По случай Деня на труда и международната работническа солидарност Корнелия Нинова - този горд работническо-мениджърски пролетарий приватизатор - надъха привържениците си с агиткаджийска реч на жълтите павета против управлението на Борисов; а като контраивент трима министри - Горанов, Дончев, Каракачанов - дадоха брифинг, на който Каракачанов покани Нинова на бира, Горанов опердаши Маркс и похвали народа, че избира ГЕРБ, а Дончев гледаше строго и пускаше майтапи на тема пролетарска солидарност и червен капитализъм.
Доколкото разбираме, тримата оратори изпълняват ролята на интелектуален елит в иначе несложния личен състав на кабинета. Следват highlights от брифинга.
***
Красимир Каракачанов, МО: ...Така че - опитваме се да правим нещо. И не съм, как да кажа, на този хубав ден 1 май не мога да бъда особено доволен, когато слушам едва ли не, че тука държавата се управлява от някакви изроди, които стоят зад кулисието(Sic!), стоят на сянка, опитват се да правят какво ли не - всичко друго, но не и в полза на гражданите... Та ние ще продължиме да си поработиме към пет - пет и половина, после ще пием по една бира. Даже бих поканил и г-жа Нинова, ако има свободно време, ако не е седнала на агне. Ако не е седнала на агнешко, да дойде и тя, да си поговориме чисто като българи. Щото мен ми омръзна да си говориме на леви, на десни, на управляващи и опозиция, да се делиме като някакви враждуващи лагери, които се мразят! Стига сме се мразили. Аз - ще го кажа вече не като министър на отбраната, а като историк, все пак съм прочел няколко вагона книги - не познавам от книжките, които съм прочел, държава, която с омраза да е успяла да преодолее кризи или да преодолее проблеми и да върви напред или да се развива. Така че - така малко импровизирано ви поканихме, за да си кажеме няколко думи, да ви поздравим за празника. (...)
Владислав Горанов, МФ: Може би аз да добавя няколко думи. Скоро се навършва една година от управлението на сегашното правителство. И без да влизаме в режим на отчетност или на оправдание, трябва да кажем няколко думи на фона на- и върху демонстрацията от страна на левицата, която се опитва да присвои претенцията, че левите партии в Европа могат да се борят за социална справедливост или за даване на приоритет на труда над капитала. Това е една изключително правилна доктрина, развита по времето на Маркс, която за съжаление се превърна в един социален експеримент, коствал лош опит за редица поколения. Тук виждам освен г-жа Беновска и други хора с житейски опит, които са свидетели на това, че социалният експеримент... Ъх. Социалният експеримент да се даде предимство на труда пред капитала е неуспешен. Но най-голямото разочарование от управлението на левицата и от претенциите й дори и в днешно време е - опитвам се срещу ирационалните аргументи на нашата опозиция да вложа целенасочено ирония, защото това, което каза г-н Каракачанов, е абсолютно вярно: качеството на управлението се мери само чрез избори! Всички други претенции на партиите - как се управлява и кога трябва да се управлява - намират своята опора в единствената вярна социология, и то не по Кънчо и Андрей, а по избори, на които народът взима своите решения. (...)
Томислав Дончев, вице (строго, отсечено): Здравейте на всички! Първо, честит празник! Понеже всички сте - или сме - хора на наемния труд! И освен това в тоя празничен ден сте на работа! Честит празник и на колегите, защото те не са капиталисти, а са работещи момчета! Честит празник на всички ветерани на наемния труд! И понеже с колегите работихме основно по проектите за превъоръжаване на армията и въоръжените сили, и понеже имаше силни викове, призиви, които се чуваха не само от ефира, но и от близките улици, е редно да отговорим и да коментираме, защото в противен случай търпим укори за недиалогичност и нечувствителност, а никой от нас не иска да му бъде залепен подобен укор. (...)
Брътвежи под шипковоя храст... Той ги е спешил от софрата в Банкя и те кукуригат горките... Диалогично и диариятично...
Друм!