ГЕРБ изненадващо поде вчера темата за външния дълг на страната ни - за да се похвали, че България е сред отличниците в ЕС, което всъщност не е новост от години.

България е в челната тройка по ниска задлъжнялост, след нас са само Естония и Люксембург, обявиха в синхрон вчера премиерът Бойко Борисов и народният представител от ГЕРБ Менда Стоянова, цитирайки новите данни на Евростат за 2017 г. Стоянова дори изчете от парламентарната трибуна декларация с призив да се "затвори" темата, че България има проблем с дълга, и обвини БСП, че разпространява "фалшиви новини".

"От години се бяхте заели със задачата да внушите трайно на обществото, че дългът на страната ни расте, но след вчерашния ден мисля, че трябва да замълчите и да затворим темата веднъж и завинаги, че България има проблем с дълга. Опорната точка на БСК се спука", обърна се към левицата Стоянова. "От числата е видно, че провежданата от правителството благоразумна фискална политика поставя България в едно от челните места в ЕС по нисък размер на консолидирания дълг. Съотнесен към БВП, той бележи спад до ниво 25.4%, при 29% в края на 2016 г.", отбеляза Стоянова.

Вчера и премиерът Бойко Борисов подхвана темата, като призова министрите си занапред, когато отчитат успехите на управлението, да наблягат и на ниския дълг. "Преди година слушахме как сме задължили държавата, как външният дълг расте, как поколения напред ще плащат. Излезе докладът на Евростат. В тройката на отличниците сме в Европа", натърти Борисов. И изчисли, че с темпото, с което работи правителството, "до края на мандата дългът ще падне до 20% от БВП",

Според данните на Евростат в края на 2017 г. с най-добро съотношение на държавния дълг спрямо БВП е Естония - 9%, следвана от Люксембург с 23%. България е трета с 25.4 на сто.

Факт е, че задълженията на България са спаднали - от 27.321 млрд. лв. на 25.064 млрд. лв. Но е факт също, че имаше години, когато страната ни беше втора след Естония - например през 2011 и 2014 г. Сухата статистика показва също, че повечето страни от ЕС намаляват задлъжнялостта си. Това всъщност е съвсем нормален процес за периоди на икономически растеж, какъвто Европа и светът преживяват сега.

По тези причини не е ясно защо управляващите внезапно решиха да започнат "рекламна кампания" за успехите си в управлението на дълга. И раздвоението на БСП е странно, тъй като левите периодично критикуват ГЕРБ за критичните 2014-2015 г., когато дългът бе изпуснат от контрол, а в същото време застъпват виждането, че държавата трябва да поема повече задължения и да харчи повече, за да стимулира икономическия растеж. Според левицата политиката на нисък дълг и нулев дефицит не носи ползи за българската икономика, освен да се хвалим, че сме първенци в Европа.



РЕКОРДИ

Средното ниво на дълга спрямо БВП в ЕС за миналата година е 81.6%, а за страните от еврозоната - 86.7%. Най-задлъжнели са Гърция - 178.6%, Италия - със 131.8% и Португалия - със 125.7%. Най-забележимо са свили дълга си Кипър, Малта, Австрия, Холандия, Словения, Португалия, Ирландия и Германия - с между 9 и 4 процентни пункта.



ТЕНДЕНЦИЯ

Данните на Евростат показват, че всички страни членки, с изключение на Люксембург и Франция, са свили държавния си дълг, съотнесен към националните брутни вътрешни продукти. Възстановяването на европейските икономики и ускоряването на икономическата активност в света е основна причина за по-доброто представяне на страните. Това важи и за България. Страната ни за трета поредна година бележи ръст на БВП над 3%. Управляващата коалиция обяви още с идването си на власт, че няма да трупа дългове и ще се стреми към бюджети без дефицити. Целта от 20% съотношение на държавния дълг към БВП в края на мандата (2020 г.) е лесно изпълнима при очакван ръст на БВП през следващите две години от около 3% и нулеви дефицити, както е предвидено в тригодишната бюджетна прогноза.