Щом разбрахме, че свободата на словото у нас е класирана на последно място в целия свят, веднага тръгнахме да търсим. Тук свободно слово, там свободно слово - никъде нищо.

Седнахме да хапнем по един сандвич и си викаме:

- Ще трябва да търсим свободното слово много по-отговорно. От човек на човек, от врата на врата. Ще преровим всяко село, всеки град, канцелария или дупка. Ще питаме всеки срещнат. Все някой знае къде е свободното слово и на какъв хал е то!

Ходихме, обикаляхме, обувките си скъсахме. Пак седнахме да изпием глътка вода и да хапнем нещо, че без душа останахме.

- Няма го - вика нашият водач. - Никъде няма и следа от свободното слово. Вие какво разбрахте?

Всички поклатиха глава.

- Добре де - вика пак, - какво стана със свободното слово, бе? Всички в това се кълнат, а него никакво го няма! Къде се забута, горкото?

Ние вдигаме рамене виновно, нищо че нямахме никаква вина за нищо.

- Аз - казва един от нашите - най-напред отидох на село. Там питах кога за последно са чували и виждали свободно слово.

- А селяните?

- Нищо. Едва ме разбраха какво говоря. После се сетиха, че имат един в селото, който помни, че неговият дядо е разказвал как преди години с гордо вдигната глава през тяхното село е минавало свободното слово. Често ги навестявало. Никога не забравяло за селото. Ама не можаха да се сетят как се казва този човек и жив ли е още...

- Аз - рече друг - ходих на един коктейл. Викам си: ако на коктейл го няма свободното слово, едва ли ще го срещна ей така - на улицата. С триста зора ме пуснаха до шведската маса. Там имаше само патриотично настроени индустриалци. Всичките, които работят денонощно, обичат род и родина и най-вече истината. Питах, разпитвах - до един се кълняха, че свободното слово никога не се е отделяло от тяхната трапеза, правели си селфи понякога, карали дълги воаяжи в чужбина заедно с него. А едно перде дори намекна, че имал нещо по-така със свободното слово, ама не уточни какво.

- И?

- Няма и! Казаха, че от много работа хич не им оставало време да се чуят със свободното слово.Чудеха се дали пък то не ходи на други, по-богати трапези.

- Ясно! - вика водачът ни. - Давайте нататък.

- Нататък е същото - рече един от аверите, - където и да потропах, всеки клатеше глава. Не са чували и не са виждали такова животно като свободното слово!

- При политиците ходихте ли?

- Ходихме - признахме, - ама не ни пуснаха вътре. Имало си канален ред, списъци и така.

- Правителството?

- Охраната рече, че никога не са издавали пропуск на такъв посетител. Специално провериха в компютъра - свободното слово нито е влизало, нито е излизало оттам.

- Някой сети ли се да надзърне в медиите, там свободното слово трябва по условие да вирее.

- Там - рекоха му - словото вирее, ама според условията, които му дават. А те всеки ден са различни. И отдавна никой не споменава за свободата.

- Добре де - рече нашият водач - при тази голяма липса как изобщо ни има в списъците на народите със свободно слово, ей това не мога да разбера!

Питам го:

- Само това ли не разбра?

- Не - признава си той, - вече всичко ми се губи и когато го потърся, то все е в опашката на разни световни класации.

Поклатих глава:

- Лошо тръгнаха нещата - животът ни няма да стигне да преброим само класациите, които сме задънили. Дано да имаме още дни!

Водачът доверително ми рече:

- Мисля си, че ние не сме загубили свободата на словото. Тя просто се е скрила далече от всички и си стои там.

- Дано - викам му, - иначе е напълно загубена при нас. Щото тука кой откъдето и да дойде, ни удавя в обещания за свобода. И днеска ние сме сити на обещания. Ама всички ни знаят като ненаситен народ!

Той нищо не казва - явно смяташе коя ли класация водим по ненаситност!