"Селски кмет върти бардак", потриса се на 1-а стр. "Стандарт". Разбираме, че "кметът на старозагорското село Тъжа Цвятко Балабуров и още осем души са били задържани за набиране на проститутки, които да работят в центъра на София". Ето пример за журналистическа смелост - с име и факти! Но когато трябва да се пише не за селския, а за националния бардак, нещата се усложняват. До същата дописка вестникът е турнал заглавие - "Борисов: Кой умник каза, че БГ бебето обича палми?" Питанка има, но няма отговор, макар че бе огласен от лидерката на БСП Корнелия Нинова: "Кой мислите, че е умникът, господин премиер? Ами Вие." Какъв пропуск! Щеше да излезе, че "Стандарт" разкрива кой върти националния бардак!

В левия сектор също е бардак. В чест на 1 май вестник "Дума" обявява: "ДУМА със свой Празник на свободното слово". Това не беше ли празник на левия печат - защо му сменят името? Вестникът обяснява, че "тази година има амбицията да събере още повече колеги и симпатизанти". Само че Световният ден на свободата на пресата е два дни по-късно, на 3 май. Никой не му пречи да се присъедини. Но левият календар е направо бардак, откак е на издръжка на червените мобифони (по израза на Стефан Продев).

Вестник "Монитор" показва още по-нестандартен ляв уклон. "Чинията на Бузлуджа вече с денонощна охрана", радва се на органът на Дон Шиши. Що за социално извращение? Много просто - достатъчно е да се види снимка от вътрешността на "чинията", за да се разбере, че става дума за охрана на същински бардак. И то по-долнопробен и от селски, защото вътре е мръсотия, каквато и най-отвратителните сводници не биха допуснали. Същата словоблудна картина наблюдаваме и в медийната империя на въпросния издател.

Защо обаче хората продължават да четат глупости и да им вярват? "24 часа" отговоря чрез интервю на Харалан Александров: "Вярваме на врачки, защото авторитетите ни са се провалили и са ни разочаровали".