На 2 август 2017 г. Бойко Борисов е в добро настроение. "Няма по-добри от нас", казва той на правителствено заседание и щедро се хвали с актуалните успехи на кабинета - отпуснати пари на Духовната академия, на Столичната община, напредък по "Хемус", тол система... Триумфите препускат и към Варна. "Бургас доста ги изпревари. В момента в града целият трафик от "Хемус" и от аерогарата се набива вътре в града. Да не говорим към двете пристанища - Изток и Запад... Огромно натоварване!". Малко след това са обещани серия благини за най-големия морски град, като поантата е удължаване на булевард "Васил Левски". "Защото на Бургас му направихме морската градина, направихме обходите. Валери (Симеонов - бел. авт. ) като си отиде, му е драго", реди Борисов.

Месец по-късно са отпуснати 85 млн. лв., които с общинското съфинансиране стават 113 млн. После работата протича невиждано бързо - за седмици са разчистени временни обекти край трасето, цигански постройки, цяла автогара. В средата на есента се появяват машините на варненската "Хидрострой", която е един от големите пътни строители в страната и изпълнител на обекта. Целта е булевардът да бъде пуснат на 15 август 2018 г. покрай честванията на Деня на Варна.



Реални и виртуални магистрали



Бул. "Васил Левски" и сега е една от основните транспортни артерии във Варна, но функционира частично. По неясни причини през годините на социализма от него са изградени едва около 2 км. На изток те опират в квартал "Чайка" и изхода към морските курорти, на запад свършват малко под стадион "Спартак" сред гъстонаселен район. И в стария устройствен план на града, и в новия от 2012 г. булевардът фигурира с цялото си трасе - на юг до Варненското езеро. То преминава през географския център на града, между гъстонаселени квартали. Отдавна се говори за изграждането на липсващия маршрут. Проект бе направен около 2006 г., но нямаше пари. Сега се строят именно липсващите 4 км в южна посока.

Тези километри трябва да осъществят връзка с пристанищата и Аспарухов мост. Ще поемат потока от юг и запад, за да го изнасят на север. Звучи като околовръстен път... но не е. Околовръстният път, или т.нар. скоростна градска магистрала, е разположен, където му е мястото - в западните индустриални зони, а после на север, извън самия град. Този прекрасен околовръстен път обаче, именуван булевард "Варна", фигурира единствено в планови документи. Няма го! Той е част от коридор с втори Аспарухов мост и изграждането му е толкова близо, колкото... самият втори мост. Трасето му на север отдавна е застроено от вилна зона, претендираща да прерасне в квартал. Всеки път, когато се повдигне темата за него, собствениците протестират. На юг под проектното трасе се стеле бул. "Христо Смирненски", който варненци наричат "Околовръстното", но и той не може да изпълнява обходна функция. Така трафикът, който би трябвало да е обиколен, е напъхан в центъра на града. Проблемът се усложни в последното десетилетие с увеличаване на строителството и автомобилите.

Сега кабинетът хем удължава бул. "Васил Левски" според градоустройствения план, хем някак решава проблема с прииждащия автомобилен поток. "Туй, дето Тодор Живков не го е правил, ГЕРБ го строи". Само дето проблемът ще бъде "решен", като трафикът от идеалния център се премести към географското сърце на града.



"Дребни" неприятности



Без съмнения строителството е мащабно начинание. Предвиждат са десетина ленти, локални платна. Булевардът се прокарва под нивото на други основни артерии, изграждат се връзки с тях, "опитомява се" отводнителен канал... Идеята е тръгне ли кола, никъде да не спира - няма светофари, а пешеходците ще пресичат чрез пасарелки или върху надлезните перпендикулярни булеварди. Ред неприятности обаче съпътстват строителството. Медии писаха, че се работи без разрешително (общината отрече), БСП повдигна темата за цената (29 млн. лв. на километър - изключително скъпо), имаше скандали около отчуждавания. За капак булевардът "захапа" няколко реда от трибуната на стадион "Спартак". Настана куриозен скандал, а според общината виновна е уличната регулация - тя била изработена преди 60 г. и винаги се е знаело, че ще стане така. Главната беда обаче остава фактът, че бул. "Васил Левски" практически ще стане транзитен път насред гъстонаселени райони. Това създава огромни неприятности за пешеходците и жизнената среда.

Според бивши общински служители булевардът ще е нещо като "Цариградско шосе" за столицата - нито невиждано, нито необичайно. Според другата гледна точка обаче концепцията, по която е организиран трафикът във Варна, вече е остаряла. "В радиалната мрежа всички големи булеварди водят към центъра и той бързо се запушва от транзитното движение. Науката отдавна е предложила решението - радиалната мрежа да се допълни до радиално-кръгова. Напречните трасета като това на бул. "Васил Левски" са именно ключ за транспортното отпушване на града, но само ако преминават през целия град. За съжаление имам чувството, че в XXI век Варна гради булевард, характерен за миналия век. Характерно за булевардите на XX век е, че те се проектират приоритетно за автомобилен трафик и пешеходната мобилност е второстепенна. Тази тенденция вече е отхвърлена в Западна Европа. Там рядко има пешеходни надлези или подлези, защото съвременната концепция за мобилността е различна. Ако някой трябва да е затруднен, това трябва да бъде автомобилът, а не майката с количка или възрастният минувач. В концепцията за бул. "Васил Левски" виждам остаряло мислене, неадекватно на съвременните тенденции именно по посока на пешеходците. Този булевард, вместо функционален организатор на околното пространство, май ще се превърне в градска бариера", казва арх. Христо Топчиев, преподавател в катедра "Архитектура и урбанистика" на Варненския свободен университет.

"Булевардът безспорно е необходим, но е под въпрос доколко значимо ще облекчи трафика. Според мен основното движение е съсредоточено между централната част на града и крайните квартали", смята Свилен Крайчев, бивш зам.-кмет на Варна по транспорта. Според варненския еколог Илиян Илиев проблем ще са шумът и прахта за живеещите в близост. Столичанинът Веселин Кирев, който е активист в областта на обществения транспорт, говори за "градски бариери": "Това е разсичане на тъканта на града. Пешеходците остават на заден план. И в София доста булеварди бяха изградени така. Грешка е на града да се гледа по принцип като на транзит. Транзитът трябва да се движи основно с обществен транспорт, а не с автомобили. Така градът се гетовизира".

За ръководството на община Варна няма подобни проблеми. "По новото трасе - в участъка от ул. "Подвис" до ул. "Девня" - пешеходните пресичания са осигурени чрез пасарелки (надлези), близки по местоположение на съществуващите пресичания до момента, а именно между бул. "Цар Освободител" и бул. "Сливница", между бул. "Сливница" и бул. "Вл. Варненчик". Съществуващият мост при ул. "Кап. Райчо" остава за пешеходци. Предвидено е изграждане на пешеходно съоръжение и в района на автобусната спирка при стадион "Спартак" - между улиците "Зюмбюл" и "Селиолу". Пресичанията на кръстовищата на нивото на районните пътни артерии се организира чрез пешеходни пътеки, изтеглени по обслужващите платна (рампи за слизане и качване), като пресичане в кръгово движение, съгласно нормативните изисквания". Думите са на зам.-кмета Христо Иванов, изказани пред "Сега" чрез общинския пресцентър.



Големият липсващ разговор



И така, новата придобивка ще я има. Няма да стане за 15 август т.г., но се строи трескаво. Автомобилният трафик ще се облекчи, няма я обаче дискусията за истинския околовръстен път - булевард "Варна". Без него наред с ползи се задават и вреди. А най-вероятно вредите ще рецидивират, тъй като модернизираният "Васил Левски" окончателно ще потопи идеята за "Варна".

По-страшното е, че липсва и другата дискусия, принципната - за градските бариери, пешеходната достъпност, дилемата "мръсна газ или бебешки колички". Няма я не само във Варна, не само сред управляващите, но и сред редовите граждани. Мнозинството българи считат, че щом се качат в автомобил, следва да им се осигурят всички удобства за бързо и безпрепятствено преминаване. Затова се строят точно такива транспортни артерии, затова и към момента почти никой варненец не забелязва, че големият проблем не е "захапаният" стадион, а фактът, че през тихи все още жилищни пространства ще бъде прокаран ревящият звяр на огромен автомобилен трафик. Звярът, вместо да бъде изнесен извън града, ще зине край детски площадки. И под майки, които върху пасарелки ще бутат бебешки колички на път към детската кухня. Красота, нали?

Прозрението, че не колите следва да бъдат приоритет, ще дойде след опарването на самите варненци. И то доста години след откриването на топлата вода по белия свят.