нас, че е интимен със световния елит, а и за да внуши, че ходът на историята зависи от личните му отношения с този елит.

Той е един хитроумен княз на малко, но храбро княжество. Той ходи сред големите и непрекъснато ги очарова - с осанка, присъствие, екзотика и други ЛИЧНИ качества. Едно бонмо (bon mot, всички сме парлевуфрансе) - и ходът на световната история се променя, а Родината е спасена от гибел...

Красиво е. Човек има нужда от такива приказки.

(Заглавието е опит да обобщя медийния подход в анаЛЛиза на култа към личността на Борисов.)

14
4409
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
24 Април 2018 20:20
24 Април 2018 20:22
и ходът на световната история се променя

Има си хас!
Преди време беше казал, че били седнали с Обама-мама на лафче и той Му се примолил:
- Искам директен телефон. Имам за много неща да се съветвам с теб.
Е, как да му откаже? Естествено, че ще го посъветва, нали са партньори!
Иво,
24 Април 2018 20:36
Слушали сме и друг път истории "Аз и Ангела", "Аз и Джоузеф" (Жозеф Дол), "Аз и Царя"...

Този мотив в творчеството на Борисов е странстващ и повтарящ се.


Ами да, защото Бойко е пикаро, и похожденията му - пикарески. Вж. Уикипедията.
24 Април 2018 21:17
Иво Балев
А Женерал-Помпиер е кyлтово!
24 Април 2018 21:19
Иво Балев

Конкретно в интервюто, което разглеждаме, Борисов разказва, без да му мигне окото - тръгнал за Германия при Меркел, но Ердоган му се примолил и почти насила го извикал при себе си, за да открият мост.


Младеж искал да направи впечатление на гаджето си и помолил Белмондо, който, казват бил добра душа да го поздрави в ресторант, в който знаел, че ходи известния артист. Както била уговорката, Белмондо минал, покрай масата на двойката и кимнал приятелски на Бойко, пардон, на младежа. Последвал пренебрежителен отговор:
- Кой беше ти бе, навлек?
24 Април 2018 21:23
24 Април 2018 22:20
Ивчо, двоумя се на кое да дам предпочитание. На колажа или на блестящия текст. Но тъй като "реформираният" ала Би ай ти сайт ДИР ще възприеме писаницата ти за професионална завист, че те е изпреварил да вземеш интервю на Гранд помпиера, давам предимство на колажа.
24 Април 2018 22:22
Иве
24 Април 2018 23:16
"Дебелогъзият банкянец, който избяга през прозореца" ...
25 Април 2018 07:38
"Дебелогъзият банкянец, който избяга през прозореца" ...


Явление XXI
Подколесин один.
В самом деле, что я был до сих пор? Понимал ли значение жизни? Не понимал, ничего не понимал. Ну, каков был мой холостой век? Что я значил, что я делал? Жил, жил, служил, ходил в департамент, обедал, спал, — словом, был в свете самый препустой и обыкновенный человек. Только теперь видишь, как глупы все, которые не женятся; а ведь если рассмотреть — какое множество людей находится в такой слепоте. Если бы я был где-нибудь государь, я бы дал повеление жениться всем, решительно всем, чтобы у меня в государстве не было ни одного холостого человека!.. Право, как подумаешь: чрез несколько минут — и уже будешь женат. Вдруг вкусишь блаженство, какое, точно, бывает только разве в сказках, которого просто даже не выразишь, да и слов не найдешь, чтобы выразить. (После некоторого молчанья.) Однако ж что ни говори, а как-то даже делается страшно, как хорошенько подумаешь об этом. На всю жизнь, на весь век, как бы то ни было, связать себя, и уж после ни отговорки, ни раскаянья, ничего, ничего — все кончено, все сделано. Уж вот даже и теперь назад никак нельзя попятиться: чрез минуту и под венец; уйти даже нельзя — там уж и карета, и все стоит в готовности. А будто в самом деле нельзя уйти? Как же, натурально нельзя: там в дверях и везде стоят люди; ну, спросят: зачем? Нельзя, нет. А вот окно открыто; что, если бы в окно? Нет, нельзя; как же, и неприлично, да и высоко. (Подходит к окну.) Ну, еще не так высоко: только один фундамент, да и тот низенький. Ну нет, как же, со мной даже нет картуза. Как же без шляпы? неловко. А неужто, однако же, нельзя без шляпы? А что, если бы попробовать, а? Попробовать, что ли? (Становится на окно и, сказавши: «Господи, благослови», — соскакивает на улицу; за сценой кряхтит и охает.) Ох! однако ж высоко! Эй, извозчик! Голос извозчика. Подавать, что ли? Голос Подколесина. На Канавку, возле Семеновского мосту. Голос извозчика. Да гривенник, без лишнего. Голос Подколесина. Давай! пошел!
Слышен стук отъезжающих дрожек.
25 Април 2018 09:07



"Cтoгoдишният cтapeц, ĸoйтo cĸoчи пpeз пpoзopeцa и изчeзнa."












25 Април 2018 11:14
Описанието на случката на моста е умопомрачително! Башбаканът приветстван от тълпите... Явно конференциите на ГЕРБ вече тесни са за Неговото его...
Балев
25 Април 2018 11:15
Тези текстове са безценен материал за изследователя. Те показват как работи когнитивният и понятиен апарат на Бойчето - този фин инструмент с груби настройки.



25 Април 2018 15:58
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД